Сергей Павлович Дягилев (известен и като Серж, (Русия, 31 март 1872 г. - 19 август 1929 г.) е руски художествен критик, меценат и балетен импресарио. Създава балетна трупа, наречена Les Ballets Russes de Serge Diaghilev. Мнозина смятат, че това е най-великата балетна трупа на всички времена.

"Успехът му е толкова изключителен, балетите му - толкова революционни, а артистите му - толкова наелектризиращи, че появата му в Париж преди Първата световна война предизвиква международен балетен бум". стр. 47

Дягилев е ключова фигура за популяризирането на руската култура в Европа и за обновяването на сценичните изкуства в началото на XX век. Първото представяне на Les Ballets Russes в Париж през 1909 г. предизвиква бурен интерес и поставя основите на двадесетгодишно турне и творческа активност, която променя традиционните представи за балета. В продължение на двадесет години, между 1909 и 1929 г., те са най-известната балетна трупа в света.

Дягилев не е бил само продуцент: той е селекционер на таланти и диригент на творчески екипи. Много от идеите на трупата оказват дълбоко влияние върху изкуството и музиката, както и върху танца. Той кани някои от най-големите художници и сценографи да работят по декорите и костюмите, и поръчва нова музика от видни композитори.

Сред артистите и сътрудниците на Дягилев са легендарни имена: танцьори като Нижински, императорската примабалерина Карсавина, както и знаменитите солистки Павлова, Данилова и Спесивцева. Сред хореографите са Фокин, Нижинска, Масин и Баланчин. Композитори като Стравински, Римски-Корсаков, Прокофиев, Равел и Дебюси създават музика за сцените на трупата. Сценографите и художниците включват Пикасо, Сезан, Матис, Утрило, Бакст и Брак, а Кокто работи като художник и драматург. Създадените балети и спектакли променят хода на балетната история.

Някои от най-известните продукции, свързвани с трупата, са Жар-птица, Петрушка и особено скандалният през 1913 г. Весна священная (The Rite of Spring) с музика на Стравински и хореография на Нижински, чиято премиера предизвиква шумни реакции и дебати в Париж. Тези спектакли демонстрират експериментален подход към ритъм, движение, костюм и сценография.

Дягилев е известен с умението си да убеждава богати покровители и меценати да финансират амбициозните му представления. Разходите за продукция често са огромни и не се покриват само от продажбата на билети; репертоарът непрекъснато се разширява, а не всяка премиера е финансово успешна. През годините трупата преживява периоди на икономически трудности и промени в състава си.

Личният живот на Дягилев също привлича внимание. Той е бил хомосексуалист, което в контекста на епохата често е съпътствано от слухове и обществено обсъждане. В края на живота си страда от здравословни проблеми и умира на 19 август 1929 г.; причината за смъртта му е диабет.

След смъртта на Дягилев компанията му постепенно се разпада, въпреки че много от артистите и творците, свързани с Les Ballets Russes, продължават да развиват идеите и стила му в нови проекти и компании по целия свят. Наследството на Дягилев е многопластово: той не само модернизира балета, но и свързва музиката, изобразителното изкуство, модата и сценичния дизайн в интегрирани спектакли, които вдъхновяват поколения хореографи, композитори и сценографи.

Днес влиянието на Дягилев и на Les Ballets Russes се проследява в съвременния танц, сценографията и в начина, по който се разработват междудисциплинарни артистични проекти. Неговата дарба да открива таланти и да организира големи сътрудничества оставя трайна следа върху световната културна сцена.