Les noces
Les Noces (на английски: The Wedding) е балет в четири сцени, първоначално за Балет Русе на Сергей Дягилев. Хореографията на балета е дело на Бронислава Нижинска, а музиката и думите са написани от Игор Стравински. Музиката е написана за гласове, четири пиана и ударни инструменти.
Балетът е представен за първи път на 13 юни 1923 г. в Théâtre Gaîte-Lyrîqué в Париж. Балетът понякога е наричан "танцова кантата", а музиката понякога се изпълнява като концертно произведение.
Фон
През 1915 г. балетният продуцент Сергей Дягилев иска да създаде балет, наречен "Литургия". Фонът му щял да бъде Гръцката православна църква. Стравински е бил убеден християнин и не е искал да пише този балет. Вместо това той се обръща към руските народни песни за Les Noces. Той започва да мисли за това през 1913 г. Мишел Фокин започва хореографията, но Вацлав Нижински се заема с нея. Леонид Масин замества Нижински. Когато Масин напуска, Бронислава Нижинска създава танца.
Дизайнът на балета (декори и облекло) е дело на Наталия Гончарова. Гончарова, изключителен художник, прави два пълни проекта, преди третият да бъде приет. Първите два проекта са отхвърлени, защото не отговарят нито на танца, нито на музикалната партитура. Балетът, макар и базиран на народна приказка, е в модернистичен стил: Стравински и Нижинска смятат, че е важно дизайнът му да бъде в унисон с това.
История
На булката Настасия е направена прическа. Тя се оплаква, че я боли, когато я дърпа. Хорът ѝ пее за това колко красив ще бъде животът ѝ със съпруга ѝ Фетис. Славеите ще им пеят в градината. Хорът пее на Дева Мария. Те пеят за бъдещия съпруг и неговата светла коса. Те искат благословия за младата двойка. Същинската брачна церемония не се вижда. В последната от четирите сцени виждаме сватбеното пиршество. Хората са щастливи и започват да се напиват. Съпругът и съпругата са заведени в спалнята.
Revivals
Балетът все още е в репертоара на някои големи балетни трупи, като Кралския балет. През 1936 г. той е изпълнен от "Балет Русе" на полковник дьо Базил, една от трупите, наследили трупата на Дягилев. Възраждането му след Втората световна война в Лондон (1966 г.) е ръководено лично от Нижинска. Благодарение на това балетът все още се танцува по оригиналната му хореография. Представян е и в Щутгарт (1974 г.) и Париж (1976 г.). Джером Робинс го поставя като хореография във версията на Американския балетен театър от 1965 г.
