Наталия Гончарова 1881–1962 руска авангардна художничка и дизайнерка

Наталия Сергеевна Гончарова (16 юни 1881 г. - 17 октомври 1962 г.) е руска художничка, дизайнерка и писателка. Като художник тя е авангардистка: стиловете ѝ в изкуството са повлияни от фовизма, кубизма и футуризма. Като дизайнер се отличава със сценографията и костюмите си за балет и театър.

Гончарова държи световния рекорд за цена, платена за произведение на изкуството от жена. Картината е натюрмортът "Цветя" на Гончарова от 1912 г. и е продадена за 10,8 млн. щатски долара.

Ранен живот и образование

Наталия Гончарова получава художествено образование в Москва, където изучава традициите на руския иконопис и народното изкуство, както и европейските модерни течения. В ранния си период експериментира с ярки цветове и декоративни мотиви, черпейки вдъхновение от православните иконни композиции и от декоративната народна живопис.

Авангард и лучизъм

Заедно с художника и дългогодишен партньор в живота и изкуството Михаил Ларионов, Гончарова става водеща фигура в руската авангардна сцена. Двамата участват в организирането на изложби и в публикуването на манифести, а съвместно създават и развиват идейно-естетическия теч на лучизма (rayonism) — експериментално абстрактно направление, изследващо лъчите на светлината и разбитите пластове форма и цвят.

Сценография и моден дизайн

Гончарова се утвърждава и като впечатляващ сценограф и костюмограф. Нейните сценични проекти за балетни и театрални постановки привличат вниманието на европейската публика и на прочути трупи като – сред други – Ballets Russes. Стилът ѝ комбинира авангардни художествени принципи с фолклорни елементи, богата орнаментация и силни цветови контрасти, което прави нейните костюми и декори разпознаваеми и влиятелни за развитието на сценичния дизайн през първата половина на XX век.

Творческо наследство и влияние

  • Гончарова рисува портрети, натюрморти, религиозни мотиви и абстрактни композиции, като нейното творчество преминава през периоди на декоративизъм, кубистични опити и абстракция.
  • Нейните произведения носят както експресивна цветова смелост, така и внимание към декоративната плоскост и линията — качества, които са оказали влияние върху последващи поколения художници и дизайнери.
  • Работите ѝ се намират в колекции на значими музеи и галерии по света — сред тях са държавни руски колекции и международни институции като Tate и MoMA.

Живот във Франция и късни години

През Първата световна война Гончарова напуска Русия и се установява в Париж, където продължава да работи активно до края на живота си. В последните десетилетия от творческата си кариера тя остава уважавана фигура на европейската художествена сцена, а нейното наследство се преоткрива и изучава във връзка с общия контекст на руската и европейската модерност.

За наследството днес

Наталия Гончарова се отчита като една от ключовите фигури на руския авангард и като новатор в областта на сценичния дизайн. Нейното име присъства в изследвания, ретроспективи и изложби, които проследяват развитието на модерното изкуство и междудисциплинарните връзки между живопис, театър и мода.

Забележка: За повече детайли относно отделни произведения, изложби или биографични данни могат да се консултират каталози, монографии и фондовете на музейните институции, където са запазени нейни творби.

Велосипедистът, 1913 г., с кубистични и футуристични влиянияZoom
Велосипедистът, 1913 г., с кубистични и футуристични влияния

Проектът на Гончарова за "Свети Йоан". Част от поръчката на Дягилев за балета "Литургия".Zoom
Проектът на Гончарова за "Свети Йоан". Част от поръчката на Дягилев за балета "Литургия".

Живот и работа

Наталия Гончарова учи скулптура в Москва, но работи като художник и дизайнер. Тя е вдъхновена както от интереса си към руското народно изкуство, така и от модернизма в изкуството. Заедно с партньора си в живота Михаил Ларионов тя за първи път развива стил, наречен рейонизъм. Те са част от руския авангард преди революцията. Помагат за организирането на така наречената изложба "Магарешка опашка" през 1912 г. и показват свои творби на изложбата Der Blaue Reiter в Мюнхен през същата година.

Гончарова става известна в Русия с футуристичните си творби като "Велосипедистът" и с по-късните си творби в стил "Район". Двамата организират лекционни вечери, а Гончарова написва и илюстрира книга във футуристичен стил.

През 1913 г. започва да проектира балетни костюми и декори за балета на Дягилев и други балетни трупи. Тя прави сценографията и костюмите на тези балети: "Златният петел" (1914), "Литургия" (1915), "Игричка" (1921), "Рейнар" (със съпруга си; 1922), "Нощи" (1923), "Една нощ на планината" (1924), "Жар птица" (1926), "На борсата" (със съпруга си; 1932), "Кендрилон" (1938), "Богатири" (1938) и постановката на "Жар птица" в Sadler's Wells през 1954 г.

През 1921 г. Гончарова се премества в Париж, където редовно излага творбите си. През 1939 г. става френска гражданка. Омъжва се за Ларионов през 1955 г. и умира в Париж през 1962 г.

Най-големите колекции от нейни творби се намират в центъра "Помпиду" в Париж, в Руския музей в Санкт Петербург и в Държавната Третяковска галерия в Москва.


AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3