Сенат | най-дълго съществуващата институция в Древен Рим
Римският сенат е най-дълго съществуващата институция в Древен Рим. Началото му е поставено още в първите години на града, за който се предполага, че е основан през 753 г. пр. Преживява Римското кралство (753 г. пр. Хр. - 509 г. пр. Хр.), Римската република (509 г. пр. Хр. - 27 г. пр. Хр.), Римската империя (27 г. пр. Хр. - 395 г.) и падането на Западната римска империя (395-476 г.).
Сенатът започва като консултативен съвет на старейшините. Думата "сенат" идва от "senex", което означава "старец". Сенатът достигнал своя връх през средната република, когато бил най-могъщият орган в Рим. Сенатът губи голяма част от властта си през първия период на империята, известен като Принципат.
След Диоклециан, когато центърът на управлението е преместен от Рим, Сенатът се превръща в общински орган. Влиянието на старата идея продължава и Константин II създава сенат в Константинопол.
В Curia Iulia на Форума се помещава Сенатът
Римският сенат: Цицерон напада Катилина, от фреска от XIX в. в Палацо Мадама, Рим, седалище на италианския сенат. Това е мнение, което вероятно е погрешно. Съществуващата сграда на Curia Julia, която датира от времето на император Диоклециан, показва, че сенаторите са седели в прави и успоредни редици от двете страни, вътре в сградата
Функции
Сенатът издавал декрети, наречени senatus consultum, които представлявали съвет от Сената към магистрат (висш служител). Обикновено те се спазвали на практика.
Чрез тези съвети Сенатът насочвал магистратите, особено римските консули (главните магистрати), при решаването на военни конфликти.
Сенатът имал власт и над гражданското управление в Рим. Само Сенатът можеше да разреши изплащането на публични средства от държавната хазна. С разрастването на Римската империя Сенатът контролира и управлението на провинциите, които се управляват от бивши консули и претори. Той решавал кой магистрат да управлява коя провинция.
Сенаторите били патриции, т.е. членове по рождение, или хора от по-нисш произход, които имали забележителни постижения. По времето на първите царе сенатът наброявал 100 души, но после нараснал до 900, а Август го намалил до 600. Въпреки това само около 100 до 200 членове са били активни във всеки един момент. От време на време в Рим имало и други източници на власт, като асамблеи, магистрати, диктатори и императори, но сенатът винаги играел важна роля.
Друго четене
- Линтот, Андрю, 1999 г. Конституцията на Римската република. Oxford University Press.ISBN 0-19-926108-3.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше римският сенат?
О: Римският сенат бил институция в Древен Рим, която започнала да функционира още в първите години на града. Започнал като консултативен съвет на старейшините и достигнал своя връх по време на средната република, когато бил най-могъщият орган в Рим.
Въпрос: Кога започва да функционира римският сенат?
О: Римският сенат започва да функционира през 753 г. пр.н.е., когато се предполага, че е основан Рим.
В: Колко време е продължил римският сенат?
О: Римският сенат е просъществувал от 753 г. пр.н.е. до 476 г. от н.е., като е оцелял през различни периоди като Царството (753 г. пр.н.е.-509 г. пр.н.е.), Републиката (509 г. пр.н.е.-27 г. пр.н.е.), Империята (27 г. пр.н.е.-395 г.) и падането на Западната империя (395-476 г.).
В: Какво означава "сенат"?
О: Думата "сенат" идва от "senex", което означава "старец".
Въпрос: Колко могъщ е бил римският сенат по време на своя разцвет?
О: По време на разцвета си по време на Средната република римският сенат е смятан за най-могъщия орган в Рим.
В: Дали тази власт се запазва през всички периоди на Древен Рим? О: Не, по време на първия период на империята, известен като Принципат, голяма част от властта му намаляла. След като Диоклециан премества правителството от Рим, той се превръща само в общински орган.
В: Имало ли е сенат, създаден след падането на Древен Рим? О: Да, Константин II създава сенат в Константинопол след падането на Древния Рим.
