Оксфордско движение
Оксфордското движение е религиозно движение в рамките на Англиканската църква, базирано в Оксфордския университет, което започва през 1833 г. Членовете на това движение са известни като "трактарианци" (от "Трактати за времето", сборник от книги, памфлети и есета, в които са описани техните убеждения); противниците на движението ги наричат нюманити (преди 1845 г.) и пусити (от 1845 г.), по името на Джон Хенри Нюман и Едуард Бувери Пуси, двама водещи трактарианци. Членовете на движението се опитват да върнат католическата доктрина и формите на богослужение (начина, по който се извършват неделните служби и други форми на богослужение в англиканските църкви, като Оксфордското движение иска да ги направи по-подобни на католическата меса) в Англиканската църква. Те също така вярват, че Англиканската църква е "апостолска" църква, свързана пряко с църквата на СветиПетър и другите апостоли. Джон Кебъл е друг лидер на движението.
След като публикува деветдесет трактата, в трактат 90 Нюман решава, че теорията за клоновете (според която Англиканската, Източноправославната и Римокатолическата църква са част от една Църква) не е достатъчна, и приема католицизма, а по-късно става кардинал. Враговете на Движението смятат, че това доказва, че то се опитва да се обедини с Рим. Други последват Нюман в Рим (например Хенри Едуард Манинг, друг важен тракторист, се обръща през 1851 г.), докато други, като Пюси и Джон Кебъл, остават в Англиканската църква, за да продължат работата по нейното реформиране.
Днес тя е представена в "англо-католическата" или High Church (по-католическа, за разлика от Low Church, по-протестантска) част на Англиканската църква, по-малката и консервативна част. Неотдавна, когато в Англиканската църква се обсъждаше дали да се допускат жени свещеници, някои англокатолици, като епископ Бърнам, епископ Нютън и шестдесет свещеници, напуснаха Църквата и преминаха към Рим в знак на протест, тъй като не смятат, че трябва да се допускат жени епископи или жени свещеници.
Джон Хенри Нюман
Църквата "Вси светии", Маргарет Стрийт, Лондон, 1859 г.: дизайнът ѝ е повлиян от идеите на Оксфордското движение
Повече информация
- Майкъл Чандлър Въведение в Оксфордското движение. Ню Йорк: Чърч Пъблишинг, 2003 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Оксфордското движение?
О: Оксфордското движение е религиозно движение в рамките на Англиканската църква със седалище в Оксфордския университет, което започва през 1833 г. Членовете на това движение са били известни като "трактарианци" и са се опитвали да върнат католическата доктрина и форми на служба в Англиканската църква.
Въпрос: Кои са били някои от важните лидери на движението?
О: Джон Хенри Нюман, Едуард Бувери Пюси и Джон Кебъл са важни лидери на Оксфордското движение.
В: Какво представлява теорията за клоновете?
О: Теорията за клоновете е убеждението, че Англиканската, Източноправославната и Римокатолическата църква са част от една Църква.
В: Някой от членовете приел ли е католицизма?
О: Да, след като публикува деветдесет трактата, Джон Хенри Нюман решава, че теорията на клоновете не е достатъчна, и преминава към католицизма. Други членове, като Хенри Едуард Манинг, също последваха примера му и приеха католицизма през 1851 г.
Въпрос: Как е представено Оксфордското движение днес?
О: Днес то е представено в "англо-католическата" или високоцърковната част на Англиканската църква - по-малката консервативна част.
В: Какво се случва напоследък по отношение на жените духовници в англо-католическата църква?
О: Напоследък, по време на дебатите за допускане на жени свещеници в англиканските църкви, някои англокатолици като епископ Бърнам и епископ Нютън напуснаха църквата си и преминаха към Рим в знак на протест поради убежденията си, че не трябва да се допускат жени епископи или свещеници.
