Движението е състояние, при което се променя позицията на нещо или мястото, на което то се намира. Примери са птица, която лети, и човек, който върви — те променят мястото си и затова се казва, че се движат. Описанието и количественото изучаване на движението свързват много области на науката и математиката, от простите механични системи до сложни динамични явления.

Ключова идея е, че положението е относително. Това означава, че мястото на един обект се определя спрямо други обекти или спрямо избрана отправна точка. Например една топка може да се намира на 5 фута (150 см) от кутия, на 3 фута (91 см) от стол и на 1 фут (30 см) от маса. Кутията, столът и масата служат като отправни точки — референтни обекти, спрямо които описваме положението на топката.

Относителност на движението

Движението също е относително — то зависи от това как се променя положението на обекта спрямо избраната референтна система. Благодарение на работата на учени като Галилей и Нютон знаем, че много закони на механиката са най-ясни, когато използваме инерциални референтни рамки (системи, които се движат с постоянна скорост една спрямо друга).

Практичен пример: човек седи във влак (влак А). Влакът е спрял и човекът вижда друг влак (влак Б) отвън. И двата влака са в една и съща посока. Ако влак Б се движи назад спрямо земята, на човека във влак А може да му се стори, че той самият се движи към влак Б. Ако обаче добавим подавна отправна точка — например стълб до релсите — ще видим, че всъщност влак А не се е местил, а влак Б се е движил назад. Този стълб е пример за външна референтна рамка, без която наблюдението на движението би било нееднозначно.

Кинематика

Изследването на движението, без да се разглежда причината за него, се нарича кинематика. Кинематиката описва величини като скорост, бързина и ускорение:

  • Позиция (положение) — координатата или мястото на обекта в избрана референтна система.
  • Придвижване (изместване) — вектор, който показва промяната на положението между две точки във времето.
  • Бързина — скаларна величина, показваща колко бързо обектът се движи (например метри в секунда, m/s).
  • Скорост — векторна величина (включва направление), определя промяната на позицията за единица време; средната скорост се дава като Δx/Δt.
  • Ускорение — промяната на скоростта за единица време (например m/s²), a = Δv/Δt.

Кинематичните уравнения при постоянно ускорение позволяват да свържем положение, скорост и време и са основни в анализа на движение по права линия и при равноускорено движение.

Динамика

Динамиката е дял от физиката, който се занимава с причините за движението и с резултатите от него. Тя включва изучаването на:

  • сила — взаимодействие, което променя движението на обект;
  • инерция — склонността на тялото да запази състоянието си на покой или равномерно движение;
  • работа и енергия — количествени мерки за пренос и преобразуване на способността да се извършва механична работа;
  • импулс (моментум) — продуктът от масата и скоростта на обекта; важен при взаимодействия и сблъсъци.

Основата на класическата динамика са законите на Нютон: първият закон (инерция), вторият (отношение между сила, маса и ускорение, F = m a) и третият (за всяко действие има равно и противоположно противодействие). От тези принципи следват закони за запазване на енергията и импулса в затворени системи.

Относителност и граници на класическата механика

Галилеевата (класическа) идея за относителността важи при скорости много по-малки от скоростта на светлината. При много високи скорости, близки до скоростта на светлината, описанието на движението се променя и трябва да се използва теорията на специалната относителност на Айнщайн. Тя въвежда ефекти като забавяне на времето (time dilation), скъсяване на дължините (length contraction) и връзката между маса и енергия (E = mc²). За ежедневни ситуации и повечето инженерни приложения класическата механика (кинематика и динамика) дава точни резултати.

Референтни рамки и практически приложения

За описанието и анализа на движение винаги трябва да посочваме референтна рамка (координатна система и наблюдател). В неинерциални рамки (ускоряващи се) се появяват фиктивни сили (например центробежна или кориолисова), които трябва да се вземат предвид при анализа.

Разбирането на движението има множество приложения: в транспорта, роботиката, аеронавтиката, спортната наука, медицината и астрономията. То е основа за проектиране на механизми, анализ на безопасността, навигация и прогнозиране на поведението на физични системи.