Манихейство: гностична религия на Мани — история, учение и влияние
Манихейство: история, учение и влияние на Мани — гностичната религия, разпространение от Персия до Китай и Рим, философия, свещени текстове и преследване.
Манихейство (на съвременен персийски език [آیین مانی] грешка: (Помощ) Āyin e Māni) е една от основните ирански гностически религии. Първоначално тя произхожда от Сасанидска Персия. По-голямата част от оригиналните писания на пророка-основател Мани (сирийски, ܡܐܢܝ, ок. 210-276 г. сл. н. е.) са изгубени, но са оцелели много преводи и фрагментарни текстове. Манихейството е било голямо между трети и седми век. В разцвета си то е една от най-разпространените религии в света. Манихейски църкви и писания са съществували далеч на изток до Китай и далеч на запад до Римската империя. Изглежда, че манихейството е изчезнало преди XVI в. в Южен Китай.
Първоначалните шест свещени книги на манихейството са написани на сирийски арамейски език. Скоро те са преведени на други езици, за да помогнат за разпространението на религията. С разпространението си на изток манихейските писания преминават през средноперсийски, партски, согдийски и накрая уйгурски и китайски преводи. С разпространението си на запад те са преведени на гръцки, коптски и латински. Разпространението и успехът на манихейството се разглеждат като заплаха за другите религии и то е широко преследвано в християнските, зороастрийските, а по-късно и в ислямските райони.
Произход и живот на Мани
Мани е роден в персийските владения и се представя като последен в редица „пророчества“ — той твърди, че събира в свое учение елементи от християнството, зороастризма и будизма и ги обединява в една универсална вяра. По традиция Му се приписва и написването на специално послание до сасанидския цар (известно като Шабурган или Shāpuragan), както и съставянето на изображения и илюстрирани ръкописи за по-лесно обучение. Историческите сведения за живота му идват главно от враждебни източници и от фрагментирани манихейски текстове.
Учение и космология
Манихейството е силно двоично учение. В основата му стои противопоставянето между Силата на Светлината (духовното, доброто) и Силата на Мрака (материята, злото). Вселената се вижда като поле на борба, в което частици светлина са попаднали в материалния свят и трябва да бъдат освободени чрез духовно познание, подвижничество и строго нравствено поведение.
Към ключовите идеи спадат:
- Дуализъм: вечна конфронтация между светлина и мрак;
- Еманатистка космология: светлината се разлага и „запечатва“ в субстанции и живи същества; целта е освобождение на светлинните елементи;
- Спасение чрез знание: познанието (гносисът), моралният живот и ритуалите помагат за отделяне на светлината;
- Пророческа мисия: Мани се представя като „апостол на истината“, последно звено в поредица от откровения.
Свещени текстове и писмени паметници
Освен посочените в началото книги, сред познатите до наши дни творби са илюстрирани ръкописи (известни от описанията като „Книга на образите“ или Arzhang) и редица литургични, апологетични и догматични текстове. Открити са важни фрагменти при Таримската котловина (Турфан), в Египет (коптски ръкописи) и в китайски преводи от Танската епоха. От съседни традиции идват и богати опровержения — например писанията на Св. Августин, който сам е бил член на манихейското движение преди да се върне към християнството и да напише критични трактати.
Организация, богослужение и етика
Манихейската общност е разделена на две основни групи: избрани (епитимети/ „elect“), които водят много стриктен аскетичен живот (целибат, строг пост, често въздържание от месо, ежедневни ритуали), и слушатели или последователи (auditores), които подкрепят общността и следват по-мек морален кодекс; те често помагат на „избраните“. Църковната организация включва учители и старейшини, имаше богослужения, молитви и текстове, използвани за посветителни церемонии.
Разпространение и преследване
Манихейството се разпространява бързо поради активна мисионерска дейност. До V–VI век то присъства в империята на римляните, в Централна Азия, сред тохарски и тюркски народи, както и в Китай. Неговото международно присъствие и универсалистичният му характер предизвикват съпротива — от зороастрийските власти в Сасанидска Персия (които го виждат като опасна ерес), от християнските църковни структури в Римската империя и по-късно от ислямските управи, които го класифицират като еретично течение. Преследвания, конфискации на книги и публични разрушения на храмове водят до значителен спад в последователите.
Упадък и историческо наследство
В различни региони манихейството просъществува по-дълго във видоизменени форми: в Централна Азия и сред уйгурите (където за известно време е поддържан официален статут), и в Китай, където е документирано чак до средновековието. Както отбелязва първоначалният текст, то вероятно е изчезнало окончателно в Южния Китай преди XVI век. Много от оригиналните ръкописи са изгубени, но спасените фрагменти дават богата информация за езика, литургията и иконографията на учението.
Манихейството е оставило следи в религиозната мисъл на средновековна Европа и Близкия изток. Някои учени намират влияние върху българо-македонските богомили и катарите в Западна Европа, докато други подчертават, че връзките са сложни и често опосредствани. В литературата и историческите изследвания манихейските текстове служат като ценен източник за разбиране на религиозните контакти между Иран, Централна Азия, Китай и Европа.
Източници и изучаване
За изучаването на манихейството важни са археологическите находки (рукописи от Турфан, коптски ръкописи от Египет, китайски преводи), както и антични и средновековни текстове, които го описват или критикуват. Сравнителните изследвания между текстове на различни езици помагат да се реконструира оригиналната доктрина и история на движението. В наши дни манихеевите паметници са обект на интердисциплинарни проучвания — лингвистика, религиозни науки и история на изкуството.

Манихейски свещеници, пишещи на бюрата си, с надпис на панел на уйгурски език. Ръкопис от Хочо, Таримския басейн.

Държавните религии през 820 г. - Уйгурският каганат са манихейски
Въпроси и отговори
В: Какво представлява манихейството?
О: Манихейството е иранска гностическа и дуалистична религия, възникнала в Сасанидска Персия. Тя е популярна между трети и седми век, като се разпространява в много части на света.
В: Кой основава манихейството?
О: Основоположник на манихейството е човек на име Мани (на сирийски: ܡܐܢܝ), живял около 210-276 г. сл.
Въпрос: На какъв език са написани първоначалните шест свещени книги на манихейството?
О: Първоначалните шест свещени книги на манихейството са написани на сирийски арамейски език.
В: Как се е разпространила религията?
О: За да се подпомогне разпространението на религията, преводите и фрагментарните текстове на тези книги са направени на други езици, като средноперсийски, партски, согдийски, уйгурски и китайски, за тези, които живеят по-на изток; докато гръцки, коптски и латински преводи са направени за тези, които живеят по-на запад.
В: Имало ли е някаква съпротива срещу разпространението на книгата?
О: Да, с набирането на популярност той е бил широко преследван от християнски, зороастрийски, а по-късно и от ислямски райони поради възприеманата от него заплаха за техните религии.
В: Кога изчезва?
О: Изглежда, че манихейството е изчезнало преди XVI в. в Южен Китай.
обискирам