Движение | състоянието на промяна на позицията на нещо
Движението е състояние, при което се променя позицията на нещо или мястото, на което то се намира. Птица, която лети, се движи. Както и човек, който върви. Това е така, защото те променят мястото, на което се намират. Те се "движат" от едно място на друго. Съществуват много форми на науката и математиката, които са свързани с движението.
Благодарение на работата на учени като Галилей и Нютон знаем, че положението е относително. Това означава, че положението на даден обект зависи от това къде се намира той спрямо други обекти. Например една топка може да се намира на 5 фута (150 см) от кутия, на 3 фута (91 см) от стол и на 1 фут (30 см) от маса. Тук кутията, столът и масата помагат да се определи положението на топката. Те служат като отправни точки за наблюдение на топката. Като казвали на някого на какво разстояние е топката от другите предмети, му казвали нейното относително положение.
Движението на даден обект също е относително. То зависи от това как се променя положението му спрямо други обекти. Например:
Един човек седи във влак (влак А). Влакът все още не е започнал да се движи. Когато човекът поглежда през прозореца, вижда друг влак (влак Б). И двата влака са насочени в една и съща посока. Ако влак В се движи назад, на човека във влак А му се струва, че се движи към влак В. Ако се добави отправна точка, това може да се промени. Ако лицето може да види и стълб до влака, то ще види, че влак А не се е движил, а влак Б се е движил назад.
Оттук се вижда, че движението не може да се познае без референтна рамка. В този пример полюсът е референтната рамка.
Изследването на движението, без да се разглежда неговата причина, се нарича кинематика. Кинематиката се занимава с термини като скорост, бързина и ускорение. Динамиката е дял от физиката, който се занимава с причините и последиците от движението. Тя се занимава със сила, инерция, работа, енергия и импулс.
Бръмбар, който се движи във въздуха
Движение на животните
Движението на животните се контролира от нервната система, по-специално от главния и гръбначния мозък.
Мускулите, които контролират окото, се управляват от оптичния тектум в средния мозък. Всички волеви мускули в тялото се контролират от моторни неврони в гръбначния мозък и задния мозък. Моторните неврони на гръбначния мозък се контролират от невронни вериги на гръбначния мозък и от входове от главния мозък. Гръбначните вериги извършват много рефлекторни реакции, а също и ритмични движения като ходене или плуване. Низходящите връзки от главния мозък осигуряват по-сложен контрол.
Мозъкът има няколко области, които се насочват директно към гръбначния мозък. На най-високо ниво е първичната моторна кора. Това е ивица от тъкан в задната част на челния дял на мозъка. Тази тъкан изпраща масивна проекция директно към гръбначния мозък чрез пирамидалния тракт. Това позволява прецизен волеви контрол на фините детайли на движенията. Има и други области на мозъка, които влияят на движението. Сред най-важните вторични области са премоторната кора, базалните ганглии и малкият мозък.
| Области на мозъка, използвани за контрол на движението | ||
| Област | Местоположение | Функция |
| Вентрален рог | Гръбначен мозък | Съдържа моторни неврони, които директно активират мускулите |
| Окуломоторни ядра | Среден мозък | Съдържа моторни неврони, които директно активират очните мускули |
| Церебелум | Заден мозък | Калибриране на точността и времето на движенията |
| Преден мозък | Избор на действия въз основа на мотивацията | |
| Двигателна кора | Фронтален лоб | Директно кортикално активиране на гръбначните двигателни вериги |
| Премоторна кора | Фронтален лоб | Групира елементарни движения в координирани модели |
| Допълнителна двигателна зона | Фронтален лоб | Последователност на движенията във времеви модели |
| Фронтален лоб | Планиране и други изпълнителни функции | |
Освен това главният и гръбначният мозък контролират автономната нервна система. тази система работи чрез отделяне на хормони и чрез модулиране на "гладката" мускулатура на червата. Вегетативната нервна система влияе върху сърдечния ритъм, храносмилането, честотата на дишането, слюноотделянето, потенето, уринирането, сексуалната възбуда и редица други процеси. Повечето от нейните функции не са под пряк волеви контрол. Няколко от тях, като например дишането, могат да бъдат контролирани и пряко.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява движението?
О: Движението е състояние на промяна на позицията на нещо или промяна на мястото, където нещо се намира.
В: Кои са Галилей и Нютон?
О: Галилей и Нютон са учени, които са изучавали движението, и тяхната работа ни е помогнала да разберем, че положението е относително, което означава, че положението на даден обект зависи от това къде се намира той спрямо други обекти.
В: Какво изучава кинематиката?
О: Кинематиката изучава движението на даден обект, без да разглежда причината за него. Тя се занимава с термини като скорост, бързина и ускорение.
В: Какво изучава динамиката?
О: Динамиката изучава причините и последиците от движението. Тя се занимава със силата, инерцията, работата, енергията и импулса.
В: Как отправните точки помагат за определяне на положението на даден обект?
О: Референтните точки помагат да се определи положението на обекта, като осигуряват референтна рамка за наблюдение. Например, ако кажете на някого на какво разстояние се намира една топка от други обекти, като кутия, стол или маса, той може да определи относителното ѝ положение спрямо тези обекти.
Въпрос: Как движението може да се наблюдава по различен начин в зависимост от референтната рамка?
О: Движението може да се наблюдава по различен начин в зависимост от референтната рамка, която използвате, когато го наблюдавате. Например, ако два влака са насочени в една и съща посока, но единият се движи назад, а другият остава неподвижен, от вътрешността на влак А ще изглежда, че те се движат към влак Б, докато в действителност те изобщо не са се движили - това може да се види само ако има друга отправна точка, например стълб до двата влака, който показва, че влак А е останал неподвижен, а влак Б се е движил назад.
