Оценка на риска от самоубийство
Оценката на риска от самоубийство (ОРС) се използва за определяне на риска от самоубийство на дадено лице (каква е вероятността то да се самоубие). Това е много важна първа стъпка в оказването на помощ на лице, което мисли да се самоубие. Най-добре е тя да бъде направена от специалист по психично здраве, например консултант. Добрата, пълна оценка на риска може да доведе до това лицето да получи лечението и помощта, от които се нуждае, което може да намали или прекрати суицидните симптоми.
Първата част на СРП е разговор с лекар или друг обучен психиатричен работник, който задава конкретни въпроси за това какво мисли лицето, как се чувства и какво се случва в живота му. (Това се нарича клинично интервю).
Във втората част на SRA се използват един или повече тестове, за които е доказано, че измерват риска от самоубийство. Тези тестове се наричат "скали". Скалата е начин за измерване на нещо. Доказано е, че някои от тези скали са много надеждни, като например Скалата за оценка на суицидния афект, поведение и познание (SABCS) и Скалата за оценка на тежестта на самоубийствата в Колумбия (C-SSRS).
Оценката на риска от самоубийство не винаги е напълно вярна по отношение на риска от самоубийство на дадено лице. Въпреки това обикновено тя дава оценка на риска, която е полезна за вземането на важни решения за това от какво лечение се нуждае лицето.
Рискът от самоубийство може да се промени с течение на времето. Той може да стане по-висок или по-нисък по различни причини. Например лечението (като консултации или лекарства) може да даде резултат, да накара лицето да се почувства по-добре, или да не даде резултат. Или животът на лицето може да се промени по добър или лош начин (например да получи или да загуби работа, да отиде в ново училище, да си намери приятел или приятелка или да скъса с тях).
Тъй като рискът от самоубийство може да се променя с времето, оценката на риска от самоубийство трябва да се прави повече от веднъж, докато лицето е на лечение. Ако лицето е в болница за лечение, тя трябва да се направи, преди да бъде изпратено вкъщи.
Оценката на риска от самоубийство може да бъде важна за спасяването на живота на самоубийците. Но в статия в списание Suicide & Life-Threatening Behavior (Самоубийство и животозастрашаващо поведение), написана през 2012 г., се казва, че оценка на риска от самоубийство често не се прави и че много от работещите в сферата на психичното здраве са слабо или изобщо не са обучени как да правят оценка на риска от самоубийство.
Болници, лекари и консултанти могат да бъдат съдени за смърт по непредпазливост, ако самоубиец отиде при тях за помощ, но те никога не са направили оценка на риска от самоубийство. Незначителна смърт означава, че болницата, лекарят или консултантът не са направили нещо, което е трябвало да направят, и поради това човекът е починал.
Оценка на самоубийствата в пет стъпки и сортиране
Клинично интервю Важна част от оценката на риска от самоубийство е клиничното интервю. При него лекар или друго квалифицирано лице разговаря с лицето, което се нуждае от помощ, и му задава въпроси за това как се чувства.
Риск от самоубийство след самонараняване
Неотдавнашното самонараняване също може да подскаже какъв е рискът от самоубийство при дадено лице. Когато човек се наранява умишлено, това се нарича самонараняване (или самонараняване). Например, важни въпроси, които трябва да се зададат, могат да включват:
- Питане за 24-часовия период непосредствено преди самонараняването на лицето
- Какви събития са довели до самонараняването?
- Планирало ли е лицето самонараняване? Ако е планирало, доколко?
- Питане за самонараняване
- Колко опасно е било самонараняването? Можеше ли да доведе до смърт на лицето?
- Какво е мислил пациентът, че ще се случи след самонараняване? Искаше ли да умре?
- Скривало ли е лицето самонараняването си, за да не може някой да го спре?
- Потърсило ли е лицето помощ преди или след самонараняването?
- Какво е мислил, чувствал и правил човекът, когато се е самонаранявал?
- Чувствал ли се е човекът още по-депресиран, ядосан или разстроен от обикновено?
- Пило ли е лицето алкохол или е употребявало наркотици, когато се е самонаранявало?
