Юлиански календар — дефиниция, история и разлика с Григорианския

Юлиански календар — история, дефиниция и ключови разлики с Григорианския; защо днес изостава с 13 дни и как това влияе на религиозни и граждански празници.

Автор: Leandro Alegsa

06-12-2025 22:18

Юлианският календар, предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. (708 г. от н.е.), е реформа на римския календар. За първи път е използван на 1 януари 45 г. пр. н. е. Той е основният календар в по-голямата част от света, докато папа Григорий XIII не го заменя с Григорианския календар на 4 октомври 1582 г.

През 20-ти и 21-ви век датата по Юлианския календар изостава с 13 дни от датата по Григорианския календар.

Как работи Юлианският календар

Юлианският календар има година от 365 дни с добавяне на високосен ден всяка четвърта година. По същество правилото е просто: всяка година, делима на 4, е високосна. Това дава средна продължителност на календарната година 365,25 дни.

Защо календарът изостава спрямо реалната година

Средната тропична (астрономическа) година е приблизително 365,24219 дни. Юлианската година от 365,25 дни е с около 0,00781 дни (≈11 минути 14 секунди) по-дълга всяка година. Тази разлика се натрупва и води до изместване с приблизително 1 ден на всеки 128 години. Поради това датите, свързани със сезоните и астрономическите явления, постепенно се изместват.

Григорианската реформа и разликата между двата календара

За да коригира този натрупан дрейф, папа Григорий XIII въвежда през 1582 г. по-прецизен правилник за високосните години: годините, делими на 4, са високосни, с изключение на столетните години (например 1700, 1800, 1900), освен ако столетната година не е делима на 400 (например 1600 и 2000 са високосни). Това намалява средната година до 365,2425 дни и значително забавя натрупването на грешка.

Когато Григорианският календар е въведен, е направена еднократна корекция от 10 дни (в страни, които го приеха веднага). Оттогава разликата между календарите се увеличава с 1 ден през всяка столетна година, която е високосна в Юлианския, но не и в Григорианския календар (1700, 1800, 1900, 2100 и т.н.). В резултат:

в края на 16-ти век разликата е 10 дни;
през 1700 става 11 дни, през 1800 — 12 дни, през 1900 — 13 дни;
през 2000 няма промяна (защото 2000 е високосна и за двата), затова през 20-ти и 21-ви век разликата е 13 дни; през 2100 тя ще стане 14 дни.

Къде и кога се използва Юлианският календар

През вековете приемането на Григорианския календар е станало на различни дати в различни държави — католически страни го приеха още през 1582 г., а протестантските и източноевропейските държави много по-късно (например Великобритания и нейните колонии — през 1752 г., Русия — през 1918 г., Гърция — през 1923 г.).

Днес Юлианският календар не е основен граждански календар в нито една модерна държава, но продължава да се използва за църковни празници от някои православни църкви (наричан понякога "стар стил"). Някои православни юрисдикции използват и т.нар. "Ревизиран Юлиански календар" (въведен 1923 г.), който е синхронизиран с Григорианския до много далечна дата (напр. до 2800 г.).

Как да конвертираме дати между двата календара

За периода 1900–2099 г. простият начин е да добавите 13 дни към дата, дадена по Юлианския календар, за да получите съответната Григорианска дата (или да извадите 13 дни в обратната посока). За по-ранни или по-късни периоди трябва да вземете предвид изменението на разликата (например 10 дни в 1582–1699, 11 дни през 1700–1799 и т.н.). За точни исторически преобразувания е най-добре да се използва календариум или софтуер, който отчита датите на приемане в различните държави.

Кратка историческа бележка

Реформата на Юлий Цезар опростява предишната сложна система на римските месечни корекции и дава стабилен календар с предвидима поредица от високосни години. Въпреки това пасивната, но постоянна разлика спрямо астрономическата година наложи нова реформа от Григорианския календар, който се използва широко и днес за граждански цели.

Кратко резюме: Юлианският календар е важна историческа система, лесна за използване (всички години делими на 4 са високосни), но с малка систематична грешка спрямо тропичната година. Тази грешка доведе до Григорианската реформа и до текущото изоставане от 13 дни в 20-ти и 21-ви век.

