Диоклециан — римски император и реформатор, гонител на християни (284–305)
Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus, около 245 – около 312 г.) е римски император от 20 ноември 284 г. до 11 май 305 г. Роден е в Далмация от бедни родители и се възкачва чрез военна служба до върховната власт. Диоклециан слага край на периода, известен като кризата на Трети век (235–284 г.), като стабилизира границите, възстановява централната власт и предприема мащабни реформи в администрацията, финансите и армията с цел възстановяване на предишната слава и сигурност на Римската държава.
Тетрархия и административни реформи
За да управлява по-ефективно огромната империя, Диоклециан въвежда системата на тетрархията: властта се дели между двама старши императори (августуси) и двама по-млади заместници (цезари). Тази структура позволя по-бързо реагиране при кризи и улеснява приемствеността в управлението. Той разширява и преформатира административното деление — увеличава броя на провинциите и ги групира в по-големи звена, наречени диоцези, които се управляват от викарии, под ръководството на префекти (например преториански префект). Тази реформа намалява властта на местните губернатори и създава по-структурирана и централно контролирана система на управление.
Икономика и данъчна политика
Диоклециан осъзнава сериозния проблем с инфлацията и изтичането на ценни метали от запад към изток. В опит да овладее кризата той предприема няколко мерки: реорганизира данъчната система, въвежда нови правила за монетарната емисия и издава прочутия Едикт за пределни цени (301 г.), който поставя фиксирани максимални цени и наказания за неспазване с цел ограничаване на спекулациите и инфлацията. Практическият ефект от този едикт обаче е ограничен — на места той увеличава черния пазар и недоволството. Диоклециан също така урежда данъците чрез по-строг регистър (персонален и земеделски данък) и въвежда по-редовни преброявания и оценки, като прави данъчните задължения по-предвидими и по-тясно свързани с земята и труда на населението.
Военни реформи
В армията Диоклециан прави значителни промени: разпуска традиционната единична гарнизонна система и въвежда по-сложна структура от гранични войски (познати като limitanei) и мобилни полеви части, които можели да действат в дълбочина при нужда. На границите по Рейн и Дунав се създават множество малки постове и укрепени пунктове, като в тях често служат местни войници, чиито семейства живеят в граничните зони и се занимават със земеделие. Тези части сигнализират за нападение чрез система от наблюдени и сигнални кули. Диоклециан увеличава професионализма на армията, подобрява плащанията и възможностите за кариерно израстване чрез заслуги и години служба, както и променя командната йерархия за по-добър контрол и логистика.
Религиозна политика и гонения
Диоклециан възстановява и популяризира традиционната политеистична религия и императорския култ като средство за укрепване на единството и авторитета на държавата. Във връзка с това той предприема преследване на християните, което остава като едно от най-строгите и системни периоди на гонения в империята. В началото на 303 г. започва т.нар. "Велико гонение" — издавани са едикти за разрушаване на църкви, изземване и изгаряне на свещени книги, забрана на събрания и налагане на арести и наказания на духовниците и вярващите. Сред наказанията е прилагано и сурово наказание, включително разпъване на кръст, както и други методи на смърт. Интензитетът и приложението на гоненията варират в различните части на империята и зависят от местните управители.
Културна и дворцова политика
При Диоклециан се наблюдава засилване на церемониалността и ритуалите на императорската власт — появяват се по-великолепни дворцови церемонии, почести и строг протокол, които подчертават божествения и абсолютен характер на владетеля (в някои случаи той се титулува като dominus). Диоклециан строи обширна резиденция и дворцов комплекс в Никомедия и поставя основите на това, което по-късно ще бъде възприето като ориенталски стил на двореца и управлението. Най-известният запазен пример е неговата дворцова постройка в Сплит (Салона/Spalatum), известна днес като Дворецът на Диоклециан, която остава впечатляващ паметник на епохата.
Абдикация и последен живот
На 11 май 305 г. Диоклециан извършва рядък и необичаен акт за римските императори — доброволно абдикира, предавайки властта на своите сътовременници в рамките на тетрархията. След оттеглянето си се оттегля в своя дворец в Сплит, където прекарва последните години на живота си, занимавайки се с градинарство и селски дейности, според съвременни извори. Умира около 311–312 г., оставяйки смесено наследство — както като реформатор, който стабилизира империята, така и като владетел, чиито крайни мерки (особено религиозните гонения и някои икономически политики) предизвикват силни противоречия.
Наследство
Диоклециан е смятан за ключова фигура за края на кризата от III век и за началото на нов етап в късноримската история. Неговите административни и военни реформи поставят основите на по-централизирано и управляемо управление, а идеята за разделена върховна власт влияе върху следващите поколения императори. В същото време икономическите мерки и религиозната му политика остават предмет на критика и дискусия сред историците.
Диоклециан: мрамор, изработен във Флоренция, XVII в.
Политическа структура
Диоклециан установява форма на управление, известна като тетрархия. При нея империята е организирана в четири части, всяка от които се управлява от съимператор. Диоклециан поема управлението на Източната империя. Старшият съимператор е Максимиан Август, негов съратник. Той ръководи Западната империя. По-късно се добавят двама младши съимператори: Галерий и Констанций Хлор.
