Le Spectre de la rose | кратък балет

Произход

През 1911 г. продуцентът на "Балет Русе" Сергей Дягилев се надява да представи балета на Нижински "Следобедът на един фавн" (L'Après-midi d'un faune, на английски: Afternoon of a Faun). Той не е готов за сцена, затова се нуждае от друг балет, който да заеме мястото му. Идеята за този балет е на писателя Жан-Луи Вьодьой. През 1910 г. той изпраща идея за балет на сценографа и костюмографа на Балет Русе Леон Бакст. Идеята му се основава на Le Spectre de la rose, стихотворение от Теофил Готие, и Aufforderung zum Tanz, произведение за пиано от Карл Мария фон Вебер. Дягилев харесва идеята на Водьо. Той смята, че тя лесно може да заеме мястото на "Фавна". Той веднага започва да разработва идеята на Воде. Дягилев харесва идеята за балет по "Призрак" на Готие, защото може да се обвърже със стогодишнината от рождението на Готие.

 

Музика

През 1819 г. Карл Мария фон Вебер пише произведение за пиано, наречено Aufforderung zum Tanz. Той написва и програма за това произведение за млад мъж и жена, които се срещат, танцуват и се разделят на бал. Тихата музика в началото на Aufforderung води до няколко красиви (и натоварени) валсови мелодии, преди произведението да завърши с началната музика. През 1841 г. Хектор Берлиоз оркестрира Aufforderung. Тази версия на музиката е използвана за кратък балет в операта Der Freischütz на Вебер в Парижката опера. Именно версията на Берлиоз е използвана за балета Le Spectre de la rose.

 

Танц

Мишел Фокин завършва танца с три или четири репетиции. По-късно той пише, че балетът е почти импровизация. Грейс Робърт пише в The Borzoi Book of Ballets, че Спектърът е па дьо, но не от онези па дьо, които гледат назад към сложната техника и виртуозност от XIX век. Вместо това то е насочен към бъдещето модерен танц с непрекъснато движение и изразителност.

Фокин се отказва от "порт дьо бра" (положението на ръцете) в класическия балет при създаването на танците за Нижински. Вместо това той използва извити, подобни на пипала движения на ръцете и пръстите. В този балет Нижински се превръща в андрогинен персонаж, показващ мъжка сила в краката си и женска деликатност в ръцете си. Някои от жестовете му, пише Оствалт в Нижински: в книгата си "Скок в лудостта", "придават на героя женска аура (невидима сила)".

 

Костюмът на Нижински

Коприненият еластичен костюм на Нижински е създаден от Леон Бакст. Костюмът е покрит с копринени листенца от рози. Нижински е бил зашиван в костюма за всяко представление. След всеки спектакъл гардеробиерката оправяла венчелистчетата с помощта на преса за къдрене. Гримът на Нижински е важна част от дизайна на костюма. Ромула дьо Пулски, която по-късно става негова съпруга, пише, че той прилича на "небесно (небесно) насекомо, веждите му подсказват за някакъв красив бръмбар". Оствалд пише, че костюмът на Нижински е бил като на балерина. Понякога венчелистчетата се разхлабвали и падали на сцената. Слугата на Нижински Василий събирал листенцата и ги продавал като сувенири. Говореше се, че с печалбата от продажбата на венчелистчетата той построил голяма къща, наречена Le Château du Spectre de la Rose.

 
Нижински в костюма от розови листенца  

Скокът на Нижински

Балетът става известен със скока на Нижински през един от двата големи прозореца в задната част на сцената. Височината на скока обаче е илюзия. Нижински прави пет крачки от средата на сцената и скача през прозореца на шестата крачка. Первазът под прозореца е много нисък, което създава илюзията, че скокът е по-висок, отколкото е в действителност. Зад декора четирима мъже хванаха Нижински във въздуха и му сложиха топли кърпи. Никой не е видял Нижински да се приземява. Изглеждаше, че той ще лети нататък за вечни времена. Илюзията била подпомогната от диригента в оркестрината, който държал следващия до последния акорд. По този начин скокът придобиваше усещане за голяма дължина и височина.

 

История на балета

Завесата се вдига в спалнята на момиче. Младото момиче влиза в стаята, облечено в бяло боне и бална рокля. Тя се е върнала у дома от първия си бал. Тя държи роза като спомен от вечерта. Тя се спуска на един стол и заспива. Розата пада от пръстите ѝ на пода. Духът на розата се вижда на прозореца. Той слиза на пода и се приближава до младото момиче. Все още заспала, тя се надига и танцува с него. Той я отвежда обратно на стола, целува я и скача през прозореца в нощта. Младото момиче се събужда и става. Тя вдига розата, която е изпуснала, и я целува. Завесата пада.

 

Първата вечер и какво мислят хората

Балетите на Фокин

Силфиди (1909) Жар птица (1910) Призракът на розата (1911) Петрушка (1911 г.)

Спектърът е представен за първи път на 19 април 1911 г. от Балет Русе на Дягилев в Театъра на Монте Карло, Монте Карло. Тамара Карсавина танцува Младото момиче, а Нижински - Розата. Грейс Робърт пише, че "Спектърът" има "незабавен успех". Дягилев е изненадан; той смята, че "Спектър" е дреболия, която не заслужава внимание, но малкият балет се превръща в една от най-обичаните постановки на Балет Русе.

 

След Нижински

Много танцьори се опитват да се сравнят с Нижински в ролята на Розата, но не успяват. В края на краищата балетът е създаден за специалния талант на Нижински. Младото момиче е наричано "забравената жена на балета" и с времето ролята се превръща в рутина. Към средата на XX век "Спектър" се превърнал само в каскадьорски балет: хората плащали само за да видят скока през прозореца.

"Спектър" е един от първите балети, които Рудолф Нуреев танцува на Запад, след като напуска Русия. Това става за германската телевизия през 1961 г. За първи път танцува "Розата" на сцена (24 пъти) в Ню Йорк за програмата "Дягилев" на балет Joffrey през 1979 г. Спектър е последният балет, който Нуреев и Марго Фонтейн танцуват заедно. Това се случва през юни 1979 г., когато балерината е на 60 години. Той танцува "Розата" в Париж през 1981 и 1982 г., а за последен път танцува тази роля през август 1987 г. в лондонския Колизеум с балета на Нанси.

Балетът е показан за първи път в Австралия през 1936 г., когато е част от програмата на Руския балет в Монте Карло. През 1962 г. Марго Фонтейн танцува "Младото момиче" в рамките на турнето си в Австралия през 1962 г. През 2006 г. Австралийският балет представя балета като един от трите, показващи творчеството на Фокин.