Римският сенат — история, функции и влияние (753 г. пр. Хр. – 476 г.)
Римският сенат: история, функции и влияние (753 г. пр.Хр. – 476 г.) — еволюция на властта, ключови решения и ролята му в трансформацията и управлението на Рим.
Римският сенат е най-дълго съществуващата институция в Древен Рим. Началото му е поставено още в първите години на града, за който се предполага, че е основан през 753 г. пр. Хр. Сенатът преживява Римското кралство (753 г. пр. Хр. - 509 г. пр. Хр.), Римската република (509 г. пр. Хр. - 27 г. пр. Хр.), Римската империя (27 г. пр. Хр. - 395 г.) и падането на Западната римска империя (395-476 г.).
Произход и организация в Римското кралство
Сенатът започва като консултативен съвет на старейшините — събрание на най-влиятелните родове и глави на семейства. Етимологически думата "сенат" идва от латинското senex, което означава "старец". Според традицията първият римски владетел, Ромул, създава първоначалния състав на сената като съвет от сто старейшини, но тези предания са частично легендарни. През кралския период сенатът има предимно съветническа роля, а реалната изпълнителна власт принадлежи на краля.
Сенатът в Римската република
В епохата на Републиката сенатът прераства в основен политически орган и достига своя пик на влияние през средната и късната република. Неговите характеристики и функции включват:
- Състав и подбор: Членовете (сенатори) първоначално са предимно патриции; с времето в него влизат и богати плебеи. Влизането в сената става чрез избиране на магистрати и последващо записване (inscriptio) от цензорите — чиновници, които оценяват моралния и имуществен статус. Има и имуществен ценз за членство.
- Постоянство: Членството е доживотно, ако сенаторът не бъде изключен от цензорите за морални или други нарушения.
- Главни функции: Сенатът контролира външната политика (ношeнe на послания, сключване на договори — де факто чрез senatus consulta), обявяване и контрол върху военни операции, разпределение на провинции и назначаване на префекти и проконсули, надзор над държавните финанси и хазната (aerarium), регулиране на обществените въпроси и контрол върху обществените работи.
- Морално и административно влияние: Сенаторите имат значителна auctoritas — морално, политическо и социално влияние, което често надхвърлял формалните им правомощия.
През късната република сенатът преживява тежки напрежения при конфликти като «Борбата на редовете» (Conlict of the Orders), реформите на братята Гракхи, и по-късно борбите между помежду си водещите политици (Сула, Марий, Цезар и др.). Сула (82–79 г. пр. Хр.) извършва значителни реформи: увеличава състава на сената до около 600 членове чрез включване на свои привърженици и засилва ролята на сената спрямо народните събрания. По-късно Юлий Цезар разширява състава още повече (според източници — до 900), което отслабва качествения състав и ролята на сената като елитен съвет.
Сенатът през Принципата (имперския период)
С установяването на императорската власт от Октавиан Август (27 г. пр. Хр.) настъпва трансформация в баланса между сенат и властващия princeps. Формално сенатът запазва много от традиционните си правомощия — управлението на някои провинции, юрисдикция в определени съдебни дела, административни и религиозни функции — но реалната върховна власт постепенно преминава в ръцете на императора. Характерни черти на този период:
- Двойна властен инструментариум: императорът контролира армията и голяма част от приходите (fiscus), докато сенатът продължава да оперира с aerarium и да управлява сенаторските провинции.
- Постове и привилегии: Сенатът остава важен източник на почести, висши граждански длъжности и провинциални управи за сенаторската класа.
- Ограничена независимост: Императорите често назначават съмишленици в сената чрез adlectio, а също така упражняват влияние върху цензорските функции и съдебните решения.
- Институционална роля: Сенатът продължава да издава senatus consulta — препоръчителни постановления, които при подкрепа от императора и народните събрания могат да имат почти законодателна сила.
В архитектурен и церемониален смисъл центърът на сената е Курията (Curia). Историческите сгради включват Curia Hostilia и по-късно Curia Julia, построена по инициатива на Юлий Цезар и довършена от Август.
Състав, титли и процедури
Сред важните позиции, свързани със сената, са:
- Princeps senatus — почетен първи сред сенаторите, титла с голяма символна тежест.
- Консули и префекти — сенатът обсъжда и утвърждава номинациите за някои магистратури; консулите продължават да председателстват ритуалните сесии в републиката.
- Цензори — отговарят за регистрацията на сенатори, моралния контрол и публичните финанси; техните решения могат да изключват лица от сената.
- Курс на честите (cursus honorum) — традиционна кариера от магистратури (квестор, едил, претор, консул), която води към сенаторско положение.
