Стивън Уилям Хокинг CH CBE FRS FRSA (8 януари 1942 г. - 14 март 2018 г.) е британски физик-теоретик и математик. Роден е в Оксфорд. През 1950 г. се премества в Сейнт Олбанс, Хертфордшир. Той е един от водещите теоретични физици в света. Хокинг е автор на много научни книги за хора, които не са учени.

Хокинг е професор по математика в Кеймбриджкия университет (позиция, която някога е заемал Исак Нютон). Той се пенсионира на 1 октомври 2009 г.

Хокинг е имал моторно-невронно заболяване, свързано с дислексията му, поради което не е можел да се движи или да говори много добре. Болестта се влошава с годините и той е почти напълно парализиран. Той използва инвалидна количка, за да се движи, и компютър Intel, който говори вместо него. Умира на 14 март 2018 г.



 

Научен принос

Стивън Хокинг направи ключови приноси в космологията и теоретичната физика, свързвайки общата теория на относителността с квантовата механика. Сред най-известните му приноси са:

  • Теореми за сингулярността: в съвместни изследвания с Роджър Пенроуз Хокинг показа, че общата теория на относителността предсказва възникването на сингулярности — точки, в които кривината на пространството-време става безкрайна — при определени условия, като Големия взрив.
  • Хокингово лъчение: през 1974 г. Хокинг предложи, че черните дупки могат да излъчват радиация поради квантови ефекти близо до хоризонта на събитията. Това откритие свърза гравитацията, квантовата теория и термодинамиката и доведе до понятието за ентропия на черните дупки (ентропията на Бекенщайн–Хокинг).
  • Модели на ранната Вселена: заедно с Джеймс Хартъл той разработи т.н. „безгранична“ (no-boundary) хипотеза за началото на Вселената, която предлага специфично описание на космологичния произход без класическа сингулярност с граница във времето.

Популяризация и публики

Хокинг стана известен не само с науката си, но и с умението да обяснява сложни идеи на широката публика. Негова книга, A Brief History of Time (1988), се превърна в международен бестселър и направи космологичните въпроси достъпни за милиони читатели. Сред другите му популярни книги са The Universe in a Nutshell, Black Holes and Baby Universes и The Grand Design (в съавторство с Леонард Млодинов).

Хокинг също участва в документални филми, даваше публични лекции и се появяваше в популярни телевизионни предавания като The Simpsons и Star Trek, използвайки платформата си за популяризиране на науката и създаване на обществен интерес към фундаменталните въпроси за Вселената.

Личен живот, здраве и наследство

Хокинг е бил два пъти женен — първо за Джейн Уайлд (Jane Wilde), с която имат три деца: Робърт, Люси и Тимъти, а впоследствие за медицинската сестра Елейн Мейсън (Elaine Mason). В по-късни години имаше и публични спорове около личния му живот и грижите за него.

Важно уточнение: въпреки че в оригиналния текст са споменати едновременно моторно-невронно заболяване и дислексия, за Хокинг е документирано, че през началото на 1960-те е бил диагностициран с моторно-невронно заболяване (обикновено описвано като amyotrophic lateral sclerosis, ALS). Няма достоверни научни данни, които да доказват, че дислексията причинява или е пряко свързана с ALS при него.

След диагнозата лекарите му дават малък срок за живеене, но Хокинг живее с болестта десетилетия. С напредване на заболяването той постепенно губи възможността да ходи и говори и става почти напълно парализиран. През 1985 г. след пневмония и инвазивна процедура започва да използва електронно устройство за синтез на реч; по-късно този глас се превръща в част от неговия публичен образ. Той ползва електрическа инвалидна количка и компютърни интерфейси за комуникация и научна работа.

Хокинг беше удостоен с множество научни отличия и почести, включително членство в Кралското общество (FRS) и държавни ордени. Неговите идеи оказаха дълбоко влияние върху съвременната космология и продължават да стимулират изследвания и дискусии относно природата на пространство–времето, гравитацията и квантовите явления.

Стивън Хокинг почина на 14 март 2018 г. в Кембридж. Той остава една от най-разпознаваемите фигури в науката на XX и XXI век — не само заради научните си открития, но и заради усилията си да направи сложните въпроси по-достъпни за широката публика.