Източноправославната църква, официално Православната църква, е християнска църква. Техният тип християнство се нарича още православно християнство или православие. Членовете им се наричат православни християни, въпреки че има и друга група църкви, наречена Източна православна, която не е в общение с Православната църква. В света има около 300 милиона православни християни. Повечето православни християни се намират в Източна Европа и Близкия изток, но православни християни има навсякъде по света.
Източноправославната църква учи, че тя е Църквата, основана от Исус Христос в указанията му към апостолите. Тя практикува това, което разбира като първоначалната християнска вяра, и поддържа свещената традиция, предадена от апостолите.
Богослужението е известно като Божествена литургия. Вярванията и ритуалите на службата са подобни на Евхаристията в Римокатолическата църква.
История накратко
Православната традиция възниква в Ранната църква през първите векове на християнството. След Великата схизма през 1054 г. християнството се разделя главно на Източна (православна) и Западна (римокатолическа) църкви. През вековете православието се развива в различни национални и регионални църкви, запазвайки общо учение, литургична практика и патристика (писанията на отците на църквата).
Структура и управление
Православната църква е организирана в автокефални (самоуправляващи се) и автономни църкви. Всяка такава църква се оглавява от патриарх, архиепископ или митрополит, а местните общности — от епископи и свещеници. Въпреки че няма централна власт, помежду им съществува догматично и литургично единство и често се практикуват поместни събори и синоди.
Някои от най-известните поместни църкви:
- Вселенска патриаршия (Константинопол)
- Московска патриаршия
- Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска патриаршии
- Българска, Румънска, Сърбска, Грузинска, Елладска и др.
Таинства и духовен живот
Православната църква признава редица тайнства (свещени действия), които служат като средства за среща с Божията благодат. Най-централното от тях е Евхаристията (Причастие). Други важни тайнства включват:
- Кръщение — приемане в църквата;
- Миропомазание — съпътства входа в църквата и утвърждава даровете на Светия Дух;
- Покаяние (изповед) — признание на греховете и духовно изцеление;
- Свето причастие (Евхаристия) — централният акт на литургичния живот;
- Брак — свещен съюз между мъж и жена;
- Свещенство — посвящение на служители в църковната йерархия;
- Елей за болните — моление за изцеление и упование при болести.
Богослужение и литургия
Типичната Божествена литургия в православието се извършва по канонични образци, най-често по Литургията на св. Йоан Златоуст и на св. Василий Велики. Литургията е богато символична: използват се икони, кадене (тамян), светли певчески хармонии и процесии. Музиката е главно храмово пеене — често без инструментален съпровод.
Централно място заема Евхаристията — вярващите приемат Тялото и Кръвта Христови под формата на хляб и вино като участие в тайнството на спасението.
Икони, молитва и духовност
Иконите имат важно богословско и литургично значение — те не са просто декоративни, а се смятат за "прозорец към небето", чрез който вярващият среща светците и самия Христос. Православната духовност съчетава обща (съборна) молитва и лична молитвена практика, като в някои традиции е развито и учението за хесихазма (вътрешна молитва и тишина).
Календар и главни празници
Православната църква следва църковен календар, който включва неподвижни празници и подвижни празненства, изчислявани според Пасха (Великден). В различни поместни църкви се използват различни календарни системи (Юлиански, Ревизиран юлиански и Григориански), което води до различни дати за някои празници. Най-големите празници са Рождество Христово и Пасха — центърът на годишния литургичен цикъл.
Разпространение и съвременност
Православието присъства в целия свят чрез емигрантски общности, нови поместни църкви и диаспорни приходи. В съвременния свят православните църкви участват в междурелигиозен диалог и социални инициативи, като същевременно запазват традиционните си богослужебни и духовни практики.
Кой е православен християнин?
Православният християнин е човек, който вярва в основите на християнската вяра, приема тайнствата на църквата и участва в нейния литургичен и молитвен живот. Вярата е предадена не само чрез писанията, но и чрез живата традиция — канони, съборни решения, службени текстове и жития на светците.
Това е общ преглед на Източноправославната църква: нейното учение, богослужение и традиция. За по-задълбочено изучаване могат да се консултират патристични текстове, поместни устави и официални документи на съответните поместни църкви.

