AlegsaOnline.com

Оценка на риска от самоубийство: дефиниция, методи и клинично значение

Оценка на риска от самоубийство: практическо ръководство за дефиниция, доказани методи и клинично значение — скали, интервюта и препоръки за предотвратяване.

Автор: Leandro Alegsa

27-08-2025

Оценката на риска от самоубийство (ОРС) се използва за определяне на риска от самоубийство на дадено лице — каква е вероятността то да предприеме самоубийствен акт. ОРС е ключова първа стъпка при оказване на помощ на човек, който има самоубийствени мисли или поведение. Най-подходящо е оценката да бъде извършена от специалист по психично здраве (напр. клиничен психолог, психиатър или консултант с подходящо обучение). Добрата, системна и пълна оценка може да доведе до насочване към адекватно лечение и подпомагане, което често намалява или премахва суицидните симптоми.

Как се провежда оценката

ОРС обикновено има две взаимно допълващи се части:

Клинично интервю — разговор с лекар или друг обучен специалист, който задава конкретни въпроси за мислите, намеренията, плановете, емоциите и текущата жизнена ситуация на лицето.
Валидирани инструменти (скали) — един или повече стандартизирани теста, за които е показано, че измерват риска или тежестта на суицидните мисли/поведение. Те не заменят клиничното интервю, но допринасят с обективна информация.

Ключови области, които се проверяват

Наличие на самоубийствени мисли и тяхната честота, интензивност и продължителност.
Конкретен план — има ли конкретна идея как, къде и кога би извършил/а самоубийство.
Достъп до средства и тяхната леталност (напр. оръжие, лекарства).
Намерение и усъвършенстване на плана в недалечно бъдеще (напр. през следващите 24–72 часа).
Предишни опити за самоубийство и техният контекст.
Психично заболяване, злоупотреба с вещества, остра загуба, социална изолация и други рискови фактори.
Защитни фактори: стабилна подкрепяща мрежа, ангажираност към лечение, семейни отговорности, религиозни/етични убеждения и т.н.

Валидирани скали и инструменти

Някои от използваните в практиката и изследванията инструменти са силно проучени и често препоръчвани. В текста вече са посочени два примера: Скалата за оценка на суицидния афект, поведение и познание (SABCS) и Скалата за оценка на тежестта на самоубийствата в Колумбия (C-SSRS). Други често използвани инструменти включват Beck Scale for Suicide Ideation (BSS) и кратки скринингови въпросници за помощ в спешни ситуации. Важно е да се използват инструменти, които са подходящи за конкретната клинична ситуация и популация.

Интерпретация и клинично значение

ОРС не може да предскаже с абсолютна сигурност дали даден човек ще извърши самоубийство. Все пак, тя дава оценка на риска, която е ценна за вземане на решения относно нуждата от спешна намеса, вид и интензивност на лечението, наблюдение и превенция. ОРС помага да се класифицира рискът (напр. нисък, междинен, висок или иминентен) и да се планират конкретни мерки.

Какво правят след оценката

При висок или иминентен риск — незабавни мерки: остава под постоянен надзор, хоспитализация или временно настаняване, отстраняване на достъпа до средства, съставяне на план за безопасност и включване на близки/служби за спешна помощ.
При умерен риск — усилено наблюдение, чести прегледи, насочване към подробно психично здравно лечение (психотерапия, медикаменти) и ангажиране на социална подкрепа.
При нисък риск — планирани последващи прегледи, информация за признаци на влошаване, контакти за извънредна помощ и работа върху защитни фактори.

Практически стъпки за безопасност

Съставяне на конкретен план за безопасност (с контакти за помощ, стратегии за справяне и ограничаване на достъпа до средства).
Информиране и, когато е уместно и безопасно, включване на семейството или близки лица за подкрепа.
Документирaне на оценката — записване на зададените въпроси, отговори, наблюдавани признаци, взети решения и план за проследяване.
Повторна оценка винаги при промяна на състоянието или преди прекратяване на наблюдението/домашно връщане. Ако пациентът е в болница за лечение, оценката трябва да бъде направена преди изпращане вкъщи.

Рискови и защитни фактори — накратко

Рискови: предишни опити, тежки психични заболявания (напр. тежка депресия, биполярно разстройство, шизофрения), злоупотреба с вещества, остра загуба, социална изолация, наличност на смъртоносни средства.
Защитни: силни междуличностни връзки, ангажираност към лечение, религиозни/морални убеждения, наличие на надеждни планове за бъдещето и налична подкрепа.

Обучение, качество и правни аспекти

Оценката на риска от самоубийство може да бъде животоспасяваща. Въпреки това някои проучвания показват, че оценките често не се правят или се правят несистемно и че много професионалисти в областта на психичното здраве имат недостатъчно обучение за провеждането им (вж. статия в Suicide & Life-Threatening Behavior, 2012). Това подчертава необходимостта от редовно обучение и стандартизирани протоколи в здравните заведения.

Болници, лекари и консултанти могат да бъдат съдени за смърт по непредпазливост, ако човек, търсещ помощ, не е бил оценен правилно и това е довело до фатален край. Непредпазлива смърт означава, че институцията или специалистът не са извършили действия, които е трябвало да предприемат, и в резултат на това лицето е починало. Това прави документалната яснота и спазването на стандарти от критично значение.

Ограничения и заключение

Нито една оценка не може да предскаже бъдещето с абсолютна сигурност. Рискът от самоубийство е динамичен и може да се променя бързо. Затова оценката трябва да бъде редовна, систематична и съчетана с активни мерки за намаляване на риска и подкрепа. Ако се притеснявате за себе си или за близък човек — потърсете помощ от обучен специалист или спешни служби незабавно.

