Маса (литургия) — евхаристия в католическата, англиканската и лютеранската традиция
Маса — евхаристията в католическата, англиканската и лютеранската литургия: история, символи и съвременно богослужение.
Масата е термин, използван за обозначаване на празнуването на Евхаристията в западните литургични обреди на Римокатолическата църква, старокатолическите църкви, в англо-католическата традиция на англиканството и в някои предимно високоцърковни лютерански региони: в скандинавските и балтийските страни лютеранската евхаристична служба също е известна като "Маса".
Произход и наименование
Думата "маса" идва от латинското missa — термин, свързан с последните думи на службата в раннохристиянската литургия ("Ite, missa est"). С течение на вековете това наименование остава като общо понятие за евхаристийното богослужение в западната традиция.
Обща структура на службата
Въпреки различията между отделните деноминации, повечето западни евхаристични служби имат две основни части:
- Словесна част (Литургия на словото) — четения от Писанието, псалм, проповед (оратория/хомилия) и молитви на общността.
- Евхаристична част (Литургия на Евхаристията) — приношение на хляба и виното, епиклесис (призоваване на Светия Дух), предание/пречупване и причастяване.
Към тези основни елементи често се прибавят обръщения, покаяние, молитви за мир, предлагане на дарове и благословение. В различните обреди поредността и формулите могат да варират, но те запазват сходна теологична и пастирска цел — прославяне на Христовата жертва и обновяване на общението на вярващите с Бога.
Теологични различия
- Римокатолическа традиция: учението за трансубстанциацията (превръщането на същността на хляба и виното в Тялото и Кръвта на Христос) е официално догматично. Масата е тайнство (Сакраменти), център на църковния живот и средство за спасение и благодат.
- Англиканска традиция: спектърът варира от "високоцърковни" (англо-католици), които споделят много от римокатолическата литургична практика и учение за реално присъствие, до по-евангелски ориентирани общности, които говорят за духовно присъствие или символична интерпретация. Книгата на общата молитва (Book of Common Prayer) остава важен литургичен ориентир.
- Лютеранска традиция: лутераните говорят за "реално присъствие" чрез учението за сакраменталната уния (sacramental union) — Христос е истински присъстващ под видовете хляб и вино, без да се приема трансубстанциация в католическия смисъл.
Разлики в практиката и обряда
Масите се различават по следните практики:
- Език на службата: исторически латинският е бил доминиращ в Римокатолическата църква; след Втория ватикански събор много меси се служат на народни езици. Англиканите и повечето лутерани традиционно служат на местните езици.
- Начин на причастяване: някои традиции дават причастието само под вида на хляба, други — и двата вида (хляб и вино). Практики като интикион (потапяне на част от хляба в чашата) също са възможни.
- Посока на службата: в миналото много свещеници служат ad orientem (обърнати към изток/алтара), докато в съвременните богослужения е разпространено служенето versus populum (към събранието).
- Евхаристийна почит: в католическата традиция съществува развито учение и практика за евхаристийно преклонение и адорация (поклонение пред присъстващия Христос), както и тайнствено съхранение на присъствието (резервация). В англиканството и лютеранството отношението към резервирането и адорацията варира според църковния обред и богословие.
Литургични форми и исторически промени
В римокатолическата църква се отличават предвaтикански (тримерта) и постватиканска (нов римски обред) форма; Тридентската (т.нар. "традиционна" или латинска меса) и реформата след Втория ватикански събор са най-значителните промени през последните векове. Англиканството пази Книгата на общата молитва и нейните редакции, които оформят характерната англиканска литургия. Лютеранските богослужения също имат вариации — от много формални "високи" служби до по-прости, проповедни "евангелически" служби.
Роля на музыката и изкуството
Музиката (григориански хорал, органова музика, современные сакрални хорове) винаги е била важен елемент от масата. Литургичното изкуство — олтарни икони, витражи, обредни съдове и одежди на свещениците — съпътства и подсилва богослужебната атмосфера и смисъл.
Социално и пастирско значение
За вярващите масата е център на общинния живот: тя осигурява общо богослужение, споделено причастие, духовно наставление и място за пастирска грижа. В много църкви масата се превръща и в момент за обществена солидарност — събиране на средства, социални инициативи и подкрепа за нуждаещите се.
