Михаил Фокин (1880–1942) — руски хореограф и реформатор на балета

Открийте живота и реформите на Михаил Фокин — новатор в класическия балет, автор на „Умиращият лебед“ и „Шопениана“, който преобрази сценичната мимика и техника.

Михаил Фокин (23 април [11 април] 1880 г. - 22 август 1942 г.) е руски хореограф и танцьор, един от най-влиятелните реформатори на класическия балет в началото на XX век. Роден е в СанктПетербург, в семейството на заможен търговец от средната класа. На деветгодишна възраст е приет в Императорското балетно училище в Санкт Петербург, където получава традиционна класическа подготовка и в ранна възраст прави първите си стъпки като изпълнител и преподавател. През 1898 г., на 18-ия си рожден ден, дебютира на сцената на Императорския Мариински театър в "Пакита" с Императорския руски балет. През 1902 г. става преподавател в балетната школа и започва да формулира идеите си за реформа на сценичния танц.

Принципи и реформи

Фокин настоява балетът да бъде средство за художествено и драматично изразяване, а не просто витрина на виртуозност. Неговите основни идеи включват:

• Еднообразие на изкуствата: хореографията трябва да бъде в услуга на музиката, декора и костюмите, а не обратното.
• Изразителност пред техника: техническите фигури и виртуозните изпълнения не са самоцел, а средство за предаване на сюжет и емоция.
• Отстраняване на изкуствената пантомима: мимическите откъси да бъдат умерени и да произтичат органично от движението.
• Промяна в костюма и пластиката: костюмите и декорът да подпомагат характера и атмосферата на произведението; той настоява за по-практични и художествени решения вместо остарелите сценични одежди.
• Свобода на торса и ръцете: използването на ръцете, раменете и торса да бъде по-естествено и пластично; при необходимост той експериментира и с алтернативи на поанте (изваждане от обувките за поанти или по-естествена подметка), когато това служи на образа.

Ранни произведения

Сред ранните му творби са "Ацис и Галатея" (1905 г.) и прочутият солов концерт "Умиращият лебед" (1907 г.), създаден за Анна Павлова, по музика на Сен-Санс ("Le Cygne"). Този соло е емблематично за стремежа му към вътрешна, лирична пластика и до днес остава част от легендата на класическата сцена. Друг важен проект е "Шопениана", който по-късно е преработен като "Силфидите"), демонстриращ интереса му към абстрактния, настроенчески балет.

Сътрудничество с Сергей Дягилев и Балет Русе

През 1909 г. Сергей Дягилев кани Фокин да стане хореограф на неговия Балет Русе в Париж (Ballets Russes). Там Фокин получава възможност да реализира в по-голям мащаб своите художествени принципи и да работи с видни музиканти и сценографи, сред които са Римски-Корсаков (музикално наследство), както и художници като Льон Бакст и Александър Бенуа (дизайн). В периода на сътрудничество с Дягилев той създава и поставя редица значими заглавия за трупата, включително, между другото, произведения, свързвани с имената "Жар птица", "Петрушка", "Призракът на розата" и "Дафнис и Хлое", както и балет по "Шехерезада" на Римски-Корсаков. Неговата работа с Ballets Russes оказва силно въздействие върху възприемането на балета като съвместна художествена форма.

Сътрудничеството с Дягилев приключва през 1912 г., частично поради лични и творчески конфликти — упорито се споменава ревността му към близките отношения между Дягилев и Вацлав Нижински, както и различия в творческите виждания.

Емиграция и последни години

След политическите промени в Русия и периоди на работа в Европа, през 1918 г. Фокин се премества в Швеция, а по-късно се установява в Ню Йорк, където основава балетно училище и продължава да се изявява заедно със съпругата си Вера Фокина. В САЩ той преподава, поставя спектакли и популяризира своите идеали за балетната пластика. През 1932 г. става гражданин на Съединените щати. Фокин умира в Ню Йорк на 22 август 1942 г.

Репертоар и принос

През кариерата си Фокин поставя повече от 70 балета в Европа и САЩ. Неговите произведения се отличават с търсене на драматична цялост, чиста линия и пластична достоверност. Сред най-известните му творби са "Шопениана", "Карнавал" и "Павилионът на оръжията". За Балет Русе той поставя знакови за историята на модерния балет постановки като "Жар птица" и "Петрушка", които донасят нова енергия и драматургична острота в сценичния танц. Неговата интерпретация на "Шехерезада" на Римски-Корсаков пък впечатлява с екзотичния си колорит и сценична експресия.

Наследство и влияние

Михаил Фокин остава в историята като хореограф, който преобразява отношението към класическия балет: поставя акцент върху вътрешния смисъл на движението, върху целенасоченото използване на техниката и върху сценичното единство на музика, хореография и образ. Неговите идеи формират основа за по-късното развитие на модерната хореография и оказват влияние върху много следващи поколения хореографи и изпълнители. Множество от неговите произведения и до днес се изпълняват и се възстановяват от водещите балетни трупи по света, а особените му решения за костюм и сценография и до днес се разглеждат като ключови за еволюцията на сценичния балет.

Забележка: името и терминът "Балет Русе" в текста запазват оригиналното изписване и връзката към съответния запис, така както са посочени в източника.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Михаил Фокин?

Въпрос: Кога дебютира на сцената?

В: Какви са били някои от реформаторските му идеи?

Въпрос: Как се свързва с балета на Дягилев?

В: Кои са някои от най-известните му произведения?

В: Защо прекъсва сътрудничеството си с Дягилев?

В: Къде се премества, след като напуска Париж?

Търсене по буква