Септицемична чума — определение, причини, симптоми и лечение

Септицемичната чума е тежка, често фатална системна инфекция, причинена от бактерията Yersinia pestis. Тя е една от трите основни форми на чума (другите две са бубонната и пневмоничната чума). Исторически смъртността при нелекувана септицемична чума е била почти 100%, но съвременното ранно лечение с антибиотици значително намалява риска от фатален изход.

Причини и предаване

Септицемичната чума възниква, когато Yersinia pestis навлезе в кръвта и се размножи бързо. Основните източници и пътища на предаване са:

• Характерен резервоар: диви или синантропни гризачи и техните бълхи (най-често Xenopsylla cheopis), които предават инфекцията чрез ухапване.
• Контакт с инфектирани животни (например при обработка на трупове или кожи) — бактерията може да проникне през микротравми на кожата.
• В редки случаи — инхалационно предаване при контакт с болен човек с пневмонична форма (паразитиране в капчици при кашлица), което може да доведе до вторична септицемия.
• Инкубационен период: обикновено 1–7 дни в зависимост от количеството и пътя на инфектиране.

Патогенеза

При септицемичната чума бактериите навлизат и се размножават в кръвта, предизвиквайки тежък сепсис. Ендотоксините и други бактериални фактори стимулират обширна възпалителна реакция, която може да доведе до дисеминирана интравазална коагулация (ДИК). ДИК води до образуване на множество микроскопични съсиреци в малките съдове, което блокира кръвния поток, причинява исхемия и некроза на тъкани, а в същото време изчерпва коагулационните фактори и води до склонност към кървене.

Симптоми

• Внезапно повишение на температурата, тръпки, силна отпадналост и мускулни болки.
• Сърбящи или неясни кожни промени — малки подутини, наподобяващи ухапване от насекомо; обриви, петехии, екхимози и тъмни (пурпурни/черни) петна или некроза в напреднали случаи.
• Симптоми от стомашно-чревния тракт: болка в корема, гадене, повръщане и диария (понякога със следи от кръв).
• Кървене от различни места (венозни пункции, лигавици) поради ДИК.
• Хемоптиза при засягане на белите дробове; при прогресия — септичен шок (нисък кръвно налягане, мултиорганна недостатъчност).

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на клинична картина, епидемиологична връзка и лабораторни изследвания:

• Кръвни и други култури (кръв, храчка, извадки от рани) за изолиране на Yersinia pestis.
• Молекулярни методи (PCR) за бързо откриване на бактерията.
• Серологични тестове за антитела при проследяване на инфекцията.
• Обичайни лабораторни показатели: тромбоцитопения, удължено време на коагулация, повишен D-димер, вариабилни бели кръвни клетки — признаци, съвместими с ДИК и сепсис.

Лечение

Септицемичната чума е спешно състояние — лечението трябва да започне възможно най-рано, в идеалния случай в рамките на 24 часа от появата на симптомите. Ранното антибиотично лечение значително намалява смъртността (до приблизително 4–15% при наличие на адекватна терапия).

• Антибиотична терапия (поради тежестта на заболяването — обикновено интравенозно): примери за ефективни агенти са стрептомицин, гентамицин, доксициклин, ципрофлоксацин; при менингeален ангажимент може да се използва хлорамфеникол. Изборът и дозировката зависят от клиничната ситуация и локалните насоки.
• Подкрепящо лечение: интравенозни течности, вазопресори при шок, механична вентилация при дихателна недостатъчност, кръвопреливания и плазма при тежка ДИК.
• Хирургична намеса при необходимост — дехидратация и некротични огнища може да изискват дебридман или ампутация.
• Инфекциозен контрол: болнична изолация особено при пневмонична форма; предпазни средства за персонала и стриктно проследяване на контактните лица.

Профилактика и обществен здравен контрол

• Контрол на популацията на гризачите и третиране срещу бълхи (фактори за предаване).
• Избягване на контакт с диви или болни животни; използване на ръкавици и други предпазни средства при обработка на трупове или проби.
• Постекспозиционна профилактика за близки контакти със специфични антибиотици (например доксициклин или флуорохинолон) според указанията на здравните власти.
• В някои страни се използват ваксини за хора в риск (ограничено приложение и не за масова употреба).
• Незабавно уведомяване на органите на общественото здраве при съмнение за случаи поради риск от огнище.

Прогноза

Без лечение септицемичната чума често е фатална — исторически смъртността е била между 99–100%. При навременна и адекватна медицинска помощ смъртността спада значително (оценявана между 4–15% в зависимост от сериозността и наличието на усложнения). В някои случаи болестта може да прогресира много бързо и пациентът да развие фатален изход в рамките на 24 часа от началото на симптомите, затова е критично да се потърси спешна медицинска помощ при съмнение.

Ако има съмнение за чума — потърсете незабавна медицинска помощ, информирайте за възможни експозиции и следвайте указанията на местните служби за обществено здраве.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява септицемичната чума?

В: Как се разпространява септицемичната чума през Средновековието?

В: Какви са някои симптоми на септицемичната чума?

В: Как може да се лекува септицемичната чума?

В: Какъв процент от хората са умирали от септицемична чума през Средновековието?

В: Има ли други форми на чума освен септицемията?

Търсене по буква