Наталия Гончарова
Наталия Сергеевна Гончарова (16 юни 1881 г. - 17 октомври 1962 г.) е руска художничка, дизайнерка и писателка. Като художник тя е авангардистка: стиловете ѝ в изкуството са повлияни от фовизма, кубизма и футуризма. Като дизайнер се отличава със сценографията и костюмите си за балет и театър.
Гончарова държи световния рекорд за цена, платена за произведение на изкуството от жена. Картината е натюрмортът "Цветя" на Гончарова от 1912 г. и е продадена за 10,8 млн. щатски долара.
Велосипедистът, 1913 г., с кубистични и футуристични влияния
Проектът на Гончарова за "Свети Йоан". Част от поръчката на Дягилев за балета "Литургия".
Живот и работа
Наталия Гончарова учи скулптура в Москва, но работи като художник и дизайнер. Тя е вдъхновена както от интереса си към руското народно изкуство, така и от модернизма в изкуството. Заедно с партньора си в живота Михаил Ларионов тя за първи път развива стил, наречен рейонизъм. Те са част от руския авангард преди революцията. Помагат за организирането на така наречената изложба "Магарешка опашка" през 1912 г. и показват свои творби на изложбата Der Blaue Reiter в Мюнхен през същата година.
Гончарова става известна в Русия с футуристичните си творби като "Велосипедистът" и с по-късните си творби в стил "Район". Двамата организират лекционни вечери, а Гончарова написва и илюстрира книга във футуристичен стил.
През 1913 г. започва да проектира балетни костюми и декори за балета на Дягилев и други балетни трупи. Тя прави сценографията и костюмите на тези балети: "Златният петел" (1914), "Литургия" (1915), "Игричка" (1921), "Рейнар" (със съпруга си; 1922), "Нощи" (1923), "Една нощ на планината" (1924), "Жар птица" (1926), "На борсата" (със съпруга си; 1932), "Кендрилон" (1938), "Богатири" (1938) и постановката на "Жар птица" в Sadler's Wells през 1954 г.
През 1921 г. Гончарова се премества в Париж, където редовно излага творбите си. През 1939 г. става френска гражданка. Омъжва се за Ларионов през 1955 г. и умира в Париж през 1962 г.
Най-големите колекции от нейни творби се намират в центъра "Помпиду" в Париж, в Руския музей в Санкт Петербург и в Държавната Третяковска галерия в Москва.
