Движение (физика): определение, кинематика, динамика и относителност

Ясно и достъпно за движението в физиката: определение, кинематика, динамика и относителност с примери, формули и илюстрации за ученици и любопитни.

Автор: Leandro Alegsa

Движението е състояние, при което се променя позицията на нещо или мястото, на което то се намира. Примери са птица, която лети, и човек, който върви — те променят мястото си и затова се казва, че се движат. Описанието и количественото изучаване на движението свързват много области на науката и математиката, от простите механични системи до сложни динамични явления.

Ключова идея е, че положението е относително. Това означава, че мястото на един обект се определя спрямо други обекти или спрямо избрана отправна точка. Например една топка може да се намира на 5 фута (150 см) от кутия, на 3 фута (91 см) от стол и на 1 фут (30 см) от маса. Кутията, столът и масата служат като отправни точки — референтни обекти, спрямо които описваме положението на топката.

Относителност на движението

Движението също е относително — то зависи от това как се променя положението на обекта спрямо избраната референтна система. Благодарение на работата на учени като Галилей и Нютон знаем, че много закони на механиката са най-ясни, когато използваме инерциални референтни рамки (системи, които се движат с постоянна скорост една спрямо друга).

Практичен пример: човек седи във влак (влак А). Влакът е спрял и човекът вижда друг влак (влак Б) отвън. И двата влака са в една и съща посока. Ако влак Б се движи назад спрямо земята, на човека във влак А може да му се стори, че той самият се движи към влак Б. Ако обаче добавим подавна отправна точка — например стълб до релсите — ще видим, че всъщност влак А не се е местил, а влак Б се е движил назад. Този стълб е пример за външна референтна рамка, без която наблюдението на движението би било нееднозначно.

Кинематика

Изследването на движението, без да се разглежда причината за него, се нарича кинематика. Кинематиката описва величини като скорост, бързина и ускорение:

  • Позиция (положение) — координатата или мястото на обекта в избрана референтна система.
  • Придвижване (изместване) — вектор, който показва промяната на положението между две точки във времето.
  • Бързина — скаларна величина, показваща колко бързо обектът се движи (например метри в секунда, m/s).
  • Скорост — векторна величина (включва направление), определя промяната на позицията за единица време; средната скорост се дава като Δx/Δt.
  • Ускорение — промяната на скоростта за единица време (например m/s²), a = Δv/Δt.

Кинематичните уравнения при постоянно ускорение позволяват да свържем положение, скорост и време и са основни в анализа на движение по права линия и при равноускорено движение.

Динамика

Динамиката е дял от физиката, който се занимава с причините за движението и с резултатите от него. Тя включва изучаването на:

  • сила — взаимодействие, което променя движението на обект;
  • инерция — склонността на тялото да запази състоянието си на покой или равномерно движение;
  • работа и енергия — количествени мерки за пренос и преобразуване на способността да се извършва механична работа;
  • импулс (моментум) — продуктът от масата и скоростта на обекта; важен при взаимодействия и сблъсъци.

Основата на класическата динамика са законите на Нютон: първият закон (инерция), вторият (отношение между сила, маса и ускорение, F = m a) и третият (за всяко действие има равно и противоположно противодействие). От тези принципи следват закони за запазване на енергията и импулса в затворени системи.

Относителност и граници на класическата механика

Галилеевата (класическа) идея за относителността важи при скорости много по-малки от скоростта на светлината. При много високи скорости, близки до скоростта на светлината, описанието на движението се променя и трябва да се използва теорията на специалната относителност на Айнщайн. Тя въвежда ефекти като забавяне на времето (time dilation), скъсяване на дължините (length contraction) и връзката между маса и енергия (E = mc²). За ежедневни ситуации и повечето инженерни приложения класическата механика (кинематика и динамика) дава точни резултати.

Референтни рамки и практически приложения

За описанието и анализа на движение винаги трябва да посочваме референтна рамка (координатна система и наблюдател). В неинерциални рамки (ускоряващи се) се появяват фиктивни сили (например центробежна или кориолисова), които трябва да се вземат предвид при анализа.

Разбирането на движението има множество приложения: в транспорта, роботиката, аеронавтиката, спортната наука, медицината и астрономията. То е основа за проектиране на механизми, анализ на безопасността, навигация и прогнозиране на поведението на физични системи.

