Шапки: видове, история, функции и социално значение

Шапката е вид покривало за главата и има много видове шапки.

В различните части на света шапките са различни. Някои шапки се носят от жени, други - от мъже, трети - и от двамата; бебета и деца също могат да носят шапки, а някои шапки изобщо не се носят от никого. Тези шапки се използват само за украса. Хората, които изработват шапки за мъже, се наричат шапкари, а тези, които изработват шапки за жени, се наричат мелничари. Видовете шапки (или шапки, които приличат на шапки), носени от различни групи в рамките на различни общества в различни страни, са многобройни.

Някои видове шапки се носят като знак за социална роля. Например епископите носят митри, а някои адвокати носят перуки. В тези случаи специалните украшения за глава се носят само при определени случаи. Монарсите носят корони по специални поводи.

Всички видове облекло изпращат социални послания за това какъв е човекът. Години наред работниците във Великобритания са носели шапки, но бригадирите (ръководителите) са носели кехлибарени шапки. Така че в традиционните общества от човека се е очаквало да се облече подходящо. Другите хора можели да разберат по облеклото какъв човек виждат. Този аспект на шапките и облеклото като цяло е много по-малко валиден днес.

Видове шапки

• Кепе (кепи, бейзболна шапка) — с козирка отпред, често използвана за спорт и ежедневие.
• Федора и трилби — със средна височина на тъмпана и периферия; популярни в мъжката мода през 20. век.
• Котел, или дерби — заоблена, твърда шапка с по-къса периферия; елемент от официалното облекло в 19. век.
• Шапка тип „сомбреро“, „каубойска“ или широкопериферни шапки — дават защита от слънце и са характерни за определени региони.
• Берет — мека, кръгла шапка, свързвана с армия, артисти и регионални традиции (например Франция, Шотландия).
• Плетени шапки (шапка, бини) — за студено време; широко разпространени поради топлината и практичността.
• Ушанка — с наушници, характерна за студения климат.
• Тюрбан, фес, кипа (ярмулка) — религиозни и културни покрития за глава.
• Работни каски — защитни шапки (каски) за строителство, пожарникари, промишленост и спорт (каски за колоездене, хокей и т.н.).
• Детски и декоративни шапки — понякога носят чисто естетическа или ритуална функция.

Кратка история

Покриването на главата е познато от древността — в гробници и изображения от Египет, Месопотамия и Гърция се виждат различни форми на шапки и тюрбани. В Римската империя военните и гражданските чинове също са имали различни видове украшения за глава. През Средновековието и Ренесанса шапките често са били показател за занаят, положението и богатството на носещия, а в някои общества са съществували и сумптуарни закони (забрани кой какво може да носи).

В модерната епоха (18.–20. век) силно влияние оказва индустриализацията, появата на нови материали (например филц), както и развитието на модната индустрия и масовото производство. В средата на 20. век шапките като част от ежедневното официално облекло започват да губят популярност — това се свързва с развитието на автомобилите (рядко се носят при пътуване с кола), по-неформалния стил и променящите се социални норми. В края на 20. и началото на 21. век обаче шапките пак се връщат като моден аксесоар и като елемент на субкултурна идентичност.

Функции на шапките

• Защита: от слънце (шира, сомбреро), дъжд (непромокаеми материали), студ (плетени шапки, ушанки) и опасности (каски).
• Социална и професионална идентификация: униформи, религиозни символи, официални головни украшения (митри, корони, академически шапки).
• Мода и естетика: шапката като аксесоар, който завършва визията и изразява индивидуалност.
• Ритуални и религиозни функции: покрития за глава в молитви, служби или церемонии.
• Практическа употреба: за обозначаване на ранг (военни шапки), професия (готварска тояга / toque), защита на работниците.

Социално значение

Шапките често носят символика — по тях могат да се разпознаят възраст, пол, социален статус, професия, политическа принадлежност или етническа идентичност. Примерите са много: короната и дорогата митра означават висока позиция в обществото или религията; униформена шапка указва служебно положение; берети и бейзболни шапки понякога служат като маркери на принадлежност към дадена група или субкултура.

Модните промени и демократизацията на облеклото обаче намалиха строгостта на тези сигнали — днес е по-трудно да се съди единствено по шапката за социалния статус на човек, отколкото в миналото.

Материали и изработка

Шапките могат да се правят от най-различни материали: вълна и филц, памук, коприна, лен, кожа, слама, синтетични влакна и кожа или кожа с обработка; за зимни модели често се използва подплата от пух или изкуствена кожа. Основните техники включват плетене, тъкане, филцоване и моделоване върху шаблон (blocking). Професионалните занаятчии — шапкари, модисти/миланери — имат специални инструменти и умения за оформяне на периферията, тъмпана и украса.

Етика, етикет и грижи

• В много култури има неписани правила кога и къде да сваляме шапката — например на закрито, по време на молитва или при поздрав.
• Поддръжка: филцовите и вълнените шапки изискват почистване и формоване от специалист; плетените модели се перат по инструкциите на етикета; шапките със слама трябва да се пазят от влага.
• При избор на шапка е добре да се съобразим с функцията (за защита, за официален случай, за мода) и с комфорта — правилният размер и форма правят носенето по-удобно и привлекателно.

Шапките остават важен елемент от човешката култура: те съчетават практичност, естетика и символика, и продължават да се развиват според нуждите и вкусовете на обществото.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява шапката?

В: Кой носи шапки?

В: Кой прави шапки за мъже?

В: Кой прави шапки за жени?

В: Има ли различни видове шапки в различните страни?

В: Някои видове шапки означават ли социални роли?

Въпрос: Облеклото изпраща ли социални послания за това какъв човек е даден човек?

Търсене по буква