Бубонната чума: какво е, симптоми, причинител и историческо значение

Бубонната чума: симптоми, причинител (Yersinia pestis), Черната смърт и историческо значение — изчерпателен преглед на причините, разпространението и въздействието върху човечеството.

Бубонната чума е най-известната форма на болестта чума, която се причинява от бактерията Yersinia pestis. Наименованието бубонна чума е специфично за тази форма на заболяването, която навлиза през кожата и се придвижва по лимфната система.

Ако болестта не се лекува, тя убива около половината от жертвите си за период между три и седем дни. Бубонната чума е болестта, която предизвиква Черната смърт, убила десетки милиони хора в Европа през Средновековието.

Симптомите на това заболяване включват кашлица, треска и черни петна по кожата.

Причинител и начин на предаване

Причинителят на болестта е бактериалният щам Yersinia pestis, който по правило циркулира в популациите на гризачи (например плъхове) и се пренася между тях чрез вектори — най-често бълхи (например Xenopsylla cheopis). Човек се заразява основно при ухапване от заразена бълха, при директен контакт с тъкани или кръв от болни животни, или при вдишване на капчици при пневмонична чума (тогава заразяването може да бъде човек‑към‑човек).

Типове и инкубационен период

• Бубонна чума: най-честата форма — бактерията достига лимфните възли и предизвиква болезнени, подути лимфни възли (бубони). Инкубационният период обикновено е 2–6 дни.
• Септицемична чума: бактерията навлиза в кръвта, може да доведе до кръвоизливи, DIC и органна недостатъчност; може да се развие първично или вторично от бубонна форма.
• Пневмонична чума: засяга белите дробове и е най‑опасна заради бързото развитие и възможността за предаване чрез капчици.

Симптоми

Симптомите зависят от формата, но при бубонната чума най‑характерни са:

• висока треска, втрисане, обща отпадналост;
• болка и подуване на лимфните възли (бубони), обикновено в слабините, под мишниците или на шията;
• главоболие, гадене, повръщане;
• поява на тъмни или почернели петна по кожата при сериозно увреждане на тъканите (което често се свързва исторически с термина „Черната смърт“);
• при развитие в пневмонична форма — силна кашлица (кашлица), кръвосмесено храчка и затруднено дишане.

Кога да потърсите спешна помощ: при внезапна висока температура с болезнени подути лимфни възли, задух или кашлица с кръв — особено ако сте били в район с познати огнища на чума или сте имали контакт с болни животни.

Диагноза и лечение

Диагнозата се поставя чрез микроскопско изследване и култивиране на проби от кръв, бубон или храчка; ползват се и серологични тестове и PCR за верификация. Ранното започване на антибиотична терапия значително намалява смъртността.

• Често използвани антибиотици: стрептомицин, гентамицин, доксициклин, ципрофлоксацин и др.
• При пневмонична чума е необходима бърза хоспитализация и изолация, за да се предотврати разпространение.
• При тежки случаи — подкрепящо лечение: интравенозни течности, кислород, лечение на шок и органна недостатъчност.

Профилактика и контрол

Мерки за превенция включват контрол на популациите на гризачи, третиране срещу бълхи, обезопасяване и избягване на контакт с диви животни, както и използване на лични предпазни средства при работа с потенциално заразени проби. В някои страни се извършва мониторинг и бързо локализиране на огнища чрез обществено‑здравни екипи.

В момента няма широко разпространена масова ваксина за обществена употреба; в миналото са съществували ваксини, използвани при специфични рискови групи.

Историческо значение и съвременно разпространение

Бубонната чума има огромно историческо значение — най‑известното огнище е Черната смърт, която опустошава Европа през Средновековието и променя демографията, икономиката и социалните структури. Пандеми и епидемии са довеждали до социални и политически промени, включително миграции, икономически кризи и прогонване на цели общности по време на страх и суеверия.

Днес чумата остава ендемична в някои райони на Африка (особено Мадагаскар), Азия и части от САЩ. Съвременната медицина и общественото здраве позволяват бързо откриване и лечение, което прави масови смъртни случаи много по‑редки в сравнение със средновековните епидемии.

Кратко резюме: Бубонната чума е сериозно инфекциозно заболяване, причинено от Yersinia pestis. При ранно диагностициране и правилно лечение прогнозата е значително по‑добра, но без подходяща терапия болестта може да бъде фатална.

История

Първата регистрирана епидемия е в Източната римска империя (Византийската империя) и е наречена Юстиниановата чума по името на император Юстиниан I, който е бил заразен, но е оцелял след продължително лечение. Пандемията е довела до смъртта на около 25 милиона (епидемия през VI в.) до 50 милиона души (повторение през два века).

През 1300 г. тази епидемия поразява части от Азия, Северна Африка и Европа. Почти една трета от хората в Европа умират от нея. За разлика от катастрофите, които сплотяват общностите, тази епидемия е била толкова ужасяваща, че е разрушила доверието на хората един към друг. Джовани Бокачо, италиански писател от онова време, я описва: "Този бич беше насадил толкова голям ужас в сърцата на мъжете и жените, че братята изоставяха братята си, чичовците - племенниците си, сестрите - братята си, а в много случаи съпругите изоставяха съпрузите си. Но още по-лошото е, че... бащите и майките отказваха да се грижат за собствените си деца и да им помагат".

Местните огнища на чума са групирани в три пандемии, като съответните начални и крайни дати и причисляването на някои огнища към една от двете пандемии все още са предмет на обсъждане. Пандемиите са:

• първата чумна пандемия от 541 до ~750 г., която се разпространява от Египет до Средиземноморието (започвайки с чумата на Юстиниан) и Северозападна Европа
• втората чумна пандемия от ~1331 до ~1855 г., която се разпространява от Централна Азия до Средиземноморието и Европа (започвайки с Черната смърт), а вероятно и в Китай
• третата чумна пандемия от 1855 г. до 1960 г., която се разпространява от Китай на различни места по света, по-специално в Индия и по западното крайбрежие на САЩ.

В световен мащаб се съобщава за около 600 случая на чума годишно. През 2017 г. държавите с най-много случаи са Демократична република Конго, Мадагаскар и Перу.

Разпределение на заразените с чума животни 1998 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява бубонната чума?

В: Как бубонната чума навлиза в организма?

В: Как се разпространява бубонната чума?

В: Какво представлява зоонозата?

В: Какви са симптомите на бубонната чума?

В: Колко смъртоносна е бубонната чума?

В: Кое историческо събитие е свързано с бубонната чума?

Търсене по буква