Епископ: роля, функции и организационно място в християнската църква

Епископ: значение, роля и функции в християнската църква — организационно място, рангове (архиепископ, папа), обичаи и различия между деноминации.

Епископ е титла за звание в клира на християнската църква. Епархията, която епископът управлява, се нарича епископия. На един епископ може да бъде даден ранг на архиепископ в дадена епархия. Епископът обикновено е отговорен за пастирската грижа, църковното управление, запазване на преданието и упражняване на тайнствата в своята територия.

Роля и основни функции

Основните функции на епископа могат да се обобщят в три големи направления: преподаване, освещаване и управление.

• Преподаване: епископът има задачата да утвърждава и проповядва учението на църквата, да закриля вярващите от ереси и да дава пастирско напътствие на свещениците и миряните.
• Освещаване (служение на тайнствата): той има правомощия да извършва и утвърждава тайнствата – най-вече ръкоположение на свещеници и дякони, потвърждение (конфирмация) и освещаване на църковни сгради и олтари.
• Управление: епископът ръководи църковната административна единица (епархия/диоцез), назначава свещеници, наблюдава църковния живот, прилага дисциплина и участва в църковни събори и синоди.

Избор, рукоположения и канонични изисквания

Начините на назначаване и изискванията за епископ се различават между конфесиите. В Католическата църква повечето епископи се назначават от папата или по негова утвърждаване; самият папата пък се избира от всички кардинали измежду тях, макар формално според църковното право всеки неженен, кръстен мъж да може да стане папа. Исторически последният папа, който не е бил епископ, е Урбан VI (избран през 1378 г.).

В Православните църкви епископите обикновено се избират от местни синоди; традиционно те са монаси (неженени), което отразява идеята за жертвено служение. В Англиканската и в някои протестантски църкви има различни механизми за избор и ръкоположение — от избор от вътрешни органи до назначаване от епископални структури.

Организационно място и титулатура

Епископската длъжност е структурно важна за т.нар. епископално управление (episcopal polity). Центърът на епископа в дадена епархия е катедрата (cathedra) — оттам идва и названието катедрална църква. В зависимост от числеността и значението на епархията има различни титли и степени:

• Епископ — управител на епархия/диоцез.
• Архиепископ / Митрополит — по-висок ранг, често надзираващ няколко епархии или важен исторически център.
• Патриарх — ръководи автокефална национална или регионална църква в Православието; патриарсите имат високо място в подредбата на източните църкви.
• Също съществуват: помощни (аукилъри) и коадюторни епископи, както и титли като примас и кардинал (в рамките на Католическата църква кардиналите са съветници и избиратели на папата, но не винаги са отделна йерархична степен на епископство).

Символика и външен облик

Епископите често се разпознават по определени отличителни елементи на облеклото и символите на службата. Обичайните символи включват пастирския жезъл (крижма или посох), епископският пръстен, наплечен кръст (пекторален кръст) и специални одежди. Обикновено епископът може да бъде разпознат по специалната шапка, наречена митра. За архиепископи и митрополити понякога се използва и палий (пallium) като символ на връзката с централната власт (например с папата в римокатолическата традиция).

Разлики между конфесиите

Не всички християнски общности имат епископска структура. В някои протестантски църкви няма епископи или архиепископи — пример за това е Презвитерианската църква, където управлението е по-скоро презвитериално (със съвети от старейшини). Църквата на Шотландия се оглавява от модератор, който се избира от Общото събрание всяка година. Други християнски движения нямат нито епископи, нито свещеници: добър пример за това са квакерите.

В Англиканската църква епископите се ръководят от архиепископи, а функционирането им често съчетава католически ритуали с протестантски елементи. В Православието епископската власт е тясно свързана с апостолското приемство и синодалното управление; в Римокатолическата църква епископите са част от йерархията, свързана централно с папата, който е и "епископ на Рим" и управлява в рамките на независимата държава Ватикан.

Практическо значение днес

В съвременния църковен живот епископите изпълняват и административни, социални и междуцърковни функции: организират пастирски програми, ръководят учебни и благотворителни институции, участват в обществения диалог и в контакти с други църкви и религии. Тяхното влияние и отговорности варират според традицията, историческата роля на църквата в обществото и вътрешните правила на съответната конфесия.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява епископът?

Въпрос: Епископите срещат ли се във всички вероизповедания?

Въпрос: Как се става папа?

Въпрос: Кой управлява епископите в англиканските църкви?

Въпрос: Кой елемент от облеклото е отличителен за епископа?

В: Всички римокатолически епископи ли се подчиняват на папата?

Търсене по буква