Марк Аврелий
Марк Аврелий Антонин (26 април 121 г. - 17 март 180 г.) е римски император от 161 до 180 г. Управлява заедно с Луций Вер като съимператор от 161 г. до смъртта на Вер през 169 г.
Той е последният от петимата добри императори и е смятан за един от най-важните стоически философи.
Произведението на Марк Аврелий "Медитации", написано на гръцки език по време на поход между 170 и 180 г., все още се почита. То служи като пример за това как Аврелий се е приближил до Платоновия идеал за философ-цар и как е символизирал много от най-доброто в римската цивилизация.
Непрекъсната война
В началото на управлението му империята, под съвместното управление на Марк и Луций Вер, побеждава възродената Партска империя във война от 161 до 166 г.
Непредвидените последици за империята са големи. Завръщащите се войски донасят със себе си чума (т.нар. Антонинова чума), която може би е била дребна шарка. В крайна сметка тя убива около 5 милиона души и сериозно отслабва империята.
Аврелий се сражава с германските племена по време на дълга война от 166 до 180 г. Натискът на готите, които се придвижват на запад, подтиква заселените германски племена да нахлуят в римските държави-клиенти в Галия и отвъд Дунав.
Чумата, която върлува в империята, ограничава възможностите на Рим да реагира. Племето маркомани навлиза в Италия, която не е била нападана от близо 200 години, и разгромява армията на преторианския префект.
Това бедствие принуждава Марк да събере сили от други граници и да ги насочи срещу маркоманите. Римската армия е командвана от Клавдий Помпейо, зет на Марк, а един от лейтенантите му е бъдещият император Пертинакс. Нашествениците са изхвърлени от Италия и Марк започва да планира да премине Дунав на тяхна територия.
Последва интензивна дипломатическа дейност, тъй като римляните се опитват да спечелят различни варварски племена, за да се подготвят за преминаване на Дунав. С някои племена е подписан мирен договор, а други стават римски съюзници. През 172 г. Марк разгромява маркоманите, а през 173 г. техните съюзници, квадите, са победени. Куади са покорени едва през 174 г.
Марк е прекъснат от въстание на изток, водено от римския генерал Авидий Касий. Той е потушен от армията на Марк. След това Марк се връща в Рим. Триумфът е отпразнуван заедно със сина му Комод.
През 177 г. куади отново се разбунтували и към тях се присъединили маркоманите. Марк пристига на сцената през август 178 г. и след време римляните печелят решителна битка в днешна Словакия. Император Марк умира през 180 г., все още воювайки с германските племена.
През следващите няколко години са постигнати победи, достатъчни за Комод да си припише триумф. Битките били водени от неговите генерали.
Последици
Войната е разкрила слабостта на северната граница на Рим. От този момент нататък половината от римските легиони (16 от общо 33) ще бъдат разположени по Дунав и Рейн. За германските племена, макар и за момента проверени, войните на Маркоманите били само прелюдия. По-късните нашествия през IV и V в. в крайна сметка щели да сложат край на Западната римска империя.
Брак и издаване
През 145 г. Аврелий се жени за първата си братовчедка Фаустина Младша. По време на 30-годишния им брак Фаустина ражда 13 деца. Само един син и четири дъщери надживяват баща си:
- Ания Аврелия Галерия Луцила (148/50-182), омъжена за съуправителя на баща си Луций Вер.
- Annia Aurelia Fadilla (159-след 211 г.)
- Annia Cornificia Faustina Minor (160 г. - след 211 г.)
- Следващият император е Луций Аврелий Комод Антонин (Комод) (161-192 г.).
- Vibia Aurelia Sabina (170 г. - починала преди 217 г.)
Бюст на Фаустина Млада, Лувър, Париж.
