Емоции: дефиниция, механизми, физиология и поведение

Разберете емоциите: ясна дефиниция, механизми, физиология и как те оформят поведението — научен и практичен поглед върху чувствата и мозъчните процеси.

Емоциите са това, което хората чувстват. Те са много древни и се срещат при всички бозайници.

Какво представляват емоциите — кратко определение

Емоциите се предизвикват от сложна смесица от хормони и подсъзнание. Само с големи трудности можем да контролираме емоциите си чрез съзнателни усилия. Те карат бозайниците да променят поведението си в зависимост от промените в ситуацията, в която се намират. В нашия случай те понякога се противопоставят на опитите ни да живеем живота си по логичен начин.

Научна дефиниция и основни компоненти

Научната дефиниция не е проста; експертите са предложили над 90 дефиниции. Определението за емоция трябва да включва три неща:

1. съзнателен опит (чувства)
2. изрази, които могат да бъдат видени от другите.
3. действия на тялото ("физиологична възбуда").

Тези три компонента действат заедно: усещането (чувството) описва вътрешното преживяване; изражението (мимика, тон на гласа, телесен език) прави емоцията видима за другите; а физиологичните промени (сърдечна честота, дишане, хормонални нива) подготвят тялото за действие.

Примерно определение

"Емоциите са сложно психологическо явление, което се проявява в живота на животните и хората. Емоциите включват физиологична възбуда, оценка на ситуацията, експресивно поведение и съзнателно преживяване. Емоциите се свързват с чувствата, настроението, темперамента, личността, нагласата и мотивацията".

Механизми и физиология

От физическа гледна точка емоциите са свързани с телесни системи, които функционират от стотици милиони години. Това са хормоналната система, вегетативната нервна система и "долните" мозъчни центрове (заден и среден мозък).

По-конкретно:

• Хормони и невротрансмитери: адреналин, кортизол, серотонин, допамин и окситоцин влияят на нивото на възбуда, настроението и социалното поведение.
• Вегетативна нервна система: симпатиковата част активира реакциите "бий се или бягай" (повишение на сърдечната честота, потене), докато парасимпатиковата помага за възстановяване и успокояване.
• Мозъчни структури: лимбичната система (включително амигдала и хипокампусът), хипоталамусът и по-ниските мозъчни центрове обработват заплахи, памет и емоционална оценка. По-високи кортикални области (предна част на кората) участват в осъзнаване и контрол.

Експресивно поведение и социални функции

Емоциите служат за комуникация и адаптация:

• Комуникация: мимика, тон на гласа и жестове предават намерения и състояние на другите, подпомагайки социалните връзки и координацията.
• Мотивация за действие: страхът може да предизвика бягство; гневът — защита; радостта — социално свързване и повторение на полезни поведения.
• Вземане на решения: емоциите дават бърза оценка на риска и ползата, те често улесняват бързото действие при несигурност.

Регулация и контрол на емоциите

Хората могат да модифицират емоциите си чрез различни стратегии:

• Когнитивна реапрециация: промяна на начина, по който интерпретираме ситуацията, за да намалим негативните чувства.
• Потискане на изражението: контрол на мимиката и поведението — ефективно за кратко време, но може да увеличи вътрешното напрежение.
• Фармакологична и терапевтична помощ: при силни или хронични емоционални нарушения се използват медикаменти и психотерапия.

Развитие, еволюция и културни различия

Емоциите имат еволюционно значение — спомагат за оцеляване и размножаване. При хората културата и личният опит оформят как емоциите се изразяват и оценяват. Някои базисни емоции (напр. страх, радост, гняв, тъга, отблъскване, изненада) са често срещани в различни култури, но начинът на изразяване и социалната приемливост варират.

Измерване и клинично значение

Емоциите могат да се оценяват чрез:

• самоотчети (въпросници и интервюта),
• наблюдение на поведение и мимика,
• физиологични измервания (сърдечен ритъм, кожа, хормони),
• невроизобразяване (fMRI, EEG) за проследяване на мозъчната активност.

Патологии като депресия, тревожни разстройства, емоционална дисрегулация и разстройства на настроението показват колко важна е балансираната емоционална функция за здравето и ежедневието.

Практически съвети за здравословно отношение към емоциите

• Разпознавайте и именувайте емоциите си — това улеснява регулацията.
• Практикувайте техники за релаксация (дишане, прогресивна релаксация).
• Търсете социална подкрепа и говорете за чувствата си.
• При продължителен дистрес потърсете професионална помощ.

Емоциите са сложна, многопластова част от човешкия (и животински) живот — те ни предупреждават, мотивират, свързват и понякога ни затрудняват. Разбирането на техните механизми помага да ги използваме по-ефективно в ежедневието и взаимоотношенията.

Функция на емоциите

Изследването на емоциите се превръща в една от книгите на Дарвин след "Произход на човека". През 1873 г. той публикува "Изразяване на емоциите при човека и животните". Изпращайки писма и списък с въпроси по целия свят, той открива, че в различните общества емоциите се изразяват по почти един и същ начин.

Ако това е така, механизмите, които са създали изразите, трябва да бъдат наследени. Те трябва да са се развили по същия начин, както всички останали характеристики на човека - еволюция чрез естествен подбор. От анатомията вече е било известно, че мускулите и нервите на лицето са еднакви или сходни при всички хора.

Дарвин илюстрира изразяването на емоциите с поредица от снимки и дърворезбовани илюстрации. Екман прави същото по време на изследователско посещение в Нова Гвинея, където моли селяните да идентифицират емоциите, показани на снимките. Това е част от дългосрочни усилия за проверка и разширяване на прозренията на Дарвин за емоциите. Някои от заключенията на Екман са:

1. Микроизраженията траят само част от секундата. Те се появяват, когато хората прикриват чувствата си. (стр. 15, стр. 222)
2. Емоциите са автооценки, реакции на въпроси, които изглеждат много важни за нашето благополучие. (p21)
3. Емоциите често започват толкова бързо, че не осъзнаваме процесите в ума си, които ги предизвикват. (p21)
4. Автоапрепаратите сканират за събития, които са от решаващо значение за нашето благополучие и оцеляване. (p23)
5. Еволюционното ни наследство има съществен принос за формирането на емоционалните ни реакции. (p26)
6. Желанието да изпитаме или да не изпитаме дадена емоция мотивира голяма част от поведението ни. (p217)
7. Ефективният сигнал - ясен, бърз и универсален - информира другите за това как се чувства емоционалният човек. (p217)

Фигура 20, "Терор", от снимка на Гийом Дюшен (повече изображения)

Въпроси и отговори

В: Какво представляват емоциите?

В: Как можем да контролираме емоциите си?

В: Какво е научното определение за емоциите?

Въпрос: Кои физически системи участват в емоциите?

В: Емоциите древни ли са?

В: Различните експерти имат ли различни определения за емоциите?

Търсене по буква