Les Noces (Балет, 1923) — Игор Стравински и Бронислава Нижинска: танцова кантата
Les Noces (на английски: The Wedding) е балет в четири сцени, първоначално за Балет Русе на Сергей Дягилев. Хореографията на балета е дело на Бронислава Нижинска, а музиката и думите са написани от Игор Стравински. Музиката е написана за гласове, четири пиана и ударни инструменти.
Балетът е представен за първи път на 13 юни 1923 г. в Théâtre Gaîte-Lyrîqué в Париж. Балетът понякога е наричан "танцова кантата", а музиката понякога се изпълнява като концертно произведение.
Композиция и оркестрация
Les Noces е необичайна по своя състав пиеса: Стравински използва комбинация от вокални изпълнители (солисти и хор), четири пиана и широк набор от ударни инструменти. Тази суха, перкусионно-ориентирана оркестрация подчертава ритмичната структура и текстовата яснота, като минимизира традиционните мелодични линии и симфоничния пастоз. Текстът е заимстван от руски свадебни песнопения и ритуални формули, които Стравински преработва и подрежда по драматургичен начин.
Хореография и сценично оформление
Бронислава Нижинска, сестрата на Вацлав Нижински, създава хореография, която акцентира върху груповите движения, геометрични фигури и ритуализирани, схематични жестове. Нейният стил в Les Noces избягва индивидуалната виртуозност в полза на колективното действие — танцът буквално става социален ритуал на сцената. Сценичната концепция и костюмите често подсилват впечатлението за фолклорно, но едновременно модерно и абстрактно представяне на сватбената церемония.
Музикални и тематични особености
- Ритъм и метроритмична интензивност: една от най-отличителните черти е упоритото повтаряне на ритмически клетки и сложните синкопи, които създават механичен, почти примитивен импулс.
- Хармоничен език: Стравински използва стегнати, често перкусивни хармонични блокове, редуващи се с хорова текстура за постигане на сурова, но изключително изразителна звучност.
- Текст и ритуалност: думите са близки до народната реч и ритуалните формули, което придава на произведението етнографско, автентично звучене, облечено в модерна музикална стилистика.
Първо представяне, рецепция и по-късна история
Премиерата през 1923 г. предизвиква смесени реакции: някои критици и публика са впечатлени от новаторството и ритуалната сила на творбата, други — са озадачени от необичайната оркестрация и строгата стилизация. С времето Les Noces се утвърждава като ключово произведение в репертоара на Стравински и като важна творба в развитието на модерния балет и музиката на 20-ти век.
От първото изпълнение до днес балетът е поставян многократно в различни интерпретации — както с оригиналната хореография на Нижинска (реконструкции), така и в нови хореографски прочити. Музиката често се изпълнява и само в концертен вариант, тъй като уникалната оркестрация я прави интересна и като самостоятелно вокално-инструментално произведение.
Значение и влияние
Les Noces е считанa за едно от най-ярките проявления на неокласическата и модернистичната естетика в музиката и танца. Произведението влияе върху следващите поколения композитори и хореографи чрез своя строго ритмичен език, прекъсната мелодика и ясната драматургична структура, която превръща народните ритуали в съвременно художествено изказване.
Изпълнения и записи
Има множество записи и изпълнения на Les Noces — в концертни версии или като част от балетни спектакли. Поради своето уникално оркестрово решение, произведението често привлича ансамбли, специализирани в камерно-перкусионни комбинации и в изпълнения на 20-ти век, както и хорови формации, които търсят предизвикателни и характерни вокални текстури.
Продължителността на изпълнението обикновено е в рамките на около 30–35 минути, в зависимост от темпото и сценичната концепция.
Les Noces остава едно от най-значимите съчетания на музика и танц от началото на 20-ти век — произведение, което съчетава фолклорно съдържание с авангардна техника и сценична строгост, оставяйки траен отпечатък в историята на балета и модерната музика.
Фон
През 1915 г. балетният продуцент Сергей Дягилев иска да създаде балет, наречен "Литургия". Фонът му щял да бъде Гръцката православна църква. Стравински е бил убеден християнин и не е искал да пише този балет. Вместо това той се обръща към руските народни песни за Les Noces. Той започва да мисли за това през 1913 г. Мишел Фокин започва хореографията, но Вацлав Нижински се заема с нея. Леонид Масин замества Нижински. Когато Масин напуска, Бронислава Нижинска създава танца.
Дизайнът на балета (декори и облекло) е дело на Наталия Гончарова. Гончарова, изключителен художник, прави два пълни проекта, преди третият да бъде приет. Първите два проекта са отхвърлени, защото не отговарят нито на танца, нито на музикалната партитура. Балетът, макар и базиран на народна приказка, е в модернистичен стил: Стравински и Нижинска смятат, че е важно дизайнът му да бъде в унисон с това.
История
На булката Настасия е направена прическа. Тя се оплаква, че я боли, когато я дърпа. Хорът ѝ пее за това колко красив ще бъде животът ѝ със съпруга ѝ Фетис. Славеите ще им пеят в градината. Хорът пее на Дева Мария. Те пеят за бъдещия съпруг и неговата светла коса. Те искат благословия за младата двойка. Същинската брачна церемония не се вижда. В последната от четирите сцени виждаме сватбеното пиршество. Хората са щастливи и започват да се напиват. Съпругът и съпругата са заведени в спалнята.
Revivals
Балетът все още е в репертоара на някои големи балетни трупи, като Кралския балет. През 1936 г. той е изпълнен от "Балет Русе" на полковник дьо Базил, една от трупите, наследили трупата на Дягилев. Възраждането му след Втората световна война в Лондон (1966 г.) е ръководено лично от Нижинска. Благодарение на това балетът все още се танцува по оригиналната му хореография. Представян е и в Щутгарт (1974 г.) и Париж (1976 г.). Джером Робинс го поставя като хореография във версията на Американския балетен театър от 1965 г.