Тежък остър респираторен синдром (ТОРС, SARS) — причини, епидемия 2002–2003
ТОРС (SARS) — нов коронавирус, епидемията 2002–2003: произход в Китай, глобално разпространение, данни за случаи и смъртност, причини и мерки за овладяване.
Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) е тежко вирусно респираторно заболяване — форма на атипична пневмония, причинено от новия през 2002 г. коронавирус SARS CoV, член на семейството на коронавирусите. Първите известни случаи започват през ноември 2002 г. в провинция Гуандун, в района на град Фошан в Китайска народна република.
ТОРС се предава главно чрез капчици при кашлица и кихане, при близък контакт и чрез замърсени повърхности; някои епидемични огнища бяха свързани и с аеролизирани фекални материали (напр. в жилищни комплекси). За разлика от някои други инфекции, няма научни доказателства, че ТОРС е полово предавана болест — няма данни за значимо предаване по полов път; връзката с понятието полово предавана болест е погрешна в ранни неправилни съобщения.
Разпространение и епидемия 2002–2003
Първите международни съобщения за случаи настъпват през февруари 2003 г. в Азия. Болестта се разпространява бързо през следващите месеци до повече от 24 държави в Азия, Северна Америка, Южна Америка и Европа, главно чрез пътуващи инфектирани лица. Част от ранното разпространение беше улеснено от закъсняло уведомяване и непълна прозрачност на информацията в някои региони — след като съобщенията за огнището бяха ограничавани, вирусът достигна и Хонконг и Виетнам, а оттам до други държави чрез международни пътници.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) официално регистрираните "вероятни" случаи в глобалната епидемия 2002–2003 са 8 098 с приблизително 774 смъртни случая (обща смъртност около 9.6 %). Някои източници цитираха и други бройки (например общо 8 437 случая и 813 смъртни случая), поради разлики в класификацията на случаите и последващите ревизии на данните.
Клинична картина
Инкубационният период обикновено е 2–10 дни (често около 4–6 дни). Началото на болестта най-често включва висока температура, втрисане, главоболие и мускулни болки, последвани от кашлица и затруднено дишане. На рентген и компютърна томография често се виждат двустранни петна и консолидации, типични за пневмония; в тежките случаи може да се развие остър респираторен дистрес синдром (ARDS) и да се наложи механична вентилация.
Рискът от тежко протичане и смърт е по-висок при възрастни пациенти и при хора с придружаващи заболявания (сърдечни, хронични белодробни, бъбречни заболявания, диабет). Понастоящем се счита, че детската заболеваемост и смъртност са по-ниски в сравнение с възрастните.
Диагноза и лечение
Диагнозата се поставя чрез лабораторни изследвания: обратна транскриптазна полимеразна верижна реакция (RT‑PCR) за откриване на вирусен генетичен материал и серологични тестове за антитела. Изобразяващите изследвания (рентгенография и КТ на гръден кош) помагат за оценка на степента на белодробно засягане.
Лечението е предимно поддържащо: кислород, поддържане на витални функции, лечение на усложнения и при необходимост — механична вентилация. По време на епидемията са прилагани различни медикаменти (напр. рибавирин, кортикостероиди), но към момента няма сигурно доказан специфичен антивирусен препарат за SARS-CoV, препоръчван като стандартно лечение извън клинични проучвания.
Произход и резервуар
Епидемиологичните и молекулярни изследвания сочат, че SARS-CoV е зоонозен (преминаващ от животни към човек) вирус. Най-вероятният първичен резервоар са прилепите (летящи кучета), а в някои ранни случаи се предполага предаване чрез междинни гостоприемници като цивети, търгувани на животински пазари. Това подчертава рисковете от контакт с диви животни и от живи пазари за възникване на нови патогени.
Контрол на инфекцията и обществен отговор
Ефективните мерки за контрол включват ранно откриване и изолация на болните, проследяване и карантиниране на контактни лица, строг стречинг на хигиенни мерки в болниците (перифорална защита, маски, предпазни облекла) и публични препоръки за лична хигиена и ограничаване на пътуванията при огнища. СЗО координира международния отговор, издаде препоръки и временни пътувателни съвети, а много държави въведоха локални мерки за контрол, което доведе до бързо ограничаване на верижното предаване.
Въздействие и последици
Епидемията от ТОРС през 2002–2003 има значителни здравни, социални и икономически последици: натоварване на здравните системи, затваряне на предприятия и ограничаване на пътуванията, спад в туризма и търговията в засегнатите райони. Опитът от ТОРС повлия върху подготовката за бъдещи епидемии — развитието на системите за надзор, бързо споделяне на генетична и епидемиологична информация, подобряване на практиките за контрол на инфекциите и наблюдение в животински пазари.
През лятото на 2003 г. епидемията бе считана за овладяна след интензивни мерки за контрол. По-късно СЗО и други организации констатираха, че след 2004 г. не са регистрирани случаи на устойчиво човешко предаване на вируса извън лабораторни инциденти; това доведе до оценката, че вирусът е контролируем при адекватни мерки. Важно е да се отбележи, че това не означава пълно „изкореняване“ на вируса в природата — за разлика от дребната шарка), SARS-CoV е зоонозен и може отново да се появи при контакт с животински източници, ако не се поддържат мерките за надзор и контрол.
Медийни и научни източници, включително Ню Йорк Таймс, отразиха, че към 2004–2005 г. не бяха регистрирани нови случаи, а епидемичният щам, отговорен за голямата епидемия, не е наблюдаван в природата извън лабораторни изолати.
Уроки за бъдещето
- Ранното и прозрачно докладване и координация между здравни институции са ключови за бърз контрол на нови огнища.
- Силни мерки за контрол на инфекциите в здравните заведения предотвратяват множество „суперширокопреносни“ събития.
- Надзорът на зоонозни източници и безопасността на животинските пазари намаляват риска от повторно възникване на подобни вируси.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ТОРС?
О: Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) е атипична пневмония, причинена от коронавируса ТОРС (SARS CoV). Той също така е бил частично полово предавана болест, може да се разпространява както по полов път, така и при случаен контакт.
В: Откъде произхожда ТОРС?
О: SARS възниква през ноември 2002 г. в провинция Гуандун, в град Фошан, Китайска народна република.
В: Как се разпространява сред хората?
О: Не е известно как точно вирусът е попаднал при хората, но се смята, че е попаднал от азиатски палмови цивети в прилепи подкови, обитаващи пещери.
В: Кога е регистриран първият случай?
О: Първият случай на ТОРС е регистриран в Азия през февруари 2003 г.
В: Колко души са били засегнати от епидемията?
О: По данни на Световната здравна организация (СЗО) по време на епидемията през 2003 г. от ТОРС са се разболели общо 8098 души по света; 774 от тях са починали.
В: Кога ТОРС беше обявен за "изкоренен"?
О: През май 2005 г. СЗО обяви ТОРС за "изкоренен" и той стана втората болест в човечеството, която получава този етикет (другата е дребната шарка).
В: Има ли данни, които да сочат, че от 2003 г. насам няма нови случаи?
О Да, "Ню Йорк Таймс" съобщи, че "нито един случай на тежък остър респираторен синдром не е регистриран тази година или в края на 2004 г. Това е първата зима без нито един случай след първоначалното избухване на епидемията в края на 2002 г.".
обискирам