Римска империя: история, територии и наследство (27 пр.н.е. – 476/1453)
Изчерпателен поглед към Римска империя: история, територии и наследство (27 пр.н.е.–476/1453) — ключови събития, карти, културно влияние и упадък.
Римската империя е една от най-големите и влиятелни държави в древния свят — нейното териториално и културно влияние обхваща големи части от Европа, Северна Африка и Близкия изток. Нейната столица е Рим, а империята е разположена в Средиземноморието. Официално началото ѝ се свързва с 27 г. пр.н.е., когато Октавиан приема титулa император Август и поставя основите на принципата — нова форма на монархическа власт върху основата на републикански институции. В класическата историческа рамка западната част на империята пада през 476 г. н.е., а източната — т.нар. Византийска империя — продължава да съществува още почти хилядолетие до 1453 г.
Произход, управление и разделение
Римската държавност преминава през три основни етапа: период на римски царе, Римска република и накрая импература (принципат и доминат). След възхода на Август централната власт в Рим става по-консолидирана: императорът контролира армията, външната политика и голяма част от администрацията, докато Сенатът запазва традиционните си функции, но с намалена власт. В края на IV в. империята окончателно се разделя на западна и източна част (формално след смъртта на император Флавий Теодосий I) — разделение, което с годините ще се оказва управленски, военен и езиков фактор при по-нататъшния ѝ упадък.
Територии и граници
Много съвременни земи някога са били част от Римската империя, например Великобритания (не Шотландия), Испания, Португалия, Франция (Галия), Италия, Гърция, Турция, Германия, Египет, Леванта, Крим, Швейцария и северното крайбрежие на Африка. Границите са били динамични: от Атлантика до р. Ефрат в различни периоди, с отбранителни системи като лimes и укрепления (например Хадриановата стена в Британия). Източната половина — състояща се от Балканите, Анадола, Леванта и Египет, — съхранява по-дълго силна централна администрация и финансов ресурс, което обяснява продължителността на нейното съществуване като самостоятелна държава.
Език, култура и религия
Основният език на Римската империя е латинският, който става език на администрацията, правото и армията в западните провинции. Гръцкият е важен вторичен език, особено в източните провинции и за образованите слоеве; той служи и за носител на античната наука, философия и църковно богословие. В религиозната сфера империята претърпява дълбоки промени — от политеистични и императорски култове през първите векове н.е. до превръщането на християнството в официална религия през IV в. под управлението на императори като Константин Велики и Теодосий I.
Икономика, общество и армия
Икономиката се базира главно на селското стопанство, римските провинции доставят зърно, масло, вино и други суровини за големите градове. Търговията по море е оживена — Средиземно море действа като „римско езеро“ (Mare Nostrum) — и свързва производствените центрове в цялата империя. Правото (римското право) и гражданското устройство въвеждат понятия като собственост, договори и гражданско право, които оказват дълготраен ефект върху европейските правни системи. Военната машина се основава на легионите, мобилността и укрепената граница; с времето обаче наемането на чуждестранни федерати и вътрешни кризи подкопават ефективността ѝ.
Причини за упадък и край
Най-често изтъкваните причини за упадъка на Западната римска империя включват: политическа нестабилност и честата смяна на императори, икономически трудности (инфлация, данъчни проблеми), социални напрежения, слабост на армията и натиск от миграции и нашествия на т.нар. „варварски“ племена (готите, вандалите, хуните и др.). През 476 г. западният император Ромул Августул е свален от варварския военачалник Одоакър, което исторически се приема за край на Западната империя и начало на Средновековието. От друга страна, източната част, наричана Византийска империя, запазва много римски институции, но с гръцки език и ориенталски особености; нейната столица била Константинопол, който сега се нарича Истанбул.
Наследство
Римската империя оставя трайно наследство в законодателството (римското право), езиците (романските езици — италиански, испански, португалски, френски, румънски), архитектурата и инженерните постижения (акведукти, пътища, мостове, амфитеатри), градското планиране, системите за администрация и военно дело. Много модерни понятия за държава, гражданство, публична администрация и право имат корени в римската традиция.
Кратка хронология
- 753 пр.н.е. — легендарно основание на Рим (традиционна дата)
- 509 пр.н.е. — краят на монархията и началото на Републиката
- 27 г. пр.н.е., — Август установява принципата (начало на Империята)
- IV в. — християнството става доминираща религия; империята се разделя окончателно на изток и запад
- 476 г. — свалянето на Ромул Августул от Одоакър (край на Западната империя)
- 1453 г. — падането на Константинопол, което бележи край на Византийската (източната римска) империя
Римската империя е сложен и многопластов феномен — тя не е еднородна, а различните ѝ периоди съдържат промени във властта, икономиката, културата и религията. Нейното влияние продължава да формира Европа и Средиземноморието и днес.
