Изразяване на емоциите при човека и животните — Чарлз Дарвин (1872)

Историческо изследване на Чарлз Дарвин (1872) за универсалността и произхода на емоциите при човека и животните — първа научна книга със снимки-доказателства.

"Изразяване на емоциите при човека и животните" е третият голям труд на Чарлз Дарвин, посветен на еволюционната теория, след "За произхода на видовете" (1859) и "Произход на човека" (1871). Дарвин замисля тази книга първоначално като част от Произход на човека, но тъй като трудът вече е по-обемист, материалът за изразяването на емоциите е публикуван отделно през 1872 г. като самостоятелна монография.

Съдържание и методи

Книгата разглежда начина, по който емоционалният живот се проявява чрез лицевите мимики, телесните движения и други поведенчески признаци при човека и другите бозайници. Дарвин събира доказателства от наблюдения върху деца, възрастни, хора от различни култури, домашни и диви животни, както и от хора със смущения в нервната система. Той използва анекдоти, свидетелства, сравнения и кореспонденция с редица наблюдатели, за да илюстрира своите твърдения. В книгата за първи път в научна работа се използват масово и снимки и илюстрации като средство за представяне на емпирични данни.

Основни принципи

Дарвин формулира няколко обобщаващи идеи за произхода и характера на емоционалните изражения:

• Емоционалните прояви са наследени. Те не са произволни културни изобретения, а биологично унаследени реакции, развили се по време на еволюцията (наследени, се развили).
• Универсалност. Много емоционални изражения са общи за различни народи и култури, което подкрепя идеята за единен произход на човешкия вид и общи биологични корени на чувствата.
• Свързаност с поведението на животните. Начинът, по който хората изразяват емоции, има очевидни паралели с поведението на други бозайници — нашите прояви са усъвършенствани от по-основни елементи, присъщи на много видове.
• Автоматичност и трудност при съзнателен контрол. Много емоционални реакции са автоматични и се управляват от по-дълбоки, често несъзнателни процеси; трудно можем да ги потиснем или изменим по воля.

Три механизма на изразяване

В изложението си Дарвин предлага три основни механизма, чрез които се появяват емоционните изражения: 1) "служебни, свързани навици" (serviceable associated habits) — движения, които първоначално имат полезна функция и после се запазват като изрази; 2) "антитеза" (antithesis) — противоположни състояния, които се изразяват чрез противоположни пози и жестове; и 3) "директно действие на нервната система" — когато силните емоции предизвикват физически ефекти (напр. треперене, зачервяване), които нямат явна служебна функция, но са резултат от нервното возбуждение.

Примери от текста

Дарвин разглежда конкретни случаи, като например повдигането на веждите в моменти на изненада, или умственото объркване, което често съпътства изчервяването. Той проследява също прояви като показване на зъби, разширяване на зениците, позенето и други движения, които могат да бъдат наблюдавани и при животните, и при човека.

Илюстрации и фотография

Книгата е забележителна със системното използване на илюстрации и фотографски изображения за демонстрация на лицеви и телесни изражения. Това е една от първите научни публикации, в които визуалните свидетелства играят централна роля при аргументацията, което засилва въздействието на наблюденията и прави заключенията по-достъпни и проверими.

Прием, влияние и по-нататъшни изследвания

Работата е повлияла сериозно върху развитието на сравнителната психология, етологията и по-късно върху изследванията в областта на социалните и емоционалните науки. През XX век изследователи като Пол Екман потвърждават и доразвиват идеята за универсалността на някои базисни емоции, като използват експериментални и крос-културни методи — по този начин част от централните хипотези на Дарвин получават нови емпирични потвърждения и теоретично развитие.

Критика и ограничения

Въпреки значението си, трудът среща и критика. Някои съвременници и по-късни критици обвиняват Дарвин в антропоморфизъм при тълкуване на животинско поведение. Методи като събиране на анекдоти и кореспонденция не винаги отговарят на строгите експериментални стандарти, които ще се развият по-късно. Също така дискусията за универсалността на емоциите остава предмет на продължаващи изследвания, които показват, че културата и социалният контекст също влияят значимо върху начина, по който се изразяват и тълкуват емоциите.

Преводи и издания

Книгата бързо привлича международно внимание: през 1872 г. се появява немски превод на "Експресията", а през 1873 и 1874 г. - холандски и френски издания. През 1890 г. Дарвин публикува второ издание с незначителни промени и допълнения. Оттогава трудът е преиздаван многократно и продължава да бъде цитирана в литературата по еволюционна психология, поведенческа генетика и наука за емоциите.

Днес разглежданата област е част от това, което често се нарича поведенческа генетика и изследванията комбинират методи от психологията, невронауката, етологията и антропологията. Дарвиновите наблюдения и идеи за връзката между биологията и изразите на вътрешния живот остават основополагащи за разбирането на емоциите като продукт на еволюцията и взаимодействието между наследственото и опита.

Въпроси и отговори

В: Какво е заглавието на третия основен труд на Чарлз Дарвин, посветен на еволюционната теория?

В: Кога е публикувана книгата?

В: За какво разказва книгата?

В: Как Дарвин излага идеите си?

Въпрос: Какъв вид доказателства използва Дарвин, за да подкрепи теориите си?

В: Кои са някои основни положения, изтъкнати от Дарвин в това произведение?

Въпрос: На какви езици е преведена книгата "Изразяването"?

Търсене по буква