Наборна (задължителна) военна служба — определение и история

Научете за наборната (задължителна) военна служба — ясно определение, историческо развитие и ключови примери от Френската революция до двете световни войни.

Наборна военна служба, наричана още наборна, е система, при която държавата задължава граждани да се присъединят към въоръжените сили за определен период от време. Обикновено се призовават само мъжете, но в Израел и в някои други страни има задължителна служба и за жени. Лице, което е било призовано да служи, често се нарича наборник. В миналото военната повинност е била описвана и като данък, тъй като гражданите „плащат“ с личната си служба вместо с пари, но заради непопулярността ѝ тя се е прилагала най-вече в големи кризи.

История

Наборът като практика е много стара — от древни временa и средновековни опълчения до модерни национални армии. В по-ранни епохи владетелите прибягвали до мобилизация при нужда, а големи постоянни наборни армии се появяват с формирането на модерната държава. През XVIII в. Прусия има наборна армия, но първата голяма съвременна система за масов призив е свързана с Великата френска армия по време на Френската революция. Тогава революционните власти призовават широки слоеве от населението и формират армии в огромни мащаби.

Ефектът от масовата мобилизация се вижда в това, че френската армия често превъзхожда по численост съседните държави, което ѝ дава преимущество въпреки понякога по-ниската подготовка или снаряжение на частите. След Френската революция наборната служба постепенно става широко разпространен механизъм за попълване на армии в Европа и извън нея. През XIX и особено през XX век почти всички големи воюващи сили — с изключение на някои държави като Обединеното кралство, — използват наборна система. Без наборна военна служба би било трудно да се формират огромните армии, които се сражават в Първата и Втората световна война.

Как работи наборната служба

Моделите и правилата за призоваване се различават значително между държавите, но обикновено включват следните елементи:

• възраст за призоваване — най-често млади хора между 18 и 25 години;
• продължителност на службата — варира от няколко месеца до няколко години в зависимост от държавата и вида на въоръжените сили;
• медицинска и психологическа проверка за класификация и годност;
• възможни отсрочки и освобождавания заради образование, здраве, семейни обстоятелства или професионални причини;
• алтернативна (вместо военна) служба — в някои страни хора с религиозни или морални възражения могат да изберат гражданска служба.

След изтичане на задължителната част много страни поддържат резерва, където бивши наборници могат да бъдат мобилизирани при криза. В някои държави задължителната служба включва и обучение по базови граждански умения или национална служба, насочена към инфраструктурни или общественополезни проекти.

Проблеми, критика и преимущества

Наборната служба предизвиква различни обществени дискусии. Някои от често изтъкваните критики са:

• нарушение на свободата и личния избор — задължаването на граждани да служат с военна цел;
• възможни нарушения на правата при лоши условия на служба;
• икономически разходи и прекъсване на образованието или кариерата на младите хора;
• неравен достъп — в практиката често има различни възможности за избягване на служба, което води до социална несправедливост.

В същото време аргументите в полза на наборната служба включват:

• поддържане на способност за бърза мобилизация и национална отбрана;
• социална интеграция и формиране на гражданско чувство и дисциплина;
• осигуряване на военен персонал без нуждата от скъп професионален корпус в по-малки държави.

Модерни тенденции

След края на Студената война и с появата на професионални военни сили някои страни започнаха да отменят или намаляват обхвата на наборната служба и да преминават към изцяло доброволчески армии. Други държави обаче запазиха или възстановиха набора поради геополитически причини или необходимост от поддържане на големи резерви. Наличието на задължителна служба често зависи от заплахите, които държавата усеща, демографските фактори и общественото мнение.

В много страни съществуват също програми за национална или гражданска служба като алтернатива на военната длъжност, а дискусиите за включване на жени, за намаляване на периода на служба или за нови форми на подготовка продължават.

Наборната военна служба остава важна тема в политиката и обществото — както поради историческото си значение, така и заради практическите и етични въпроси, които повдига.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява наборната военна служба?

В: Само мъжете ли са призовани в армията?

В: Какво е наборна служба?

В: Винаги ли е задължителна наборната военна служба?

Въпрос: Допускат ли се изключения при наборната военна служба?

В: Коя е първата голяма, модерна наборна армия?

В: Британската армия беше ли наборна армия по време на Първата и Втората световна война?

Търсене по буква