Юлий Цезар

Ранен живот

Юлий Цезар е роден в Италия около юли 100 г. пр.н.е. Точната дата не е известна.

На шестнадесетгодишна възраст той е глава на семейството си и скоро е застрашен, когато Луций Корнелий Сула става римски диктатор.

Сула се заема да прочисти Рим от враговете си. Стотици са убити или заточени, а Цезар е в списъка. Семейството на майка му моли за живота му; Сула неохотно отстъпва, но лишава Цезар от наследството му. От този момент нататък липсата на пари е един от основните проблеми в живота му. Цезар се присъединява към армията и напуска Рим.

По пътя през Егейско море Цезар е отвлечен от пирати и държан в плен. През цялото време на пленничеството си той запазва отношение на превъзходство. Когато пиратите решили да поискат откуп от двадесет таланта сребро, той настоял да поискат петдесет.^p39 След като откупът бил платен, Цезар събрал флот, преследвал и заловил пиратите и ги хвърлил в затвора. Той ги разпъна на кръст по своя собствена заповед, както беше обещал, докато беше в плен - обещание, което пиратите бяха приели като шега. В знак на снизходителност той първо им прерязал гърлата. Скоро отново е призован да се включи във военните действия.

По пътя нагоре

След завръщането си в Рим е избран за военен трибун, което е първата стъпка към политическа кариера. През 69 г. пр.н.е. е избран за квестор. Съпругата му Корнелия умира през същата година. След нейното погребение Цезар заминава да изпълнява длъжността си на квестор в Испания.^p100 При завръщането си през 67 г. пр.н.е. той се жени за Помпея (внучка на Сула), с която по-късно се развежда. През 63 г. пр.н.е. се кандидатира за избор на поста Pontifex Maximus, като върховен жрец на римската държавна религия. Кандидатира се срещу двама влиятелни сенатори; има обвинения за подкуп от всички страни. Цезар печели убедително, въпреки по-големия опит и авторитет на опонентите си.

След преторството си Цезар е назначен за управител на Римска Испания, но все още има значителни дългове и трябва да се разплати с кредиторите си. Той се обръща към Марк Лициний Крас, един от най-богатите хора в Рим. В замяна на политическа подкрепа Крас изплаща някои от дълговете на Цезар и става гарант за други. Цезар заминава за провинцията си, преди да е приключило преторството му. В Испания той покорява две местни племена, приветстван е като император от войниците си и завършва губернаторството си с висока оценка. Въпреки че му се полагал "триумф" в Рим, той искал да се кандидатира и за консул - най-висшата магистратура в републиката. Изправен пред избора между триумфа и консулството, Цезар избира консулството. След избирането му за консул през 59 г. пр.

Първият триумвират

Цезар поема властта заедно с Гней Помпей Велики и Марк Лициний Крас. Тези трима мъже управляват Рим и са наречени Триумвират.

Цезар е посредник между Крас и Помпей. Двамата бяха в конфликт от години, но Цезар се опита да ги помири. Тримата имали достатъчно пари и политическо влияние, за да контролират обществените дела. Този неофициален съюз, известен като Първи триумвират (управление на трима мъже), е скрепен с брака на Помпей с дъщерята на Цезар Юлия. Цезар също се оженил отново, този път за Калпурния, която била дъщеря на друг влиятелен сенатор.

Цезар предлага закон за преразпределение на държавните земи в полза на бедните - предложение, подкрепено от Помпей, при необходимост със силата на оръжието, и от Крас, което прави триумвирата публичен. Помпей напълни града с войници и противниците на триумвирата се уплашиха.

Галската война на Цезар

Със съгласието на партньорите си Цезар става управител на Галия (Галия). Галия е областта, която днес се намира в Северна Италия, Швейцария и Франция.

Цезар е командир на римските легиони по време на Галската война. Войната се води на страната на галските клиенти на Рим срещу германците, които искат да нахлуят в Галия. Тя имала за цел също така да разшири контрола на Рим над Галия. Завладяването на Галия от Цезар разширява територията на Рим до Северно море. През 55 г. пр.н.е. той извършва първото римско нашествие в Британия. Цезар пише за тази осемгодишна война в книгата си De Bello Gallico ("За галските войни"). Тази книга, написана на латински език, е важен исторически разказ.

Тези постижения му осигуряват голяма военна мощ и заплашват да засенчат Помпей. Балансът на силите е допълнително нарушен от смъртта на Крас през 53 г. пр.

Гражданската война на Цезар

През 50 г. пр.н.е. сенатът, ръководен от Помпей, нарежда на Цезар да разпусне армията си и да се върне в Рим, тъй като мандатът му като управител е приключил. Цезар смятал, че ще бъде преследван, ако влезе в Рим без имунитета, с който се ползва магистратът. Помпей обвинява Цезар в неподчинение и предателство.

Преминаване на Рубикон

През 49 г. пр.н.е. Цезар и армията му наближават Рим и пресичат Рубикон - плитка река в североизточна Италия. Това е точката, отвъд която не е трябвало да преминава нито една армия. Реката бележи границата между Цизалпийска Галия на север и същинска Италия на юг. Преминаването на Рубикон предизвикало гражданска война. Помпей, законният консул, и неговите приятели избягали от Рим, когато армията на Цезар наближила.

