"Жар птица" е балет с музика от Игор Стравински, а либретото и хореографията са дело на Мишел Фокин. Сюжетът е базиран на руска приказка, съчетаваща елементи от народния фолклор и митологични образи. Това е първата балетна партитура на Стравински и творбата положи основите на неговата международна слава. За първи път "Жар птица" бе представена от Ballets Russes в Париж на 25 юни 1910 г в Théâtre National de l'Opéra. Ролята на Жар птица първоначално е възложена на Анна Павлова, която обаче намира музиката за трудна за разбиране и отказва; ролята в крайна сметка е създадена от Тамара Карсавина. Балетът е претърпял няколко повторения и редакции през годините и е известен още с френското си заглавие L'Oiseau de Feu.
Сюжет
Действието разказва за млад принц (често наричан Иван-царевич), който попада в омагьосана градина и улавя тайнствена Жар птица. Птицата му обещава свобода, ако ѝ даде едно перо, с което да може да я призовава. В знак на благодарност тя дарява принца с помощ и предвестява срещата му с прекрасна принцеса, затворена от злодейския Кащей (Кащей Бессмертный). Принцът и принцесата са пленени от Кащей в неговия замък, където много девойки са държани в омагьосано състояние. Жар птица се явява, използва магията си, показва на принца тайната на безсмъртието на Кащей (често представяна като яйце или кълбо) и помага то да бъде унищожено. След това Кащей губи силите си, злото е победено и принцът се връща с освободената принцеса.
История и премиера
Проектът е инициран от импресариото Сергей Дягилев и трупата Ballets Russes, която търсеше нови руски сюжети за европейската сцена. Дебютът през 1910 г. в Париж е голямо събитие: съчетанието от впечатляваща сценография, оригинална музика и модерна хореография предизвиква внимание и полемики. Декорите и костюмите за първото представление са създадени от известния сценограф Леон Бакст, чиито ярки и екзотични решения допринасят за визуалния шок на спектакъла.
Музиката на Стравински бързо се превръща в предмет на възхищение и дискусия: нестандартните хармонии, богатата и колоритна оркестрация, променливите метруми и ритмични сили придават нов, съвременен облик на балетното звучене и изваждат композитора на международната сцена. Стравински отделя части от партитурата и създава оркестрови сюити (най-известните са първата от 1911 г., втората от 1919 г. и трета от 1945 г.), които допринесоха за популяризирането на творбата в концертния репертоар.
Сценография и основни роли
В оригиналните постановки сценографията и костюмите (главно на Леон Бакст) са ключов елемент за създаване на приказната атмосфера. Основните персонажи са Жар птица, Принцът (Иван), Кащей и Затворените принцеси. Първоначалната изпълнителка на ролята на Жар птица, Тамара Карсавина, получава високи оценки за своя спектакъл и игра, а сценичната интерпретация на Фокин поставя нови стандарти в балетната драматургия.
Музика и влияние
Партитурата на Стравински за "Жар птица" е ознаменувала началото на неговата иновативна епоха. Тя съчетава руски мелодии и фолклорни елементи с модерна хармония и впечатляваща оркестрова палитра — от деликатни струнни пасажи до ярки барабанни и перкусионни ефекти. Многобройните аранжименти и сюити осигуряват живота ѝ извън балетния подиум и я правят често слушана в концертни изпълнения и записи.
Значение и прием
"Жар птица" остава една от най-важните творби в репертоара на 20. век — както заради ролята ѝ в утвърждаването на Игор Стравински, така и заради своя принос към развитието на балетната сцена. Балетът продължава да се играе и преосмисля от хореографи и трупи по целия свят, а оркестровите сюити са любима част от репертоара на симфоничните оркестри.