Бръмбар, който се движи във въздуха  Zoom
Бръмбар, който се движи във въздуха  

Движение на животните

Движението на животните се контролира от нервната система, по-специално от главния и гръбначния мозък.

Мускулите, които контролират окото, се управляват от оптичния тектум в средния мозък. Всички волеви мускули в тялото се контролират от моторни неврони в гръбначния мозък и задния мозък. Моторните неврони на гръбначния мозък се контролират от невронни вериги на гръбначния мозък и от входове от главния мозък. Гръбначните вериги извършват много рефлекторни реакции, а също и ритмични движения като ходене или плуване. Низходящите връзки от главния мозък осигуряват по-сложен контрол.

Мозъкът има няколко области, които се насочват директно към гръбначния мозък. На най-високо ниво е първичната моторна кора. Това е ивица от тъкан в задната част на челния дял на мозъка. Тази тъкан изпраща масивна проекция директно към гръбначния мозък чрез пирамидалния тракт. Това позволява прецизен волеви контрол на фините детайли на движенията. Има и други области на мозъка, които влияят на движението. Сред най-важните вторични области са премоторната кора, базалните ганглии и малкият мозък.

Области на мозъка, използвани за контрол на движението

Област

Местоположение

Функция

Вентрален рог

Гръбначен мозък

Съдържа моторни неврони, които директно активират мускулите

Окуломоторни ядра

Среден мозък

Съдържа моторни неврони, които директно активират очните мускули

Церебелум

Заден мозък

Калибриране на точността и времето на движенията

Базални ганглии

Преден мозък

Избор на действия въз основа на мотивацията

Двигателна кора

Фронтален лоб

Директно кортикално активиране на гръбначните двигателни вериги

Премоторна кора

Фронтален лоб

Групира елементарни движения в координирани модели

Допълнителна двигателна зона

Фронтален лоб

Последователност на движенията във времеви модели

Префронтален кортекс

Фронтален лоб

Планиране и други изпълнителни функции

Освен това главният и гръбначният мозък контролират автономната нервна система. тази система работи чрез отделяне на хормони и чрез модулиране на "гладката" мускулатура на червата. Вегетативната нервна система влияе върху сърдечния ритъм, храносмилането, честотата на дишането, слюноотделянето, потенето, уринирането, сексуалната възбуда и редица други процеси. Повечето от нейните функции не са под пряк волеви контрол. Няколко от тях, като например дишането, могат да бъдат контролирани и пряко.


 

Свързани страници

  • Законите за движение на Нютон
  • Транспорт
  • Навигация


 

Въпроси и отговори

В: Какво представлява движението?


О: Движението е състояние на промяна на позицията на нещо или промяна на мястото, където нещо се намира.

В: Кои са Галилей и Нютон?


О: Галилей и Нютон са учени, които са изучавали движението, и тяхната работа ни е помогнала да разберем, че положението е относително, което означава, че положението на даден обект зависи от това къде се намира той спрямо други обекти.

В: Какво изучава кинематиката?


О: Кинематиката изучава движението на даден обект, без да разглежда причината за него. Тя се занимава с термини като скорост, бързина и ускорение.

В: Какво изучава динамиката?


О: Динамиката изучава причините и последиците от движението. Тя се занимава със силата, инерцията, работата, енергията и импулса.

В: Как отправните точки помагат за определяне на положението на даден обект?


О: Референтните точки помагат да се определи положението на обекта, като осигуряват референтна рамка за наблюдение. Например, ако кажете на някого на какво разстояние се намира една топка от други обекти, като кутия, стол или маса, той може да определи относителното ѝ положение спрямо тези обекти.

Въпрос: Как движението може да се наблюдава по различен начин в зависимост от референтната рамка?


О: Движението може да се наблюдава по различен начин в зависимост от референтната рамка, която използвате, когато го наблюдавате. Например, ако два влака са насочени в една и съща посока, но единият се движи назад, а другият остава неподвижен, от вътрешността на влак А ще изглежда, че те се движат към влак Б, докато в действителност те изобщо не са се движили - това може да се види само ако има друга отправна точка, например стълб до двата влака, който показва, че влак А е останал неподвижен, а влак Б се е движил назад.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3