Вацлав Нижински

Вацлав Нижински (Киев, Украйна, 12 март 1890 г.-Лондон, Англия, 8 април 1950 г.) е най-известният балетист от началото на XX век и важен хореограф. Роден е в семейството на полски родители, като и двамата са били танцьори.

Нижински е известен с танцовите си умения и с умението си да показва характера на ролята, която играе. Умеел е да танцува ан пойнт - рядко срещано умение сред мъжете танцьори по онова време. Легендарна е способността му да прави скокове, които на пръв поглед не отговарят на гравитацията. Балерината и хореограф Бронислава Нижинска е негова сестра. И двамата танцуват в Императорския балет на Мариинския театър, а по-късно и в Балет Русе на Сергей Дягилев.

Нижински и Анна Павлова в Le Pavillon d'ArmideZoom
Нижински и Анна Павлова в Le Pavillon d'Armide

Нижински в L'Aprés Midi d'un Faune: рисунка от Барбие, 1913 г.Zoom
Нижински в L'Aprés Midi d'un Faune: рисунка от Барбие, 1913 г.

Надгробен паметник на Вацлав Нижински в Симесиер дьо Монмартър в Париж. Статуята, дарена от Серж Лифар, изобразява Нижински в ролята на куклата Петрушка.Zoom
Надгробен паметник на Вацлав Нижински в Симесиер дьо Монмартър в Париж. Статуята, дарена от Серж Лифар, изобразява Нижински в ролята на куклата Петрушка.

Имперски балет

През 1900 г. Нижински постъпва в Императорското балетно училище в Санкт Петербург, където учи при велики педагози като Енрико Чечети. На 18-годишна възраст получава редица роли. През 1910 г. примабалерината на трупата Матилда Кшесинска избира Нижински да танцува във възобновения спектакъл "Талисман" на Мариус Петипа. Нижински предизвиква сензация в ролята на Бога на вятъра Ваю.

Изпълнението му в "Спящата красавица" (музика Чайковски) има огромен успех. През 1910 г. участва в "Жизел", както и в балетите на Фокин "Карнавал" и "Шехерезада" (по оркестровата сюита на Римски-Корсаков). Партньорството му с Тамара Карсавина в Мариинския театър е високо оценено: те са наречени "най-примерните артисти на времето".

Повратен момент за Нижински е срещата му със Сергей Дягилев. Дягилев е прочут предприемач (организатор) на балетни и художествени изложби, който популяризира руското изобразително и музикално изкуство в чужбина. От този момент нататък Дягилев ръководи и управлява кариерата на Нижински и двамата стават любовници.

Les Ballets Russes

През 1909 г. Дягилев води в Париж трупа от руски оперни и балетни звезди, в която участват Нижински и Анна Павлова. Сезонът на колоритните руски балети и опери, предимно нови за Запада произведения, има голям успех. Това кара Дягилев да създаде прочутата си компания Les Ballets Russes с хореограф Мишел Фокин и дизайнер Леон Бакст. Парижките сезони на Ballets Russes са артистична и социална сензация; те определят тенденциите в изкуството, танца, музиката и модата през следващото десетилетие.

Нижински създава и хореографии на балети. Те са авангардни и противоречиви. Негови са балетите "Следобедът на един фавн" (L'après-midi d'un faune, по музика на Клод Дебюси) (1912), "Пролетно обредие" (1913), "Жо" (1913) и "Тил Еуланшпигел" (1916).

В "Обред на пролетта" (Le Sacre du Printemps) по музика на Стравински (1913 г.) Нижински създава хореография, която излиза извън рамките на традиционния балет. За пръв път публиката му се запознава с модерния танц. Ъгловатите движения изразяват сърцевината на радикално модерната партитура на Стравински. При премиерата си в Париж музиката и танцът предизвикват бурна реакция в Театъра на Шанз-Елизе. И музиката, и танцът са знакови за модернизма.

Брак и разпад

През 1913 г. "Балет Русе" прави турне в Южна Америка. Дягилев не предприема това пътуване, тъй като се страхува от пътуване по море. Освободен от надзора на Дягилев, Нижински се запознава с Ромола де Пулски, унгарска графиня. В крайна сметка тя успява да привлече чувствата му. Двамата се женят в Буенос Айрес и по-късно имат дъщеря Кира. Когато трупата се завръща в Европа, Дягилев изпада в ярост и уволнява Нижински.

По време на Първата световна война Нижински е интерниран в Унгария. Дягилев успява да го измъкне за турне в Северна Америка през 1916 г. По това време Нижински прави хореография и танцува главната роля в "Тил Ойленшпигел". По това време членовете на трупата забелязват признаци на неговата шизофрения. През 1919 г. той претърпява нервен срив и кариерата му на практика приключва. Диагностициран е с шизофрения и съпругата му го отвежда в Швейцария. Прекарва остатъка от живота си в психиатрични болници и приюти, докато семейството му пътува из Европа. Той никога повече не танцува.

Свързани страници

  • Модернизъм

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Вацлав Нижински?


О: Васлав Нижински е известен балетист от началото на XX век и важен хореограф. Роден е в семейството на поляци, като и двамата са били танцьори.

В: С какво е бил известен Нижински?


О: Нижински е известен с танцовите си умения и с умението си да показва характера на ролята, която изпълнява. Умеел е да танцува ан пойнт - рядко срещано умение сред мъжете танцьори по онова време. Легендарна е способността му да прави скокове, които на пръв поглед не отговарят на гравитацията.

Въпрос: Каква е била професията на родителите на Нижински?


О: Родителите на Нижински са били танцьори.

В: Ниджински ли е бил единственият известен танцьор в семейството си?


О: Не, сестрата на Нижински - Бронислава Нижинска, също е била известна балерина и хореограф.

В: Къде са танцували Нижински и сестра му?


О: Нижински и сестра му са танцували за Имперския балет в Мариинския театър, а по-късно за Балет Русе на Сергей Дягилев.

В: Каква е националността на Нижински?


О: Нижински е роден в Киев, Украйна, от полски родители.

В: Кога и къде умира Нижински?


О: Нижински умира на 8 април 1950 г. в Лондон, Англия.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3