Римска империя

Управление на империята

За да контролират голямата си империя, римляните развиват важни идеи за правото и управлението. Те създават най-добрата армия в света по онова време и управляват със сила. Те са имали отлично инженерство и са строили пътища, градове и забележителни сгради. Империята била разделена на провинции, всяка от които имала управител и гражданска и военна подкрепа. Официални и частни писма постоянно пътували от и до Рим.

Търговията е била най-важна за Рим - град с над един милион души население, най-големият град в света. Те се нуждаели и получавали пшеница от Египет, калай от Британия, грозде от Галия и т.н. В замяна на това римляните изграждали провинциални столици в прекрасни градове, защитавали ги от набезите на варварите и осигурявали образование и възможности за професионална реализация на младите хора в провинциите, като например работа в римската армия.

По принцип императорите са имали абсолютен контрол и са можели да правят каквото си поискат. На практика те се сблъскват с много трудни проблеми. Те разполагали с персонал, който днес наричаме "държавни служители", и със съветите на римския сенат. Императорът е трябвало да реши кои са най-важните проблеми, пред които е изправена империята, и какво трябва да се направи по тях. Повечето от тях се опитваха да правят два вида неща. Едната беше да се направят неща, които да подобрят живота на римляните в мирно време. Другият бил да се борят и да побеждават враговете на Рим. Една богата империя винаги има врагове.

При кралете и императорите голям проблем е редът на наследяване. Понякога кралете са били следвани от най-големия си син, ако той е бил способен да управлява. При римските императори по-често това е бил осиновен син. Работата е била следната. Императорът забелязвал изключителен млад мъж от някое от най-добрите семейства. Той го осиновявал като свой син. Преди да умре, той ясно посочвал кой според него трябва да го наследи, като го назначавал за римски консул или като записвал в завещанието си, че младият мъж трябва да го наследи. Понякога това сработвало, а понякога не. От време на време между претендентите за трона избухвала гражданска война.

Един или двама осиновени синове давали на императора повече възможности за избор. Някои императори не са имали син, а други са имали синове, които не са оцелели. По-късно императорите ставали толкова слаби, че римската армия просто избирала един от техните генерали за следващ император. Това често водело до гражданска война. Историите на живота на императорите можете да намерите в "Списък на римските императори".

Римляните са водили много войни срещу други държави и са обичали да гледат жестоки спортове. Те обичали да гледат състезания с колесници, теглени от коне, и битки между мъже с оръжия (гладиатори). За разлика от съвременните спортове, бойците често са били убивани по време на битките. Римляните се наслаждавали на тези представления в Колизея.

Римляните са имали отлично гражданско строителство. Те построили много големи обществени сгради и вили, акведукти за пренос на вода, каменни мостове и пътища. Някои от тези неща могат да се видят и днес. Много известни писатели са били римляни, включително Цицерон и Вергилий.

Новият завет на Библията разказва за римляните в живота на Исус Христос. По време на живота на Исус римляните, които са езичници, управляват страната му. По-късно няколко императори се опитват да унищожат християнството, но не успяват. През 312 г. император Галерий разрешава на хората свободно да следват християнството, а на следващата година един генерал, Константин, става император и приема християнството.

Град Рим е превземан няколко пъти от варвари, особено през 410 г., когато готите го разграбват (плячкосват). Последният западноримски император, Ромул Августул, подава оставка през 476 г. Римската империя ще просъществува още 1000 години като Византийската империя на изток.

Основната монета на Римската империя е сребърният денарий. По-късните денари са по-малки.

За падането на Рим се посочват различни причини. Едуард Гибън пише "Упадъкът и падението на Римската империя", в която изследва различни идеи. Основната сред тях (по негово мнение) е ефектът на християнството върху способността на империята да се защитава във военно отношение.

Други историци обвиняват нестабилната система на ръководство. За период от 50 години само 2 от 22 императора умират от естествена смърт. Повечето императори са били убити.