Кратко обобщение
Масата като евхаристийно служение е общ елемент в западните християнски традиции, но се проявява в богато разнообразие от литургични форми и богословски акценти: от строгия и богато символичен католически обред до англиканските и лютеранските варианти, които могат да се движат между силно ритуално и по-просто, проповедно ориентирано богослужение. Всички те обаче споделят централната цел — да празнуват Христовата жертва и да поддържат общението между Бог и вярващото събрание.
Средновековна ниска меса, отслужена от епископ.
Произход
Терминът идва от къснолатинската дума missa (уволнение), дума, използвана в заключителната формула на Месата на латински: "Ite, missa est" ("Иди, това е уволнението"). Уволнението означава, че на някого се разрешава да си тръгне. В този случай на хората се позволява да си тръгнат, защото Месата е приключила. В друг смисъл това означава също, че на хората се разрешава да си тръгнат, за да отидат на мисия и да разкажат на други хора за Исус и християнството.
Католическа църква
Месата е най-важната церемония и форма на поклонение в Католическата църква. Смята се, че Евхаристията е най-важната част от християнския живот, защото тогава се приемат кръвта и тялото на Христос под формата на хляб и вино като жертва.
Неделната литургия е с продължителност около един час. През останалите дни тя е около половин час. Литургията може да бъде по-дълга или по-кратка в зависимост от броя на хората, които вземат причастие.
Добрият католик трябва да ходи на литургия всяка неделя и на някои други свети дни. Макар че литургията може да бъде и в други дни, католикът все пак трябва да ходи на нея в неделя.
Католическата меса има четири части. Те са едни и същи по целия свят, но на различни езици. Четирите части са встъпителни обреди, литургия на словото, литургия на Евхаристията и заключителни обреди.
Въвеждащи ритуали
Влиза свещеникът и всички правят кръстния знак. Той поздравява всички в паството. След това хората заедно изповядват греховете си и молят Господ за милост. След това се пее химнът Gloria и свещеникът казва молитва, наречена collect.
Литургия на словото
В тази част на литургията се четат някои части от Библията. Това са първо четене (което може да бъде от Стария или Новия завет), псалм, второ четене от Новия завет и четене от Евангелието. След това свещеникът ще има кратка проповед (хомилия). След това се произнася Апостолският символ на вярата. Накрая могат да се направят някои застъпнически молитви от името на друг човек.
Литургия на Евхаристията
По време на Литургията на Евхаристията хлябът и виното се принасят в олтара. Свещеникът ги освещава, като казва, че те са тялото (хлябът) и кръвта (виното) на Исус. Според учението на Католическата църква това ги превръща в действителните кръв и тяло на Христос (транссубстанциация), въпреки че те все още изглеждат, миришат и имат вкус на хляб и вино.
След това се произнася Господнята молитва. След това хората в събранието правят знак за мир (обикновено кимване или ръкостискане, като се казва "мир" или "мир с теб") един с друг, за да покажат, че сега са едно семейство в Христос. След това хлябът и виното се консумират в процес, наречен причастие. Само кръстени католици, които съжаляват за греховете си, могат да участват в Причастието.
След причастието има молитва, с която се благодари на Бога.
Заключителни обреди
През това време може да има съобщения за важни събития в енорията.
Свещеникът благославя всички и ги разпуска.
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е маса?
О: Масата е термин, използван за обозначаване на празнуването на Евхаристията в западните литургични обреди на Римокатолическата църква, старокатолическите църкви, в англо-католическата традиция на англиканството и в някои предимно високоцърковни лютерански региони.
Въпрос: Какви други имена се използват за Месата?
О: В скандинавските и балтийските страни лютеранската евхаристийна служба е известна и като "Меса".
В: Къде се провежда Месата?
О: Месата се провежда в западните литургични обреди на Римокатолическата църква, старокатолическите църкви, в англо-католическата традиция на англиканството и в някои предимно високоцърковни лютерански региони.
В: Кой отслужва Месата?
О: Месата се отслужва от Римокатолическата църква, старокатолическите църкви, членовете на англо-католическата традиция на англиканството и тези от някои предимно високоцърковни лютерански региони.
В: Има ли разлика между обикновена евхаристийна служба и меса?
О: Да. Редовната евхаристийна служба не може да бъде наричана "меса", докато специална форма на евхаристийно празнуване, която следва определени литургични правила, може да бъде наричана "меса".
Въпрос: Има ли някакви разлики между начина, по който различните религии отслужват литургия?
О: Да. Различните религии имат свои собствени уникални начини за отслужване на месата в съответствие със собствените си традиции.
обискирам