Диоклециан

Политическа структура

Диоклециан установява форма на управление, известна като тетрархия. При нея империята е организирана в четири части, всяка от които се управлява от съимператор. Диоклециан поема управлението на Източната империя. Старшият съимператор е Максимиан Август, негов съратник. Той ръководи Западната империя. По-късно се добавят двама младши съимператори: Галерий и Констанций Хлор.

Накрая, през 305 г., двамата старши императори абдикират и се оттеглят, а двамата младши се издигат в ранг на августи. Те на свой ред били подкрепени от двама младши: Север II на запад при Констанций и Максимин на изток при Галерий. По този начин Тетрархията показала как може да се възпроизвежда.

Илирия

Тези мъже били от римската провинция Илирия, няколко от тях в град Сирмиум, който щял да стане една от четирите столици в рамките на тази система. От времето на Домициан (81-96 г.), когато повече от половината от римската армия е разположена в Дунавските региони, провинциите на Илирия са най-важната база за набиране на ауксилии, а по-късно и на легиони.

През III в. романизираните илирийци започват да доминират сред висшия офицерски състав на армията. В крайна сметка илирийската офицерска класа поема контрола над самата държава.

Региони и столици

Четиримата тетрарси се установяват не в Рим, а в други градове, разположени по-близо до границите, предназначени главно за щабове за защита на империята. Те се изправят срещу Персия и германските племена. Също така имало много племена от източните степи, които се представяли при Рейн и Дунав.

Четирите центъра са известни като "столици на Тетрархията". Въпреки че Рим престава да бъде оперативна столица, той все още е номинална столица на цялата империя. Той имал свой собствен градски префект - идея, която по-късно била възпроизведена в Константинопол. Четирите тетрархически столици са:

• Никомедия в Северозападна Мала Азия (днешен Измит в Турция), база за защита от нашествия от Балканите и персийските Сасаниди, е столица на Диоклециан, източния (и най-старши) Август. При окончателната реорганизация, извършена от Константин Велики през 318 г., областта, обърната към сасанидска Персия, се превръща в преторианска префектура Ориенс "Изток", ядрото на по-късната Византия.
• Сирмиум (днешна Сремска Митровица) в областта Войводина на днешна Сърбия и близо до Белград, на границата с Дунав, е столица на Галерий, източния цезар; това става балканско-дунавската префектура Илирик.
• Медиоланум (съвременен Милано, близо до Алпите) е столицата на Максимиан, западния август; владенията му стават "Италия и Африка", като имат само кратка външна граница.
• Augusta Treverorum (съвременен Трир, в Германия) е столица на Констанций Хлор, западен цезар, близо до стратегическата граница на Рейн, била е столица на галския император Тетрик I; този квартал става префектура Galliae.

Аквилея, пристанище на адриатическото крайбрежие, и Еборакум (съвременен Йорк, в Северна Англия, близо до шотландските племена) също са били важни центрове съответно за Максимиан и Констанций.

По отношение на регионалната юрисдикция няма точно разделение между четиримата тетрарси и през този период римската държава не се разделя на четири отделни подимперии. Всеки император е имал своя зона на влияние в рамките на Римската империя, но малко повече, предимно висше командване в "театъра на войната". Самият тетрарх често е бил на терен, като същевременно е делегирал по-голямата част от администрацията на йерархичната бюрокрация, оглавявана от съответния преториански префект, като всеки от тях е контролирал няколко викарии - генерални губернатори, отговарящи за друго ново административно ниво - гражданския диоцез. За списък на провинциите, сега известни като епархии, в рамките на всеки квартал (известен като преторианска префектура), вижте Римска провинция.

На Запад Максимиан Август контролирал провинциите на запад от Адриатическо море и Сиртис, а в този регион неговият цезар Констанций контролирал Галия и Британия. На Изток споразуменията между август Диоклециан и неговия кесар Галерий са много по-гъвкави.

Пенсиониране и смърт

Реформите на Диоклециан коренно променят структурата на римското имперско управление и стабилизират империята в икономическо и военно отношение. Това помогнало на империята да остане непокътната още сто години, въпреки че в младостта на Диоклециан изглеждала на ръба на колапса.

Отслабнал от болест, Диоклециан напуска императорския пост на 1 май 305 г. и става първият римски император, който доброволно се отказва от него. Той доживява до пенсия в двореца си на далматинското крайбрежие, като се грижи за зеленчуковите си градини. Дворецът му в крайна сметка се превръща в ядрото на съвременния град Сплит.

Максимиан се опитва да се върне на власт. Диоклециан му нарежда да се оттегли завинаги. Накрая Максимиан е принуден да се самоубие и тетрархията започва да се разпада. Диоклециан умира в отчаяние.