Марк Аврелий — римски император, стоик и автор на „Медитации“ (121–180)
Марк Аврелий — римски император и стоик, автор на „Медитации“ — философски и исторически портрет на владетел, чиито мисли вдъхновяват до днес.
Марк Аврелий Антонин (26 април 121 г. — 17 март 180 г.) е римски император от 161 до 180 г. Управлява първоначално заедно с Луций Вер като съимператор от 161 г. до смъртта на Вер през 169 г., а след това остава единствен владетел до смъртта си. Роден като Марк Анний Вер, той е осиновен и възпитан в семейство, свързано с висшата римска аристокрация; при възкачването си на престола е считан за последния от т.нар. петимата добри императори (Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий). Неговото управление се отличава с опити за справедливо управление, трудни военни кампании и грижа за държавните дела, въпреки че последните години са белязани от външни заплахи и епидемии.
Живот, обучение и управление
Марк Аврелий получава задълбочено образование в риторика, право и философия. Сред неговите учители са известни римски наставници и философи, които го запознават със стоическите възгледи. По време на целия си живот той се стреми да съчетае философската добродетел с реалната отговорност на управлението.
Като император Марк Аврелий се занимава с редица военни конфликти: борбата срещу Партиите в началото на управлението му, а по-късно тежките сражения по границите на Дунав — т.нар. маркомуни и други германски племена. Тези войни изтощават империята, но също така показват и неговата решителност да защити границите. В периода на неговото управление избухва и т.нар. антоновата чума (ок. 165–180 г.), вероятно втората пандемия на едра шарка или друга заразна болест, която нанася големи човешки и икономически загуби.
През 177 г. Марк Аврелий асоциира своя син Комод към престола като съимператор, решение, което по-късно ще има драматични последици за империята след смъртта му. Марк Аврелий умира на 17 март 180 г., докато е на военен лагер — според източниците това става най-вероятно във Виндобона (дн. Виена) или в Сирмиум (дн. Сремска Митровица). След смъртта му Комод остава единствен владетел.
Философия и „Медитации“
Марк Аврелий е смятан за един от най-важните стоически философи в историята. Неговото прочуто произведение "Медитации" е написано на гръцки език в периода между приблизително 170 и 180 г., по време на военни походи. Текстът не е публикуван от автора — това са лични записки и размисли, подредени в дванадесет книги, в които той преглежда собствените си мисли, морални принципи и напътствия за себе си. Темите включват приемането на съдбата, контрол над страстите, разумно и добродетелно действие, преходността на всичко човешко и идеята за общност и дълг към другите.
В „Медитации“ ясно личи влиянието на по-стари стоически мислители (като Епиктет) и на общата философска традиция на Античността. Творбата служи като практичен наръчник за вътрешна устойчивост и е източник на мъдрост за лидери и читатели и до днес. По своя дух тя отразява платоновския идеал за философ-цар, който съчетава нравствена философия и държавническа отговорност — идеал, към който Марк Аврелий се стреми в ролята си на император, като едновременно е и живо доказателство за много от добрите черти на римската цивилизация.
Значение и наследство
Марк Аврелий остава в историческата памет като образ на владетел-философ: човек, който се опитва да съчетае лична добродетел с практическите изисквания на управлението. Неговите размисли са повлияли философията, литературата и политическата мисъл през вековете — от ренесансовите хуманисти до съвременните заинтересовани от стоицизма читатели и ръководители. В исторически план управлението му е разглеждано като край на един сравнително стабилен и ефективен период в Римската империя; след него следват години на по-голяма вътрешна нестабилност при управлението на Комод и неговите наследници.
„Медитации“ продължава да се чете и коментира широко — като ръководство за етично поведение, като модел за съчетаване на мисъл и действие и като прозорец към мисленето на един от последните велики императори на класическата античност.
Непрекъсната война
В началото на управлението му империята, под съвместното управление на Марк и Луций Вер, побеждава възродената Партска империя във война от 161 до 166 г.
Непредвидените последици за империята са големи. Завръщащите се войски донасят със себе си чума (т.нар. Антонинова чума), която може би е била дребна шарка. В крайна сметка тя убива около 5 милиона души и сериозно отслабва империята.
Аврелий се сражава с германските племена по време на дълга война от 166 до 180 г. Натискът на готите, които се придвижват на запад, подтиква заселените германски племена да нахлуят в римските държави-клиенти в Галия и отвъд Дунав.
Чумата, която върлува в империята, ограничава възможностите на Рим да реагира. Племето маркомани навлиза в Италия, която не е била нападана от близо 200 години, и разгромява армията на преторианския префект.
Това бедствие принуждава Марк да събере сили от други граници и да ги насочи срещу маркоманите. Римската армия е командвана от Клавдий Помпейо, зет на Марк, а един от лейтенантите му е бъдещият император Пертинакс. Нашествениците са изхвърлени от Италия и Марк започва да планира да премине Дунав на тяхна територия.
Последва интензивна дипломатическа дейност, тъй като римляните се опитват да спечелят различни варварски племена, за да се подготвят за преминаване на Дунав. С някои племена е подписан мирен договор, а други стават римски съюзници. През 172 г. Марк разгромява маркоманите, а през 173 г. техните съюзници, квадите, са победени. Куади са покорени едва през 174 г.
Марк е прекъснат от въстание на изток, водено от римския генерал Авидий Касий. Той е потушен от армията на Марк. След това Марк се връща в Рим. Триумфът е отпразнуван заедно със сина му Комод.
През 177 г. куади отново се разбунтували и към тях се присъединили маркоманите. Марк пристига на сцената през август 178 г. и след време римляните печелят решителна битка в днешна Словакия. Император Марк умира през 180 г., все още воювайки с германските племена.
През следващите няколко години са постигнати победи, достатъчни за Комод да си припише триумф. Битките били водени от неговите генерали.
Последици
Войната е разкрила слабостта на северната граница на Рим. От този момент нататък половината от римските легиони (16 от общо 33) ще бъдат разположени по Дунав и Рейн. За германските племена, макар и за момента проверени, войните на Маркоманите били само прелюдия. По-късните нашествия през IV и V в. в крайна сметка щели да сложат край на Западната римска империя.
Брак и издаване
През 145 г. Аврелий се жени за първата си братовчедка Фаустина Младша. По време на 30-годишния им брак Фаустина ражда 13 деца. Само един син и четири дъщери надживяват баща си:
- Ания Аврелия Галерия Луцила (148/50-182), омъжена за съуправителя на баща си Луций Вер.
- Annia Aurelia Fadilla (159-след 211 г.)
- Annia Cornificia Faustina Minor (160 г. - след 211 г.)
- Следващият император е Луций Аврелий Комод Антонин (Комод) (161-192 г.).
- Vibia Aurelia Sabina (170 г. - починала преди 217 г.)
Бюст на Фаустина Млада, Лувър, Париж.
обискирам