Сър Исак Нютон FRS PRS (25 декември 1643 - 20 март 1726/27) е английски физик, математик и астроном. Известен е с работата си върху законите за движението, оптиката, гравитацията и смятането. През 1687 г. Нютон публикува книга, наречена Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica, в която представя теорията си за всеобщата гравитация и трите закони за движението.

През 1668 г. Нютон конструира първия практически отразяващ телескоп. Той разработва и теория на светлината въз основа на наблюдението, че призмата разлага бялата светлина на цветовете на дъгата. Нютон има и обща заслуга с Готфрид Лайбниц за развитието на смятането.

Идеите на Нютон за светлината, движението и гравитацията доминират във физиката през следващите три века, докато не са променени от теорията на относителността на Алберт Айнщайн.

След като през 1705 г. е посветен в рицарство, защото е бил майстор на Кралския монетен двор, той е "сър" Исак Нютон.

Ранен живот и образование

Нютон е роден в Англия в семейство на земеделци. Останал без баща, той израства при вуйчо и семейството му. Учел в местното училище, а по-късно постъпва в Кеймбридж, в Trinity College, където изучава класическа и нова наука. През епидемията от чума през 1665–1666 г. той се връща у дома и именно в този период започва да развива много от идеите си за движение, оптика и математика.

Закони на движението и всеобща гравитация

В Principia Нютон формулира т.нар. три закона на движението, които поставят основите на класическата механика:

  • Първи закон (инерция): Тяло запазва състоянието си на покой или равномерно праволинейно движение, освен ако по него не действа външна сила.
  • Втори закон: Промяната на движението е пропорционална на приложената сила и става в посоката на силата (обикновено формулирано като F = ma).
  • Трети закон: За всяко действие има равно и противоположно противодействие.

Освен това той предлага закона за всеобщата гравитация: силата на привличане между две маси е пропорционална на произведението на техните маси и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между техните центрове. Тези идеи обясняват както движението на небесните тела, така и падането на предмети на Земята в единна математическа рамка.

Оптика и експерименти със светлината

Нютон извършва широк набор от оптични експерименти. С помощта на призма той показва, че бялата светлина е съставена от разноцветни лъчи, които могат да се отделят и след това отново да се съединят. На базата на тези резултати той развива корпускулярна (частична) теория на светлината и изобретява рефлективния телескоп — конструкция, която намалява хроматичната аберация, присъща на лещовите телескопи от онова време.

Смятане (калькулус) и спор с Лайбниц

Нютон разработва методи за анализ, близки до съвременното диференциално и интегрално смятане, които използва при формулирането на механиката. Независимо от неговите приноси, между него и Готфрид Лайбниц възниква исторически спор за приоритета на откритието на смятането — днес се признава, че двамата са допринесли независимо и по различен начин.

Публични длъжности, по-късен живот и наследство

Нютон заема значими обществени позиции: бил е член и по-късно президент на Кралското дружество, а също и главен служител в Кралския монетен двор (Warden и после Master of the Mint), където ръководи борбата с фалшифицирането на монети и реформирането на паричната система. През 1705 г. е удостоен с рицарско звание.

Нютон умира в Лондон и е погребан в Уестминстърското абатство — знак за високото обществено признание. Неговото влияние е огромно: неговата механика и методи диктуват научно мислене и експериментален подход в продължение на столетия. Въпреки че някои от неговите възгледи (например за светлината) са впоследствие преразгледани, неговото математическо и експериментално наследство остава централно за развитието на модерната наука.

Нютоновите идеи продължават да служат като отправна точка за обучение и изследване: от инженерството и астрономията до физиката и математиката. Той е един от учените, чието дело маркира прехода към съвременната научна мисъл.