Управление на империята
За да контролират голямата си империя, римляните развиват важни идеи за правото и управлението. Те създават най-добрата армия в света по онова време и управляват със сила. Те са имали отлично инженерство и са строили пътища, градове и забележителни сгради. Империята била разделена на провинции, всяка от които имала управител и гражданска и военна подкрепа. Официални и частни писма постоянно пътували от и до Рим.
Търговията е била най-важна за Рим - град с над един милион души население, най-големият град в света. Те се нуждаели и получавали пшеница от Египет, калай от Британия, грозде от Галия и т.н. В замяна на това римляните изграждали провинциални столици в прекрасни градове, защитавали ги от набезите на варварите и осигурявали образование и възможности за професионална реализация на младите хора в провинциите, като например работа в римската армия.
По принцип императорите са имали абсолютен контрол и са можели да правят каквото си поискат. На практика те се сблъскват с много трудни проблеми. Те разполагали с персонал, който днес наричаме "държавни служители", и със съветите на римския сенат. Императорът е трябвало да реши кои са най-важните проблеми, пред които е изправена империята, и какво трябва да се направи по тях. Повечето от тях се опитваха да правят два вида неща. Едната беше да се направят неща, които да подобрят живота на римляните в мирно време. Другият бил да се борят и да побеждават враговете на Рим. Една богата империя винаги има врагове.
При кралете и императорите голям проблем е редът на наследяване. Понякога кралете са били следвани от най-големия си син, ако той е бил способен да управлява. При римските императори по-често това е бил осиновен син. Работата е била следната. Императорът забелязвал изключителен млад мъж от някое от най-добрите семейства. Той го осиновявал като свой син. Преди да умре, той ясно посочвал кой според него трябва да го наследи, като го назначавал за римски консул или като записвал в завещанието си, че младият мъж трябва да го наследи. Понякога това сработвало, а понякога не. От време на време между претендентите за трона избухвала гражданска война.
Един или двама осиновени синове давали на императора повече възможности за избор. Някои императори не са имали син, а други са имали синове, които не са оцелели. По-късно императорите ставали толкова слаби, че римската армия просто избирала един от техните генерали за следващ император. Това често водело до гражданска война. Историите на живота на императорите можете да намерите в "Списък на римските императори".
Римляните са водили много войни срещу други държави и са обичали да гледат жестоки спортове. Те обичали да гледат състезания с колесници, теглени от коне, и битки между мъже с оръжия (гладиатори). За разлика от съвременните спортове, бойците често са били убивани по време на битките. Римляните се наслаждавали на тези представления в Колизея.
Римляните са имали отлично гражданско строителство. Те построили много големи обществени сгради и вили, акведукти за пренос на вода, каменни мостове и пътища. Някои от тези неща могат да се видят и днес. Много известни писатели са били римляни, включително Цицерон и Вергилий.
Новият завет на Библията разказва за римляните в живота на Исус Христос. По време на живота на Исус римляните, които са езичници, управляват страната му. По-късно няколко императори се опитват да унищожат християнството, но не успяват. През 312 г. император Галерий разрешава на хората свободно да следват християнството, а на следващата година един генерал, Константин, става император и приема християнството.
Град Рим е превземан няколко пъти от варвари, особено през 410 г., когато готите го разграбват (плячкосват). Последният западноримски император, Ромул Августул, подава оставка през 476 г. Римската империя ще просъществува още 1000 години като Византийската империя на изток.
Основната монета на Римската империя е сребърният денарий. По-късните денари са по-малки.
За падането на Рим се посочват различни причини. Едуард Гибън пише "Упадъкът и падението на Римската империя", в която изследва различни идеи. Основната сред тях (по негово мнение) е ефектът на християнството върху способността на империята да се защитава във военно отношение.
Други историци обвиняват нестабилната система на ръководство. За период от 50 години само 2 от 22 императора умират от естествена смърт. Повечето императори са били убити.
Въпроси и отговори
Въпрос: Коя е била столицата на Римската империя?
О: Столицата на Римската империя е била Рим.
В: Кога започва съществуването на Римската империя?
О: Римската империя започва през 27 г. пр.н.е., когато Октавиан става император Август.
В: Кога е приключила?
О: Римската империя завършва през 476 г. след Христа.
В: Какви езици се говорели в Римската империя?
О: Основният език в Римската империя е латинският, а гръцкият е важен вторичен език, особено в източните провинции на империята.
В: Колко време е продължила западната половина на империята?
О: Западната половина на Римската империя просъществувала около 500 години, докато последният ѝ император Ромул Август бил победен от варварския генерал Одоакър.
В: Колко време е продължила източната половина на империята?
О: Източната половина, състояща се от Балканите, Анадола, Леванта и Египет, продължила да съществува още около хиляда години (макар че части от нея били загубени от арабите през VIII в.).
В: Как се е наричала тази източна част? О: Тази източна част се наричала Византийска империя, а столицата ѝ била Константинопол (сега Истанбул).
обискирам