Накрая, през 305 г., двамата старши императори абдикират и се оттеглят, а двамата младши се издигат в ранг на августи. Те на свой ред били подкрепени от двама младши: Север II на запад при Констанций и Максимин на изток при Галерий. По този начин Тетрархията показала как може да се възпроизвежда.
Илирия
Тези мъже били от римската провинция Илирия, няколко от тях в град Сирмиум, който щял да стане една от четирите столици в рамките на тази система. От времето на Домициан (81-96 г.), когато повече от половината от римската армия е разположена в Дунавските региони, провинциите на Илирия са най-важната база за набиране на ауксилии, а по-късно и на легиони.
През III в. романизираните илирийци започват да доминират сред висшия офицерски състав на армията. В крайна сметка илирийската офицерска класа поема контрола над самата държава.
Региони и столици
Четиримата тетрарси се установяват не в Рим, а в други градове, разположени по-близо до границите, предназначени главно за щабове за защита на империята. Те се изправят срещу Персия и германските племена. Също така имало много племена от източните степи, които се представяли при Рейн и Дунав.
Четирите центъра са известни като "столици на Тетрархията". Въпреки че Рим престава да бъде оперативна столица, той все още е номинална столица на цялата империя. Той имал свой собствен градски префект - идея, която по-късно била възпроизведена в Константинопол. Четирите тетрархически столици са:
- Никомедия в Северозападна Мала Азия (днешен Измит в Турция), база за защита от нашествия от Балканите и персийските Сасаниди, е столица на Диоклециан, източния (и най-старши) Август. При окончателната реорганизация, извършена от Константин Велики през 318 г., областта, обърната към сасанидска Персия, се превръща в преторианска префектура Ориенс "Изток", ядрото на по-късната Византия.
- Сирмиум (днешна Сремска Митровица) в областта Войводина на днешна Сърбия и близо до Белград, на границата с Дунав, е столица на Галерий, източния цезар; това става балканско-дунавската префектура Илирик.
- Медиоланум (съвременен Милано, близо до Алпите) е столицата на Максимиан, западния август; владенията му стават "Италия и Африка", като имат само кратка външна граница.
- Augusta Treverorum (съвременен Трир, в Германия) е столица на Констанций Хлор, западен цезар, близо до стратегическата граница на Рейн, била е столица на галския император Тетрик I; този квартал става префектура Galliae.
Аквилея, пристанище на адриатическото крайбрежие, и Еборакум (съвременен Йорк, в Северна Англия, близо до шотландските племена) също са били важни центрове съответно за Максимиан и Констанций.
По отношение на регионалната юрисдикция няма точно разделение между четиримата тетрарси и през този период римската държава не се разделя на четири отделни подимперии. Всеки император е имал своя зона на влияние в рамките на Римската империя, но малко повече, предимно висше командване в "театъра на войната". Самият тетрарх често е бил на терен, като същевременно е делегирал по-голямата част от администрацията на йерархичната бюрокрация, оглавявана от съответния преториански префект, като всеки от тях е контролирал няколко викарии - генерални губернатори, отговарящи за друго ново административно ниво - гражданския диоцез. За списък на провинциите, сега известни като епархии, в рамките на всеки квартал (известен като преторианска префектура), вижте Римска провинция.
На Запад Максимиан Август контролирал провинциите на запад от Адриатическо море и Сиртис, а в този регион неговият цезар Констанций контролирал Галия и Британия. На Изток споразуменията между август Диоклециан и неговия кесар Галерий са много по-гъвкави.
Пенсиониране и смърт
Реформите на Диоклециан коренно променят структурата на римското имперско управление и стабилизират империята в икономическо и военно отношение. Това помогнало на империята да остане непокътната още сто години, въпреки че в младостта на Диоклециан изглеждала на ръба на колапса.
Отслабнал от болест, Диоклециан напуска императорския пост на 1 май 305 г. и става първият римски император, който доброволно се отказва от него. Той доживява до пенсия в двореца си на далматинското крайбрежие, като се грижи за зеленчуковите си градини. Дворецът му в крайна сметка се превръща в ядрото на съвременния град Сплит.
Максимиан се опитва да се върне на власт. Диоклециан му нарежда да се оттегли завинаги. Накрая Максимиан е принуден да се самоубие и тетрархията започва да се разпада. Диоклециан умира в отчаяние.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Диоклециан?
О: Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus) е римски император от 20 ноември 284 г. до 11 май 305 г. Той е роден в Далмация от бедни родители.
В: Кой период завършва?
О: Диоклециан слага край на периода, известен като кризата на Трети век (235-284 г.).
В: Как се справя с религията?
О: Преследва християните, като разпъва на кръст повече от всеки друг император, и налага традиционната политеистична религия на римляните.
В: Какво направил, за да се справи с икономическите проблеми?
О: Като отчита изтичането на злато от западната част на Средиземноморието на изток, той се опитва да спре инфлацията чрез законодателство и постановява, че монетите могат да бъдат само от злато или сребро. Той също така подобрява данъчната система.
В: Как променя военните практики?
О: Диоклециан променил практиките на армията от гарнизонна отбрана към малки постове по границите с местни войници, които се занимавали със земеделие и живеели със семействата си в селата. Те запалвали сигнални огньове на кули, за да предупреждават за евентуални нашествия на германци през границите, а на войниците се плащало редовно за услугите им. Той също така им разрешаваше да се издигат в чинове въз основа на годините на служба и действията, извършени в битка.
