Римски императори: пълен хронологичен списък и династии

Римски императори: пълен хронологичен списък и династии — от Август до Константин. Биографии, дати, ключови събития и завоевания в изчерпателно историческо ръководство.

Това е списък на римските императори:

Юлиево‑Клавдиева династия (27 пр.н.е. – 68 сл.Хр.)

• Огъстъс — (Октавиан Август, 27 пр.н.е.–14 сл.Хр.) първият римски император; установява принципата и стабилизира държавата след гражданските войни.
• Тиберий, (14–37) зет на Август — опитва се да запази стабилността, но управлението му става все поавторитарно.
• Калигула, племенник на Тиберий (37–41) — известен с ексцентрично и насилствено поведение; убит от своите телохранители.
• Клавдий (41–54), чичо на Калигула. Клавдий завладява Британия и я присъединява към Римската империя (начало на римската провинция Британия, 43 г.).
• Нерон, (54–68) внук на Клавдий. Свързва се с преследването на християни след Големия пожар на Рим (64 г.); последният император от династията, който се самоубива.

Годината на четиримата императори (68–69)

• Галба, (68–69) военен командир, свален след кратко управление.
• Отон, (януари–април 69) бивш приближен на Нерон; победен и самоубит след загуба в битката при Бедриак.
• Вителий, (април–декември 69) военачалник, убит от войски, подкрепящи Веспасиан; по време на неговото управление е издадена заповед да се забрани посещението на астролозите в Рим.

Флавиева династия (69–96)

• Веспасиан, (69–79) военачалник, възстановил реда след гражданската война. Започва строежа на Колизеума.
• Тит, (79–81) син на Веспасиан — завършва строежа на Колизеума; неговото управление е белязано от помощ при бедствия като изригването на Везувий (79 г.).
• Домициан, (81–96) по‑малък брат на Тит — авторитарен владетел, води кампании по границите и временно разширява контролa в северна Британия (част от днешна Шотландия).

Династия Нерва‑Антонини (96–192) — „петима добри императори“ и наследници

• Нерва, (96–98) започва период на спокойствие и реформите, приема приемник по заслуги.
• Траян (98–117) — при него империята достига най‑големия си териториален обхват (победи в Дакия и на изток).
• Адриан (117–138) — провежда реформи и укрепва границите; построява Адриановия вал в Британия, за да ограничи нападенията на пиктите в римска Британия. Умира през 138 г.; след него следва продължителен период на относителна стабилност.
• Антонин Пий (138–161) — управлява мирно и справедливо; задълбочава административните реформи.
• Луций Верус (съправител с Марк Аврелий 161–169) — военни кампании срещу Партиите.
• Марк Аврелий (161–180) — „философският император“, воюва срещу германски племена; неговото съвладение с Луций Верус е пример за тържеството на институцията над личността.
• Комод (180–192) — управлението му бележи началото на упадък и разкъсване на традициите на предходните „добри“ императори.

Година на петимата императори и династията на Северите (193–235)

• Pertinax (193) — кратко управление след убийството на Комод.
• Дидий Юлиан (193) — „продаден“ император от преторианската гвардия; свален същата година.
• Северус (193–211) — Септимий Север, основател на северската династия; укрепва армията и административната власт.
• Каракала (198–217) — известен с издаването на Caracallовия едикт, даващ римско гражданство на мнозина свободни жители на империята.
• Geta (су‑правител за кратко; убит по заповед на Каракала).
• Macrinus (217–218) — първият император без сенатско аристократично потекло; свален от войската.
• Елагабал (Elagabal) (218–222) — религиозни и политически конфликти; свален от сената и преторианската гвардия.
• Северус Александър

Кризата на третото столетие (235–284)

Период, белязан от чести преврати, узурпатори, външни нашествия и икономически проблеми. Примери за императори и важни фигури от този период:

• Максимин I (Максимин Трак) (235–238)
• Гордиан I и Гордиан II (238) — краткотрайни императори в годината на тримата Гордиани.
• Pupienus и Balbinus (238) — съвуправители, убити от тълпата и гвардията.
• Гордиан III
• Филип I (Филип Араб)
• Траян Деций, Hostilian, Trebonianus Gallus, Aemilianus
• Валериан и Галиен — Валериан е пленен от персите (260), а Галиен управлява като съимператор и се бори с вътрешни и външни кризи.
• Клавдий II Готикус, Квинтил, Аурелиан — Аурелиан (270–275) възстановява единството на империята и укрепва границите (изграждане на Аурелианови стени в Рим).
• Марк Клавдий Тацит, Флориан, Probus, Carus, Numerian, Carinus — поредица от краткотрайни управления, водещи към реформа с идването на Диоклециан.

Доминиращият период: Тетрархия и Константинова династия (284–364 и нататък)

• Диоклециан — (284–305) създава тетрархия през 284 г., разделя властта между четирима владетели и абдикира (305) с цел по‑стабилно управление.
• Максимиан
• Галерий
• Констанций Хлор (Constantius Chlorus)
• Валерий Север
• Константин (Константин Велики, 306–337) — печели битката при Мийвийния мост (312), премества столицата в новата Константинопол (Византион) и приема християнството; издава Миланския едикт (313) за свободата на вероизповедание.
• Maxentius
• Licinius
• Максимин II
• Константин II, Констанций II, Констанс I (синове на Константин)
• Vetranio, Джулиан (Юлиан Отстъпник) — Юлиан (361–363) опитва да възстанови езическите култове; Джовиан (Jovian) (363–364) възстановява християнския ред.
• Jovian

Династия Валентиниан и разделението на империята (364–395)

• Валентиниан I (364–375) — управлява Западната част, разделя управлението с брат си Валенс (източна част).
• Валенс (364–378) — загива при Адрианопол (378) в битка с готите.
• Грациан, Валентиниан II, Магнус Максимус (usurper в западните провинции)

Династията на Теодосий и окончателното разделяне (379–395 и след това)

• Теодосий I (379–395) — налага християнството като официална религия и при неговата смърт (395) империята се разделя окончателно на Източна и Западна части. Западната част просъществува до 476 г., когато реалната власт преминава в ръцете на германските вождове, а Източната (Византия) продължава до 1453 г.

• Западна Римска империя
• Източна Римска империя или Византия

Бележки:

• В списъка по‑горе са посочени основните легитимни императори и някои ключови узурпатори; през вековете има много други краткотрайни „императори“ и претенденти, поради вътрешни бунтове или военни преврати.
• Имайте предвид, че е имало и много узурпатори („фалшиви“ императори), включително примери като управлявалите в Галската империя (напр. Постум), в Палмирското царство на Зенобия, както и отделни бунтовници и самопровъзгласили се императори като Караузий (Carausius) и Алект (Allectus) в Британия, Магнениций и Константин III в по‑късната имперска история. Много от тези фигури са важни за разбирането на политическата фрагментация и кризи, през които преминава Римската империя.

Имайте предвид, че е имало и много узурпатори ("фалшиви" императори), включително:

Въпроси и отговори

В: Кой е първият римски император?

В: Какво направил Клавдий по време на управлението си?

В: Кой построил Адриановия вал в Британия?

В: Кой създава тетрархията през 284 г.?

В: Кога Константин основава Константинопол във Византия?

В: Кога Теодосий I става император?

Търсене по буква