Джордж Баланчин: биография, най-известни балети и влияние
Открийте живота на Джордж Баланчин — биография, най-известни балети, сътрудничество със Стравински и влиянието му върху световния балет.
Джордж Баланчин (22 януари 1904 г., Санкт Петербург - 30 април 1983 г., Ню Йорк) е балетист и хореограф. Баща му е грузинец, а майка му - рускиня. Роден като Георгий (или Георги) Баланчivadze, той получава класическо образование в императорското балетно училище в Санкт Петербург, което днес е известно като Академия "Ваганова".
Ранна кариера и преместване в Западна Европа
След завършването си Баланчин работи в Русия и през 1924 г. е поканен в трупата на Сергей Дягилев — "Балет Рус" (Ballets Russes), където започва както като танцьор, така и като хореограф. През следващите години създава постановки в Европа и изгражда репутация на иноватор — експериментира с форма, темпо и музикална структура в балетното движение.
Дейност в Съединените щати
През 1933 г. Баланчин е поканен от Линкълн Кърстийн и други американски покровители да работи в САЩ. В следващите години той съосновава и ръководи School of American Ballet (1934) и по-късно създава и е балетмайстор на Нюйоркския градски балет (New York City Ballet) — институции, които поставят основите на съвременния американски балет и обучение.
Стил и художествен принос
Баланчин е един от водещите представители на неокласическия балет. Неговият стил се отличава с:
- изчистена, понякога абстрактна хореография без ясна сюжетна линия;
- прецизна музикалност и тясна връзка между танца и партитурата;
- минимализъм в сценографията и фокусиран акцент върху тялото и движението;
- ускорени ритми и сложни ансамблови структури, които изискват високо техническо майсторство.
Той е известен със своята изключителна музикалност и с това, че умее да "изпее" музиката чрез движение. Често си партнира с Игор Стравински: 39 от балетите му са хореографирани по музика на Стравински.
Най-известни балети
Баланчин създава стотици постановки — официално над 200 балета — които влизат в репертоара на водещи трупи по света. Сред най-значимите и най-често споменавани са:
- Apollo (1928) — ранна творба, която показва неговото чувство за класическа линия и митологична тема;
- Serenade (1934) — едно от емблематичните му произведения, често преподавано и изпълнявано в учебните програми;
- The Four Temperaments (1946) — сюжетно-абстрактен балет, който демонстрира характерите чрез движение;
- Symphony in C (1947) — хореография върху класическа симфонична структура, известна със своята чистота и техническа сложност;
- Agon (1957) — модернистичен, музикално и хореографски експериментален балет;
- Jewels (1967) — триптих, често смятан за първия "небалет" в голям мащаб, отразяващ три различни стилистики и настроения.
Влияние и наследство
Баланчин оказва дълбоко влияние върху развитието на балетната техника и педагогика в САЩ и по света. Чрез School of American Ballet и New York City Ballet той формира поколения танцьори и хореографи, а методиката и естетиката му продължават да бъдат част от класическото обучение. Неговите постановки и философията му за "музикално танцуване" остават в центъра на репертоара на големи трупи и придават съвременен облик на класическия балет.
Памет
След смъртта му през 1983 г. Баланчин остава една от най-влиятелните фигури в историята на балета. Неговите творби продължават да се изпълняват по целия свят, а принципите му за форма, ритъм и отношение към музиката продължават да вдъхновяват хореографи и изпълнители.

Архитектът Филип Джонсън проектира Нюйоркския държавен театър по поръчка на Баланчин.
Кариера
Баланчин се обучава в Императорското балетно училище в Санкт Петербург. След революцията той се присъединява към сегашния Мариински балет. Избягва, когато трупата гастролира в Германия. Сергей Дягилев го взема за танцьор и хореограф в "Балет Русе".
След смъртта на Дягилев Баланчин остава в Европа до 1933 г. След това е отведен в Ню Йорк от богатия си покровител Линкълн Кирстейн. Заедно те създават Американското балетно училище. По-късно създават Американската балетна компания. Тази трупа се превръща в "домашната" танцова група на Метрополитън опера в Ню Йорк. По-късно, през 1938 г., Баланчин премества компанията в Холивуд.
През 1948 г. се връща в Ню Йорк. За да оглави Нюйоркския градски балет в Нюйоркския държавен театър. Той проектира този театър. От 1946 г. до 1982 г. той създава много хореографии за тази трупа. Баланчин умира през 1983 г. от болестта на Кройцфелд-Якоб.
Бракове
През 1922 г. 18-годишният Баланчин се жени за 15-годишната Тамара Гева. След развода си с Гева Баланчин е с Александра Данилова от 1926 до 1933 г. Жени се и се развежда още три пъти, все за жени, които са били негови танцьорки. Това са Вера Зорина (декември 1938-1946 г.), Мария Талчиф (1946-1952 г.) и Танаквил Льо Клерк (1952-1969 г.). Той няма деца.
обискирам