Коронавирус | група РНК вируси

Заболявания

Коронавирусите заразяват горните дихателни пътища и стомашно-чревния тракт на бозайниците и птиците. Шест различни щама коронавируси заразяват хората. Те включват:

• MERS-CoV
• SARS-CoV
• Коронавирус 2 на тежкия остър респираторен синдром, който причинява заболяването коронавирусна болест 2019 и е причина за пандемията COVID-19 (наричана по-рано "коронавирусна епидемия 2019-20")

Смята се, че коронавирусите причиняват много от често срещаните простудни заболявания при възрастните хора. Значението и икономическото въздействие на коронавирусите е трудно да се оцени. За разлика от риновирусите (друг вирус на настинка), човешките коронавируси се отглеждат лесно в лаборатория.

 

Структура

Коронавирусите са големи, сферични частици с уникални повърхностни проекции. Размерът им е променлив, средно от 80 до 120 nms. Общото молекулно тегло е средно 40 000 kDa. Те са затворени в обвивка, обсипана с изпъкнали протеинови молекули. Тези слоеве защитават вируса, когато той се намира извън клетката-гостоприемник.

Вирусната обвивка е съставена от липиден бислой, в който са закрепени структурните протеини на мембраната (M), обвивката (E) и шипа (S). Съотношението E:S:M в липидния бислой е приблизително 1:20:300. Протеините E и M са структурните протеини, които в комбинация с липидния бислой оформят вирусната обвивка и поддържат нейния размер. S протеините са необходими за взаимодействието с клетките-гостоприемници. Но човешкият коронавирус NL63 е специфичен с това, че неговият M протеин има място за свързване с клетката гостоприемник, а не S протеинът му. Диаметърът на обвивката е 85 nm.

 
Структура на коронавирус  

История

Първите съобщения за коронавирусна инфекция при животни са от края на 20-те години на миналия век, когато в Северна Америка се появява остра респираторна инфекция при домашни пилета. През 1931 г. Артър Шалк и М.К. Хоун правят първия подробен доклад, в който описват нова респираторна инфекция на пилета в Северна Дакота. По онова време не е било осъзнато, че става въпрос за три свързани вируса.

Човешките коронавируси са открити през 60-те години на миналия век с помощта на два различни метода. През 1961 г. Е.К. Кендъл, Малкълм Биньо и Дейвид Тирел, работещи в Отдела за простудни заболявания към Британския съвет за медицински изследвания, събират уникален вирус на простуда B814. Вирусът не може да бъде култивиран с техниките, с които успешно са култивирани риновируси, аденовируси и други известни вируси на обикновената настинка. В крайна сметка проблемът е решен. Новият метод за култивиране е въведен в лабораторията от Бертил Хурн. Изолираният вирус, поставен в носовете на доброволци, предизвиква настинка. Вирусът е инактивиран с етер, което показва, че има липидна обвивка. Новият вирус предизвиква настинка при доброволци и, подобно на B814, се инактивира с етер.

През 1967 г. шотландският вирусолог Джун Алмейда от болница "Сейнт Томас" в Лондон сравнява структурата на IBV, B814 и 229E. С помощта на трансмисионна електронна микроскопия е доказано, че трите вируса са със сходна форма и имат шипове, наподобяващи бухалки. През същата година изследователска група в Националния институт по здравеопазване изолира друг член на тази група вируси. Подобно на B814, 229E и IBV, новият вирус на настинката OC43 има характерни, подобни на клубове шипове, когато се наблюдава с електронен микроскоп.

Новите вируси на настинката, подобни на IBV, приличат на вируса на хепатита при мишките. Тази нова група вируси са наречени "коронавируси" заради външния им вид, наподобяващ корона. Щамът на коронавируса B814 е изгубен. Не е известно кой от представените човешки коронавируси е бил той. Оттогава са идентифицирани и други човешки коронавируси, включително SARS-CoV през 2003 г., HCoV NL63 през 2003 г., HCoV HKU1 през 2004 г., MERS-CoV през 2013 г. и SARS-CoV-2 през 2019 г. От 60-те години на миналия век насам са идентифицирани голям брой коронавируси при животните.

 
Предавателна електронна микрография на коронавирус OC43, култивиран в органи  

Свързани страници

• Зоонози