Римски консул | най-високата изборна политическа длъжност в Римската република

Гражданска администрация

Консулите можели да свикват Сената и да председателстват заседанията му. Всеки консул изпълнявал функциите на председател на Сената в продължение на един месец. Те също така можели да свикват всяко от римските събрания и да ги председателстват. По този начин консулите провеждали избори и подлагали на гласуване законодателни мерки. Когато нито един от консулите не се намирал в града, гражданските им задължения се поемали от градския претор (префект на града).

Всеки консул бил придружаван при всяка своя публична изява от дванадесет ликтори, които демонстрирали великолепието на длъжността и служели като негови телохранители. Всеки ликтор държал фас - сноп пръчки, в който имало брадва. Пръчките символизирали силата на бичуването, а брадвата - силата на смъртното наказание. Когато влизали в града, ликторите сваляли брадвите от фасциите, за да покажат, че гражданинът не може да бъде екзекутиран без съд. При влизане в демократичното събрание ликторите спускали фассите, за да покажат, че правомощията на консулите произтичат от народа (populus romanus).

Военни сили

Извън стените на Рим правомощията на консулите били много по-големи в ролята им на главнокомандващи на всички римски легиони. Именно в тази си функция консулите са имали пълен imperium (власт).

Когато легионите се назначавали с декрет на Сената, консулите провеждали наборната служба. При постъпването си в армията всички войници трябвало да положат клетва за вярност към консулите. Консулите също така контролирали събирането на войски, предоставени от съюзниците на Рим.

В рамките на града консулът можел да наказва и арестува граждани, но нямал право да налага смъртно наказание. По време на поход обаче консулът можел да наложи наказание на всеки войник, офицер, гражданин или съюзник, каквото намери за добре.

Всеки консул командвал армия, обикновено с численост два легиона, с помощта на военни трибуни и квестор, който имал финансови задължения. В редките случаи, когато двамата консули потегляли заедно, всеки от тях командвал за един ден на свой ред. Типичната консулска армия била с численост около 20 000 души и се състояла от два граждански и два съюзнически легиона. В първите години на републиката враговете на Рим се намирали в Централна Италия, така че кампаниите продължавали няколко месеца.

През II в. пр.н.е., когато границите на Рим се разширяват, кампаниите стават все по-продължителни. Рим бил войнствено общество и много рядко не водел война. Затова сенатът и народът очаквали от консула при встъпването му в длъжност да поведе армията си срещу враговете на Рим и да разшири римските граници. Войниците му очаквали да се върнат по домовете си след кампанията с плячка. Ако консулът спечелелвал съкрушителна победа, войниците му го приветствали като император и той можел да поиска да му бъде даден триумф.

Консулът можел да провежда кампанията, както намери за добре, и имал неограничени правомощия. Въпреки това след кампанията той можеше да бъде преследван за своите прегрешения.

Статус в периода на империята

В Римската империя консулите са само фигуративен представител на републиканското наследство на Рим. Тогава консулите са имали много по-малка власт и авторитет, тъй като императорът е бил върховният лидер. Въпреки това консулите често са били високопоставени и важни сами по себе си. Някои от тях били определени за наследници на своя император. Освен това императорите често назначавали себе си за консули.

Офисът оцелява (значително променен) до началото на 9 век след Христа.