Трибун

Трибуните на плебса са важни длъжностни лица в Древен Рим. Плебеите (plebs) са били свободните римляни, които не са били патриции.

Трибуните осигурявали баланс между властта на Сената и нуждите на народа. По всяко време имаше десет трибуни, които можеха да действат поотделно или заедно.

Тези трибуни имали право да използват Народното събрание (Concilium Plebis), за да подкрепят обикновените хора. Те можели да свикват Сената, да предлагат закони и да се намесват от името на плебеите по правни въпроси. Най-важното от всичко е било правото да налагат вето върху действията на консулите и другите магистрати, за да защитят интересите на плебеите. Нападението срещу плебейски трибун било противозаконно.

Трибуните на плебса се избирали само от народното събрание. Те можели да бъдат обикновени граждани, за разлика от всички останали длъжностни лица в Римската република. Тяхната роля продължила около 800 години, но по време на Римската империя те не разполагали с реални правомощия. По своя произход и стил те били работеща част от Римската република.

Въпреки че трибунът можел да наложи вето на всяко действие на магистратите, сената или други събрания, той трябвало да присъства физически, за да го направи. След като трибунът вече не присъства, действието може да бъде завършено, сякаш ветото не е било наложено. Това означава, че правомощията на трибуните са били ограничени до самия Рим, а не до републиката като цяло.

Въпроси и отговори

В: Каква е била ролята на трибуните на плебса в Древен Рим?

Въпрос: Колко трибуни е имало в даден момент?

В: Кои бяха плебеите?

В: Можеше ли един трибун да бъде простолюдие?

В: Кое е било най-важното правомощие на трибуните на плебса?

Въпрос: Можеше ли да се извърши нападение срещу някой плебейски трибун без правни последици?

Въпрос: Имали ли са плебейските трибуни някакви реални правомощия по време на Римската империя?

Търсене по буква