Оценка на самоубийствата в пет стъпки и сортиране

Клинично интервю Важна част от оценката на риска от самоубийство е клиничното интервю. При него лекар или друго квалифицирано лице разговаря с лицето, което се нуждае от помощ, и му задава въпроси за това как се чувства.

Риск от самоубийство след самонараняване

Неотдавнашното самонараняване също може да подскаже какъв е рискът от самоубийство при дадено лице. Когато човек се наранява умишлено, това се нарича самонараняване (или самонараняване). Например, важни въпроси, които трябва да се зададат, могат да включват:

Питане за 24-часовия период непосредствено преди самонараняването на лицето

Какви събития са довели до самонараняването?
Планирало ли е лицето самонараняване? Ако е планирало, доколко?

Питане за самонараняване

Колко опасно е било самонараняването? Можеше ли да доведе до смърт на лицето?
Какво е мислил пациентът, че ще се случи след самонараняване? Искаше ли да умре?
Скривало ли е лицето самонараняването си, за да не може някой да го спре?
Потърсило ли е лицето помощ преди или след самонараняването?

Какво е мислил, чувствал и правил човекът, когато се е самонаранявал?

Чувствал ли се е човекът още по-депресиран, ядосан или разстроен от обикновено?
Пило ли е лицето алкохол или е употребявало наркотици, когато се е самонаранявало?

Ако същите събития, мисли, чувства и други неща, които са довели до самонараняването, се повторят, вероятността лицето да се самонарани отново или да извърши самоубийство е по-голяма.12

Въпроси, свързани с правата на пациентите

Когато пациентите поискат помощ или дори се самонаранят, те все още имат права. Понякога оценката на риска от самоубийство може да повдигне въпроси, свързани с правата на пациентите. Те могат също така да създадат конфликт между правата на пациента и правомощията на лекарите, специалистите по психично здраве и закона.

Например в много щатски закони в САЩ се казва, че човек може да бъде принуден да отиде в болница, дори и да не иска, ако лекар или специалист по психично здраве каже, че има склонност към самоубийство. Пример за това е Законът за психичното здраве на Флорида от 1971 г. В някои щати лицето може да бъде физически ограничено (например завързано за болнично легло), ако се опита да напусне болницата. Някои щати също така разрешават на медиците и лекарите да дават химически средства за ограничаване (лекарства, които да накарат лицето да сътрудничи или да бъде много уморено), дори ако пациентът не иска тези лекарства.

Ако след кратък престой в болницата (обикновено 3 работни дни) болницата прецени, че лицето все още представлява риск за себе си, тя може да поиска от съда гражданско задължение. Ако съдията се съгласи, той ще нареди на лицето да остане в болницата за много по-дълъг период от време (обикновено месеци). Лицето няма право да напуска болницата.

Това означава, че в много случаи, ако лекар или специалист по психично здраве каже, че дадено лице е склонно към самоубийство, то може да загуби:

правото им да решат дали да отидат в болница
правото им да решават какъв вид медицинско лечение искат или не искат.
Правото им на свобода

В случай на хора, които може да са склонни към самоубийство, законът счита правомощията на лекарите и специалистите по психично здраве за по-важни от правата на пациента.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява оценката на риска от самоубийство?

О: Оценката на риска от самоубийство (ОРС) е оценка, която се използва за определяне на вероятността човек да посегне на живота си. Обикновено тя се извършва от специалист по психично здраве, например консултант, и може да помогне за провеждане на лечение, което може да намали или прекрати суицидните симптоми.

В: Кои са двете части на SRA?

О: Първата част на СРП се състои от разговор с лекар или друг обучен служител в областта на психичното здраве, който ще зададе конкретни въпроси за това какво мисли и чувства лицето и какво се случва в живота му (известно като клинично интервю). Втората част включва използването на един или повече тестове, които измерват риска от самоубийство, наречени "скали". Примери за това са Скалата за оценка на суицидния афект, поведение и познание (SABCS) и Скалата за оценка на тежестта на самоубийството в Колумбия (C-SSRS).

Въпрос: Винаги ли е точна SRA?

О: Не, тя не винаги дава точна представа за риска от самоубийство. Обикновено обаче дава полезна оценка за вземане на решения относно необходимото лечение.

В: Колко често трябва да се прави SRA?

О: СРП трябва да се прави повече от веднъж, докато лицето е на лечение, ако нивото на риска му се променя с течение на времето поради фактори като нови възможности за работа, създаване/прекратяване на връзки и др. Освен това, ако лицето се лекува в болница, то трябва да бъде завършено, преди да бъде изпратено у дома.

Въпрос: Защо някои служители в областта на психичното здраве не са достатъчно обучени да извършват СРП?

О: Според статия, публикувана през 2012 г. в списанието Suicide & Life-Threatening Behavior, много от работещите в областта на психичното здраве не са достатъчно обучени, когато става въпрос за провеждане на СРП.

Въпрос: Какво се случва, ако болниците, лекарите или консултантите не успеят да направят SRA, когато е необходимо?

О: Ако болниците, лекарите или консултантите не извършат SRA, когато е необходимо, те могат да бъдат съдени за смърт по небрежност, ако самоубиецът е отишъл там за помощ, но не е получил тази оценка. Смърт поради небрежност означава, че не е направено нещо, което е било необходимо, и в резултат на това някой е починал.