Тамара Платоновна Карсавина (10 март 1885 г. – 26 май 1978 г.) е руска балерина, считана за една от най-влиятелните фигури в развитието на балета през XX век. Родена е в Санкт Петербург в семейство, свързано с театъра — баща ѝ, Платон Карсавин, е бил танцьор и педагог в Императорското театрално училище, което оказва силно влияние върху ранното ѝ обучение и отдаденост към класическата школа.
Кариерен възход и сценични роли
Започва професионалната си кариера в Императорския руски балет и бързо се утвърждава със своята техника, изящество и изразителна мимика. По-късно става една от звездите на т.нар. балета на Дягилев (Ballets Russes), където създава и интерпретира някои от най-паметните женски партии на епохата. Сред най-известните ѝ премиерни роли са главната в "Жар птица" (в постановката на Михаил Фокин с музика от Игор Стравински), балерината в "Петрушка" и младото момиче в "Призракът на розата". Нейните изпълнения са характерни с чиста техника, пластичност и пределна музикалност, което ѝ печели международно признание.
Преподаване и принос в британския балет
След Първата световна война Карсавина се установява в Хампстед, Лондон, където постепенно се ориентира към преподавателска дейност. Тя играе съществена роля в оформянето на съвременния британски балет: участва в инициативи, довели до създаването на т. нар. Кралския балет, и е един от основателите на Кралската академия за танци. Като педагог и наставник предава руската класическа традиция на поколения британски танцьори и хореографи.
Сред най-известните ѝ ученици са Алисия Маркова и Марго Фонтейн, които по-късно стават световно признати прима балерини. Карсавина е ценена не само за техниката, но и за умението си да предава артистичното чувство, сценичното присъствие и детайлите на мимическата интерпретация — елементи, които до голяма степен формират и модерното балетно обучение в Обединеното кралство.
Писателска дейност и наследство
Освен че оставя богато педагогическо наследство, Тамара Карсавина описва спомените и вижданията си в две значими книги. Първата е автобиографията Theatre Street (1930 г.), в която разказва за сценичните си изживявания, срещите с водещи творци и стадия на преход в балета. В по-късен период публикува и учебника Classical Ballet: the flow of movement (1962 г.), където систематизира принципи на класическата техника и динамика на движението, полезни за преподаватели и изпълнители.
Карсавина остава в паметта на балетния свят като мост между руската традиция и западноевропейското развитие на сценичното танцово изкуство. Тя активно коучва и консултира поколения артисти, помага за опазването и предаването на оригинални хореографии и стилови особености от епохата на Fokine и Дягилев. Умира през 1978 г. в Лондон на 93 години, оставяйки трайна следа в историята на световния балет.
