Брахмаджала сутта: същност, учение и 62 възгледа

Брахмаджала сутта: същност и учение на Буда — анализ на 62 възгледа, десетте заповеди и мрежата на привързаността към самсара.

Брахмаджала сутта е първата от 34-те сутти в Дигха никая (Дългите беседи на Буда). Името идва от "брахма" (съвършена мъдрост) и "джала" (мрежа, която обхваща всички гледни точки). Суттата е наричана още "Атхаджала" (мрежа на същността), Дхаммаджала, (мрежа на Дхамма), Дитхиджала (мрежа на възгледите), Анутарасангама Виджая (несравнима победа в битката).

В суттата се обсъждат две основни теми: разработването на Десетте заповеди (Кула-сила), Средните заповеди (Маджхима-сила) и Великите заповеди (Маха-сила). Кула-сила се занимава с Десетте предписания, които трябва да се практикуват от благочестивите будисти, докато Маджхима-сила дава подробно описание на практиката на шестото, седмото, осмото и деветото предписание, заедно с практиката за опазване на растенията и речевия етикет.

Структура и основни теми

Суттата започва с етико-практическата част — разграничаване на различни нива на нравствена дисциплина и на подходящо поведение за различни типове практикуващи (например домоуправители, аскети и монаси). В следващите, по-обемни раздели Буда подлага на подробен анализ произхода, естеството и начините на проповядване на разнообразни философски и религиозни възгледи.

Основните теми могат да се обобщят така:

• Етическа практика: описания на правила и принципи, които подпомагат стъпването по пътя на добродетелта и освобождението.
• Класификация на възгледите: систематичен преглед на различни теории за света, душата, кармата и съществуването след смъртта.
• Произходът на възгледите: анализ на причините, поради които хората заемат и защитават различни гледни точки (пристрастия, страсти, предишни обвързаности).
• Критика и поука: предупреждение за опасностите от прилепване към спекулативни възгледи и напомняне, че освобождението (нирвана/nibbāna) не зависи от интелектуални спекулации, а от прекратяване на привързаностите.

62 възгледа — как са групирани

Във втората и третата част на суттата се разглеждат 62 вярвания (ditthi) или "възгледи", които аскетите в равнината на Ганг (в днешна Индия) са имали по време на живота на Буда. Те са разделени на две големи групи:

• 18 вярвания, свързани с миналото (pubbantanuditthino) — възгледи, които обясняват произхода на индивида или света, например различни версии за това как е започнало съществуването и какво е довело до настоящото състояние.
• 44 вярвания за бъдещето (aparantakappika) — възгледи относно съдбата след смъртта, характера на повторните раждания, възможността за пълно изчезване или вечност на съзнанието и др.

Тези възгледи включват широк кръг от позиционирания — от категорично вечни и вечни-аз възгледи (етарнализъм), през крайния нигилизъм (анихилиационизъм), до сложни теории за прераждане, карма, духове и богове. Буда не само ги изброява, но и анализира начина, по който хората достигат до такива виждания — чрез сетивни впечатления, умствени проекции, размишления, предишни навици и емоционални привързаности.

Критика и поука на Буда

В центъра на Брахмаджала сутта стои предупреждението, че придържането към фиксирани, спекулативни възгледи често се подхранва от три коренни отрови: желание (лобха), омраза (доса) и невежество (моха). Буда показва, че дори когато възгледите звучат интелигентно или логично, те могат да продължат цикъла на страдание (сaмсара), ако са подхранвани от приприемане и самозалъгване.

Една от известните метафори в суттата е сравнение на вярващите в подобни учения с малки рибки в езеро, уловени в тънка мрежа: независимо колко силно се борят, те остават оплетени. В контраст — този, който разбира природата на привързаностите и отстранява корените им, "излиза от мрежата" и прекратява повторните раждания.

Значение и съвременна приложимост

Брахмаджала сутта е важен текст по няколко причини:

• Предоставя систематичен преглед на ранните индийски философски школи и религиозни възгледи, което я прави ценен източник за историците на идеите.
• Служи като нравствено и практическо ръководство: показва как етика, дисциплина и внимателна рефлексия са средство за освобождение, а не интелектуални спекулации сами по себе си.
• Остава релевантна за съвременни читатели — предупреждението за опасността от крайни и непробивни убеждения е приложимо в съвременни идеологически, политически и религиозни контексти.

Много от разгледаните във суттата теми — природа на самосъзнанието, рисковете от догматизъм, връзката между етика и освобождение — продължават да предизвикват размисъл сред будистките учени, практикуващи и всички, които търсят яснота относно последиците от своите убеждения.

Разработката на тези вярвания в текста е много подробна, като се фокусира върху начина, по който вярванията (религиите) са възникнали, и начина, по който са описани и обявени. Разработката завършва с изявлението на Буда за опасността от придържане към тези вярвания, тъй като те все още са повлияни от желанието (лобха), омразата (доса) и невежеството (моха), че верните им последователи няма да завършат с окончателно освобождение, а все още ще са в цикъла на самсара. Вярващите в тези вярвания са сравнявани с малки рибки в езеро, които ще бъдат уловени от тънка мрежа, колкото и да искат да избягат, докато тези, които виждат реалността такава, каквато е, са извън мрежата на самсара.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява Брахмаджала Сута?

Въпрос: Какво представляват Кула-сила, Маджима-сила и Маха-сила?

Въпрос: Как се разделят тези вярвания?

В: Какво казва суттата за придържането към тези вярвания?

Въпрос: Как вярващите се сравняват с малки рибки в езеро?

Въпрос: Актуална ли е тази информация и днес?

Търсене по буква