Ако същите събития, мисли, чувства и други неща, които са довели до самонараняването, се повторят, вероятността лицето да се самонарани отново или да извърши самоубийство е по-голяма.12
Въпроси, свързани с правата на пациентите
Когато пациентите поискат помощ или дори се самонаранят, те все още имат права. Понякога оценката на риска от самоубийство може да повдигне въпроси, свързани с правата на пациентите. Те могат също така да създадат конфликт между правата на пациента и правомощията на лекарите, специалистите по психично здраве и закона.
Например в много щатски закони в САЩ се казва, че човек може да бъде принуден да отиде в болница, дори и да не иска, ако лекар или специалист по психично здраве каже, че има склонност към самоубийство. Пример за това е Законът за психичното здраве на Флорида от 1971 г. В някои щати лицето може да бъде физически ограничено (например завързано за болнично легло), ако се опита да напусне болницата. Някои щати също така разрешават на медиците и лекарите да дават химически средства за ограничаване (лекарства, които да накарат лицето да сътрудничи или да бъде много уморено), дори ако пациентът не иска тези лекарства.
Ако след кратък престой в болницата (обикновено 3 работни дни) болницата прецени, че лицето все още представлява риск за себе си, тя може да поиска от съда гражданско задължение. Ако съдията се съгласи, той ще нареди на лицето да остане в болницата за много по-дълъг период от време (обикновено месеци). Лицето няма право да напуска болницата.
Това означава, че в много случаи, ако лекар или специалист по психично здраве каже, че дадено лице е склонно към самоубийство, то може да загуби:
- правото им да решат дали да отидат в болница
- правото им да решават какъв вид медицинско лечение искат или не искат.
- Правото им на свобода
В случай на хора, които може да са склонни към самоубийство, законът счита правомощията на лекарите и специалистите по психично здраве за по-важни от правата на пациента.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява оценката на риска от самоубийство?
О: Оценката на риска от самоубийство (ОРС) е оценка, която се използва за определяне на вероятността човек да посегне на живота си. Обикновено тя се извършва от специалист по психично здраве, например консултант, и може да помогне за провеждане на лечение, което може да намали или прекрати суицидните симптоми.
В: Кои са двете части на SRA?
О: Първата част на СРП се състои от разговор с лекар или друг обучен служител в областта на психичното здраве, който ще зададе конкретни въпроси за това какво мисли и чувства лицето и какво се случва в живота му (известно като клинично интервю). Втората част включва използването на един или повече тестове, които измерват риска от самоубийство, наречени "скали". Примери за това са Скалата за оценка на суицидния афект, поведение и познание (SABCS) и Скалата за оценка на тежестта на самоубийството в Колумбия (C-SSRS).
Въпрос: Винаги ли е точна SRA?
О: Не, тя не винаги дава точна представа за риска от самоубийство. Обикновено обаче дава полезна оценка за вземане на решения относно необходимото лечение.
В: Колко често трябва да се прави SRA?
О: СРП трябва да се прави повече от веднъж, докато лицето е на лечение, ако нивото на риска му се променя с течение на времето поради фактори като нови възможности за работа, създаване/прекратяване на връзки и др. Освен това, ако лицето се лекува в болница, то трябва да бъде завършено, преди да бъде изпратено у дома.
Въпрос: Защо някои служители в областта на психичното здраве не са достатъчно обучени да извършват СРП?
О: Според статия, публикувана през 2012 г. в списанието Suicide & Life-Threatening Behavior, много от работещите в областта на психичното здраве не са достатъчно обучени, когато става въпрос за провеждане на СРП.
Въпрос: Какво се случва, ако болниците, лекарите или консултантите не успеят да направят SRA, когато е необходимо?
О: Ако болниците, лекарите или консултантите не извършат SRA, когато е необходимо, те могат да бъдат съдени за смърт по небрежност, ако самоубиецът е отишъл там за помощ, но не е получил тази оценка. Смърт поради небрежност означава, че не е направено нещо, което е било необходимо, и в резултат на това някой е починал.