Падение и трансформация в късната античност
През късната империя (III–V век) властта на сената постепенно отслабва поради няколко фактора: централизация на властта в ръцете на императора, военни кризи и преместването на административните центрове. След реформите на Диоклециан, когато центърът на управлението е прехвърлен по-далеч от Рим и когато императорската бюрокрация и армия стават все по-автономни, ролята на римския сенат се свива до главно общинска и церемониална. Влиянието на старата институция обаче продължава — например Константинопол получава собствен сенат, а много римски институционални форми и титли продължават да се използват в източната част на империята.
След 395 г., когато империята окончателно се разделя на Източна и Западна, сенатът в Рим запазва относително влияние още няколко десетилетия, но с краха на Западната римска империя (476 г.) неговата политическа роля практически изчезва. На изток сенаторската институция преживява трансформации и продължава да има церемониален характер в продължение на векове.
Значение и наследство
Макар да губи реална изпълнителна власт при императорите, римският сенат остава ключов фактор за разбирането на римската политическа култура: той е символ на елита, място за дискусия и израз на обществено мнение. Концепциите за представителност, сенат като съветнически орган и ролята на аристокрацията в управлението оказват дълготраен ефект върху европейските институции — много съвременни парламентарни и съветнически форми черпят вдъхновение от римската практика.
Римският сенат не е бил еднородна, неизменна структура, а се е променял многократно в зависимост от конкретните политически, военни и социални условия. Тази адаптивност му позволи да оцелее почти хилядолетие и да остави трайна следа в политическата мисъл и институционалната история.
В Curia Iulia на Форума се помещава Сенатът
Римският сенат: Цицерон напада Катилина, от фреска от XIX в. в Палацо Мадама, Рим, седалище на италианския сенат. Това е мнение, което вероятно е погрешно. Съществуващата сграда на Curia Julia, която датира от времето на император Диоклециан, показва, че сенаторите са седели в прави и успоредни редици от двете страни, вътре в сградата
Функции
Сенатът издавал декрети, наречени senatus consultum, които представлявали съвет от Сената към магистрат (висш служител). Обикновено те се спазвали на практика.
Чрез тези съвети Сенатът насочвал магистратите, особено римските консули (главните магистрати), при решаването на военни конфликти.
Сенатът имал власт и над гражданското управление в Рим. Само Сенатът можеше да разреши изплащането на публични средства от държавната хазна. С разрастването на Римската империя Сенатът контролира и управлението на провинциите, които се управляват от бивши консули и претори. Той решавал кой магистрат да управлява коя провинция.
Сенаторите били патриции, т.е. членове по рождение, или хора от по-нисш произход, които имали забележителни постижения. По времето на първите царе сенатът наброявал 100 души, но после нараснал до 900, а Август го намалил до 600. Въпреки това само около 100 до 200 членове са били активни във всеки един момент. От време на време в Рим имало и други източници на власт, като асамблеи, магистрати, диктатори и императори, но сенатът винаги играел важна роля.
Друго четене
- Линтот, Андрю, 1999 г. Конституцията на Римската република. Oxford University Press.ISBN 0-19-926108-3.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше римският сенат?
О: Римският сенат бил институция в Древен Рим, която започнала да функционира още в първите години на града. Започнал като консултативен съвет на старейшините и достигнал своя връх по време на средната република, когато бил най-могъщият орган в Рим.
Въпрос: Кога започва да функционира римският сенат?
О: Римският сенат започва да функционира през 753 г. пр.н.е., когато се предполага, че е основан Рим.
В: Колко време е продължил римският сенат?
О: Римският сенат е просъществувал от 753 г. пр.н.е. до 476 г. от н.е., като е оцелял през различни периоди като Царството (753 г. пр.н.е.-509 г. пр.н.е.), Републиката (509 г. пр.н.е.-27 г. пр.н.е.), Империята (27 г. пр.н.е.-395 г.) и падането на Западната империя (395-476 г.).
В: Какво означава "сенат"?
О: Думата "сенат" идва от "senex", което означава "старец".
Въпрос: Колко могъщ е бил римският сенат по време на своя разцвет?
О: По време на разцвета си по време на Средната република римският сенат е смятан за най-могъщия орган в Рим.
В: Дали тази власт се запазва през всички периоди на Древен Рим? О: Не, по време на първия период на империята, известен като Принципат, голяма част от властта му намаляла. След като Диоклециан премества правителството от Рим, той се превръща само в общински орган.
В: Имало ли е сенат, създаден след падането на Древен Рим? О: Да, Константин II създава сенат в Константинопол след падането на Древния Рим.
обискирам