Дължина на годината; високосна година

Юлианският календар има два вида години: обикновени години с 365 дни и високосни години с 366 дни. Съществува прост цикъл от три обикновени години, последвани от високосна година, и този модел се повтаря вечно. Правилото обаче не се спазва през първите години след реформата през 45 г. пр. Поради грешка в пресмятането всяка трета година е била високосна, вместо четвъртата. Високосните години били:

45 Г. ПР.Н.Е. (709 Г. ПР.Н.Е.)
42 Г. ПР.Н.Е. (712 Г. ПР.Н.Е.)
39 Г. ПР.Н.Е. (715 Г. ПР.Н.Е.)
36 Г. ПР.Н.Е. (718 Г. ПР.Н.Е.)
33 Г. ПР.Н.Е. (721 Г. ПР.Н.Е.)
30 Г. ПР.Н.Е. (724 Г. ПР.Н.Е.)
27 Г. ПР.Н.Е. (727 Г. ПР.Н.Е.)
24 Г. ПР. Н. Е. (730 Г. ПР. Н. Е.)
21 Г. ПР. Н. Е. (733 Г. ПР. Н. Е.)
18 Г. ПР.Н.Е. (736 Г. ПР.Н.Е.)
15 Г. ПР.Н.Е. (739 Г. ПР.Н.Е.)
12 Г. ПР. Н. Е. (742 Г. ПР. Н. Е.)
9 Г. ПР.Н.Е. (745 Г. ПР.Н.Е.)

Въпреки това през 8 г. пр.н.е. (746 г.) император Август Цезар поправя проблема. Следващата високосна година е 7 г. от н.е. (160 г. от н.е.).

Критика

При простия цикъл продължителността на юлианската година е точно 365,25 дни (365 дни и 6 часа), но действителното време, за което Земята обикаля веднъж около Слънцето, е по-близо до 365,2422 дни (около 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди). Тази разлика е около 365,25 - 365,2422 = 0,0078 дни (11 минути и 14 секунди) всяка година, въпреки че гръцките астрономи са знаели това. Това е довело до разминаване на сезоните, тъй като истинският първи ден на пролетта в Западна Европа (равноденствието - денят и нощта са с еднаква дължина) с течение на вековете е настъпвал все по-рано преди традиционния 21 март. Към 1500 г. пролетта започвала на 11 март, което според календара било с десет дни по-рано.

Реформа

От римския календар

Първата стъпка от реформата е да се пренасочи 25 декември към зимното слънцестоене, като 46 г. пр.н.е. (708 г. от н.е.) стане 445 дни. В обикновения римски календар обикновената година имала 355 дни, а високосната година (една година след обикновената) - 378 дни. Според календара 46 г. пр. н. е. е била високосна година. Юлий Цезар добавил още 67 дни, като добавил два допълнителни месеца (в писмата на Цицерон те се наричат Приоритет и Постериор) между ноември и декември.

Източници: [1], [2]
Месеци	47 Г. ПР.Н.Е. (707 Г. ПР.Н.Е.)	46 Г. ПР.Н.Е. (708 Г. ПР.Н.Е.)	45 Г. ПР.Н.Е. (709 Г. ПР.Н.Е.)	8 Г. ПР.Н.Е. (746 Г. ПР.Н.Е.)
януари	29	29	31	31
февруари	28	24	30	28
Intercalaris		27
Март	31	31	31	31
април	29	29	30	30
Май	31	31	31	31
юни	29	29	30	30
Квинтилис	31	31	31	31
Sextilis	29	29	30	31
септември	29	29	30	30
Октомври	31	31	31	31
ноември	29	29	30	30
Предишен		33
Задна част		34
декември	29	29	31	31
Общо	355	445	366	365

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой календар е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е.?

О: Юлианският календар.

В: Кога за първи път започва да се използва Юлианският календар?

О: За пръв път е влязъл в употреба на 1 януари 45 г. пр.н.е.

В: Кой заменя Юлианския календар с Григорианския календар?

О: На 4 октомври 1582 г. папа Григорий XIII заменя Юлианския календар с Григорианския календар.

Въпрос: Колко изостава датата според Юлианския календар в сравнение с тази по Григорианския календар?

О: През 20-ти и 21-ви век изоставането е 13 дни.

В: През коя година Юлий Цезар прави предложение за нов римски календар?

О: Предложението му е направено през 46 г. пр.н.е. (708 г. от н.е.).

В: Колко време е било необходимо на папа Григорий XIII, за да замени Юлианския календар със своя версия?

О: Това му отнема време до 4 октомври 1582 г.

Въпрос: Какво означава AUC, когато се говори за предложението на Юлий Цезар за нов римски календар? О: AUC е съкращение от Ab Urbe Condita, което означава "от основаването на Рим".

обискирам