Бубонната чума

Различни видове на едно и също заболяване

Съществуват различни видове бубонна чума. Най-разпространената форма на болестта се разпространява от определен вид бълхи, които живеят върху плъхове. След това има инкубационен период, който може да продължи от няколко часа до около седем дни.

Септицемична чума

Сепсисът настъпва, когато бактерията навлезе в кръвта и я накара да образува малки съсиреци.

Пневмонична чума

Това се случва, когато бактерията може да навлезе в белите дробове. Около 95 % от всички хора с тази форма умират. Инкубационният период е само един до два дни.

Абортната форма

Това е най-безвредната форма. Тя ще доведе до леко повишена температура. След това има антитела, които предпазват от всички форми за дълго време.

История

Първата регистрирана епидемия е в Източната римска империя (Византийската империя) и е наречена Юстиниановата чума по името на император Юстиниан I, който е бил заразен, но е оцелял след продължително лечение. Пандемията е довела до смъртта на около 25 милиона (епидемия през VI в.) до 50 милиона души (повторение през два века).

През 1300 г. тази епидемия поразява части от Азия, Северна Африка и Европа. Почти една трета от хората в Европа умират от нея. За разлика от катастрофите, които сплотяват общностите, тази епидемия е била толкова ужасяваща, че е разрушила доверието на хората един към друг. Джовани Бокачо, италиански писател от онова време, я описва: "Този бич беше насадил толкова голям ужас в сърцата на мъжете и жените, че братята изоставяха братята си, чичовците - племенниците си, сестрите - братята си, а в много случаи съпругите изоставяха съпрузите си. Но още по-лошото е, че... бащите и майките отказваха да се грижат за собствените си деца и да им помагат".

Местните огнища на чума са групирани в три пандемии, като съответните начални и крайни дати и причисляването на някои огнища към една от двете пандемии все още са предмет на обсъждане. Пандемиите са:

• първата чумна пандемия от 541 до ~750 г., която се разпространява от Египет до Средиземноморието (започвайки с чумата на Юстиниан) и Северозападна Европа
• втората чумна пандемия от ~1331 до ~1855 г., която се разпространява от Централна Азия до Средиземноморието и Европа (започвайки с Черната смърт), а вероятно и в Китай
• третата чумна пандемия от 1855 г. до 1960 г., която се разпространява от Китай на различни места по света, по-специално в Индия и по западното крайбрежие на САЩ.

В световен мащаб се съобщава за около 600 случая на чума годишно. През 2017 г. държавите с най-много случаи са Демократична република Конго, Мадагаскар и Перу.

Разпределение на заразените с чума животни 1998 г.

Вектор

Предаването на Y. pestis чрез бълхи е добре известно. Бълхите са преносител. Бълхата се заразява с бактерията, когато се храни със заразено животно, обикновено гризач. След това няколко протеина работят, за да задържат бактериите в храносмилателния тракт на бълхата. Това е важно за оцеляването на Y. pestis в бълхите.

Съвременна история

През 20-ти век някои страни провеждат изследвания на бактерията, която причинява бубонната чума. Те са правили изследвания, за да я използват за биологична война.

Пробите от тази бактерия се контролират внимателно. Има много параноя (страх) по отношение на нея. Д-р Томас К. Бътлър, американски експерт по този организъм, е обвинен през октомври 2003 г. от ФБР в различни престъпления. Това се случи, след като той заяви, че е загубил проби от Yersinia pestis. Това е бактерията, която причинява бубонната чума. ФБР не намери пробите. Те не знаят какво се е случило с тях.