Римски консул — висша изборна и военна длъжност в Римската република
Римски консул: върховната изборна и военна власт в Републиката — двама годишно с право на вето, религиозни ритуали и водене на армии. Открий историята и значението им.
Римският консул е най-високата изборна политическа длъжност в Римската република. Двама консули се избират ежегодно и заедно представляват върховната изпълнителна власт: те свикват и председателстват Сената и народните събрания, предлагат закони, ръководят администрацията и изпълняват висши съдебни функции. Консулите са носители на империум — правомощие за подаване на заповеди и командване, което ги поставя на върха и на гражданската, и на военната власт.
Избор и мандат
Всяка година се избирали по двама консули, които изпълнявали задълженията си за срок от една година. Изборът обикновено се провеждал от центуриатните събрания (comitia centuriata). Върховната колегиалност — тоест двамата консули заедно — е важен принцип: всеки консул имал право на вето (intercessio) над действията на своя колега и над решенията на подчинените магистрати, като по този начин се предотвратявало монополизиране на властта.
Консулите често си разпределяли задачите: един да остане в града и да ръководи гражданските и религиозните дела, другият да изведе армията в полето; в рамките на годината те редували кой председателства Сената и кой командва армията. За някои конкретни функции правомощията могли да се редуват и на равни интервали, включително месечно.
Произход и допустимост
Обикновено консулите били патриции, особено в ранния период на Републиката. След реформите, закрепени с Лициниево-Секстиевите закони (367 г. пр.н.е.), плебеите получили право да се кандидатират и да бъдат избирани за консулския пост, което довело до постепенното включване на водещи плебейски родове в управлението.
Функции и правомощия
- Административни: консулите организират изпълнението на държавните решения, назначават чиновници и следят за публичните финанси и обществения ред.
- Законодателни: те предлагат закони на народните събрания и имат влияние върху дебатите в Сената.
- Съдебни: като най-висши магистрати консулите имат право да разглеждат и решават важни дела; на практика по-специализирани съдебни функции се изпълнявали и от преторите.
- Религиозни: консулите извършват държавни религиозни обреди и обичаи, включително четене на предсказания (auspicia) — необходима процедура преди военни походи или други държавни действия.
Военно командване
По време на война консулите често поемали висшето военно командване и водели легионите в поле. Тяхната военна власт — част от империума — била символизирана чрез lictors (лични служители) и fasces (сноп от пръчки, често с острие), които показвали правото да налагат наказания и да командват войските. Обикновено консулът имал по 12 ликтора. При извънредни ситуации републиката можела да назначи диктатор с пълна власт за ограничен срок (обикновено до шест месеца).
След мандата и контрол
След изтичане на годишния мандат много консули продължавали да изпълняват функции като провинциални управители с продължено империум (proconsul). На свършека на службата са подлежали на съдебна и политическа отговорност (актуална практика на републиката бе да се съди бивши магистрати за злоупотреби или военни престъпления). Важна форма на контрол бил принципът на колегиалност и възможността за провокация (право на обжалване пред народа при заплаха от смъртно наказание).
Символи и обществено значение
Консулите носели отличителни знаци на властта: toga praetexta (тога с пурпурен кант), sella curulis (кърлива седалка) и свитите с тях ликтори и фасци. Функцията на консула била не само върховен държавен пост, но и символ на римската държавност и ред — чрез нея се проявявала балансираната власт и стремежът към ограничаване на тиранията чрез законови и институционални механизми.
Забележка: ролята и практиките, свързани с консулата, се променят през вековете на Републиката и при преминаването към Империята — при Императорския период консула става по-скоро почетна длъжност, а реалната върховна власт се концентрира в ръцете на императора.
Гражданска администрация
Консулите можели да свикват Сената и да председателстват заседанията му. Всеки консул изпълнявал функциите на председател на Сената в продължение на един месец. Те също така можели да свикват всяко от римските събрания и да ги председателстват. По този начин консулите провеждали избори и подлагали на гласуване законодателни мерки. Когато нито един от консулите не се намирал в града, гражданските им задължения се поемали от градския претор (префект на града).
Всеки консул бил придружаван при всяка своя публична изява от дванадесет ликтори, които демонстрирали великолепието на длъжността и служели като негови телохранители. Всеки ликтор държал фас - сноп пръчки, в който имало брадва. Пръчките символизирали силата на бичуването, а брадвата - силата на смъртното наказание. Когато влизали в града, ликторите сваляли брадвите от фасциите, за да покажат, че гражданинът не може да бъде екзекутиран без съд. При влизане в демократичното събрание ликторите спускали фассите, за да покажат, че правомощията на консулите произтичат от народа (populus romanus).
Военни сили
Извън стените на Рим правомощията на консулите били много по-големи в ролята им на главнокомандващи на всички римски легиони. Именно в тази си функция консулите са имали пълен imperium (власт).
Когато легионите се назначавали с декрет на Сената, консулите провеждали наборната служба. При постъпването си в армията всички войници трябвало да положат клетва за вярност към консулите. Консулите също така контролирали събирането на войски, предоставени от съюзниците на Рим.
В рамките на града консулът можел да наказва и арестува граждани, но нямал право да налага смъртно наказание. По време на поход обаче консулът можел да наложи наказание на всеки войник, офицер, гражданин или съюзник, каквото намери за добре.
Всеки консул командвал армия, обикновено с численост два легиона, с помощта на военни трибуни и квестор, който имал финансови задължения. В редките случаи, когато двамата консули потегляли заедно, всеки от тях командвал за един ден на свой ред. Типичната консулска армия била с численост около 20 000 души и се състояла от два граждански и два съюзнически легиона. В първите години на републиката враговете на Рим се намирали в Централна Италия, така че кампаниите продължавали няколко месеца.
През II в. пр.н.е., когато границите на Рим се разширяват, кампаниите стават все по-продължителни. Рим бил войнствено общество и много рядко не водел война. Затова сенатът и народът очаквали от консула при встъпването му в длъжност да поведе армията си срещу враговете на Рим и да разшири римските граници. Войниците му очаквали да се върнат по домовете си след кампанията с плячка. Ако консулът спечелелвал съкрушителна победа, войниците му го приветствали като император и той можел да поиска да му бъде даден триумф.
Консулът можел да провежда кампанията, както намери за добре, и имал неограничени правомощия. Въпреки това след кампанията той можеше да бъде преследван за своите прегрешения.
Статус в периода на империята
В Римската империя консулите са само фигуративен представител на републиканското наследство на Рим. Тогава консулите са имали много по-малка власт и авторитет, тъй като императорът е бил върховният лидер. Въпреки това консулите често са били високопоставени и важни сами по себе си. Някои от тях били определени за наследници на своя император. Освен това императорите често назначавали себе си за консули.
Офисът оцелява (значително променен) до началото на 9 век след Христа.
Двама римски императори, облечени като консули, върху солиди от IV в.
Констанций II
Валенс
Въпроси и отговори
В: Каква е била най-високата избираема политическа длъжност в Римската република?
О: Най-високата изборна политическа длъжност в Римската република е била римски консул.
В: Колко консули се избирали всяка година?
О: Всяка година се избирали двама консули за срок от една година.
Въпрос: Кой имал право на вето над своя колега?
О: Всеки консул е имал право на вето над своя колега.
В: Кой можел да се кандидатира за консул след 367 г. пр. н. е.?
О: След 367 г. пр. н. е. плебеите (обикновените хора; плебеите) можели да се кандидатират за консули.
В: Какви правомощия са имали консулите в мирно време?
О: В мирно време консулите са имали широки административни, законодателни и съдебни правомощия.
В: Каква роля са играли по време на война?
О: По време на война консулите често са имали висше военно командване.
В: Кои религиозни обреди можели да извършват само висшите държавни служители?
О: Най-висшите държавни служители отговаряли за провеждането на някои религиозни обреди, които можели да се извършват само от тях.
обискирам