Помпей успява да избяга, преди Цезар да го залови. Цезар решава да се насочи към Испания, а Италия остава под контрола на Марк Антоний. Цезар прави изумителен 27-дневен марш до Испания, където побеждава лейтенантите на Помпей. След това се връща на изток, за да се изправи срещу Помпей в Гърция. Там през юли 48 г. пр.н.е. при Дирахиум Цезар едва успява да избегне катастрофално поражение. След това побеждава категорично Помпей в битката при Фарсал по-късно същата година.

Най-накрая диктатор

В Рим Цезар е назначен за диктатор, а Марк Антоний - за началник на коня (втори по ранг). Цезар председателства собствения си избор за втори консул, а след това, след единадесет дни, подава оставка от тази диктатура.

В края на 48 г. пр.н.е. той отново е назначен за диктатор с мандат от една година. След това Цезар преследва Помпей в Египет, където Помпей скоро е убит. След това Цезар е въвлечен в египетската гражданска война между детето фараон и неговата сестра, съпруга и съуправляваща царица Клеопатра. Вероятно в резултат на ролята на фараона в убийството на Помпей, Цезар застава на страната на Клеопатра. Съобщава се, че той се разплакал при вида на главата на Помпей, която му била поднесена от фараона като подарък. Във всеки случай Цезар разгромява силите на фараона през 47 г. пр.н.е. и поставя Клеопатра за владетел.

Цезар и Клеопатра отпразнуват победата си с триумфално шествие по Нил през пролетта на 47 г. пр.н.е. Царската баржа е придружена от още 400 кораба, които запознават Цезар с луксозния начин на живот на египетските фараони. Цезар и Клеопатра никога не се женят; римското законодателство признава бракове само между двама римски граждани. Цезар продължава връзката си с Клеопатра по време на последния си брак, който продължава 14 години - в очите на римляните това не представлява изневяра - и може би е баща на син, наречен Цезарион. Клеопатра посещава Рим неведнъж, като отсяда във вилата на Цезар извън Рим, от другата страна на река Тибър.

През 46 г. пр.н.е. Цезар побеждава Катон и остатъците от поддръжниците на Помпей в Африка. След това той е назначен за диктатор за десет години. За две години той извършва множество промени в римската администрация, за да подобри състоянието на републиката. Много от тези промени имали за цел да подобрят живота на обикновените хора. Един от примерите, който се е запазил, е реформата на календара в сегашния му формат с високосен ден на всеки четири години. През февруари 44 г. пр.н.е., един месец преди убийството си, той е назначен за пожизнен диктатор.

Убийство

На идите на март (15 март; вж. Римския календар) през 44 г. пр.н.е. Цезар трябвало да се яви на заседание на Сената. Марк Антоний, опасявайки се от най-лошото, отива да изпревари Цезар. Заговорниците очакваха това и уговориха някой да го пресрещне.

Според Евтропий в убийството са участвали около шестдесет или повече мъже. Той е бил намушкан с нож 23 пъти. Според Светоний по-късно лекар установява, че само една рана, втората в гърдите, е била смъртоносна. Последните думи на диктатора не са известни със сигурност и са предмет на спорове както сред учените, така и сред историците. Най-известната версия в англоезичния свят е латинската фраза Et tu, Brute? ("И ти, Бруте?"). В "Юлий Цезар" на Шекспир това е първата половина на репликата: "Et tu, Brute? Тогава падни, Цезаре". Според Плутарх след убийството Брут пристъпил напред, сякаш за да каже нещо на колегите си сенатори; те обаче избягали от сградата. След това Брут и другарите му тръгнали към Капитолия, докато викали към любимия си град: "Хора на Рим, ние отново сме свободни!". Те бяха посрещнати с мълчание, тъй като гражданите на Рим се бяха затворили по домовете си, щом слухът за случилото се започна да се разпространява.

Във форума е издигната восъчна статуя на Цезар, на която са изобразени 23-те прободни рани. Събралата се там тълпа предизвиква пожар, който нанася сериозни щети на форума и съседните сгради. В последвалия хаос Марк Антоний, Октавиан (по-късно Август Цезар) и други водели поредица от пет граждански войни, които завършили с формирането на Римската империя.

Римската империя и нейните императори са толкова важни в историята, че думата "цезар" се използва като титла в някои европейски страни за означаване на император, дори дълго след като Римската империя е изчезнала. Например императорът на Германия е наричан кайзер до 1919 г., а императорът на Русия е наричан цар до 1917 г.

Цезар като автор

Цезар е значим автор.

• Commentarii de Bello Gallico (Коментари за Галската война), кампании в Галия и Британия по време на мандата му като проконсул; и
• В Commentarii de Bello Civili (Коментари за гражданската война) са описани събитията от гражданската война до момента на смъртта на Помпей в Египет.

Други произведения, които исторически се приписват на Цезар, но чието авторство се поставя под съмнение, са:

• De Bello Alexandrino (За Александрийската война), кампания в Александрия;
• De Bello Africo (За войната в Африка), кампании в Северна Африка; и
• De Bello Hispaniensi (За Испанската война), кампании на Иберийския полуостров.

Тези разкази се пишат и публикуват всяка година по време на кампаниите или непосредствено след тях, като своеобразни "депеши от фронта". На пръв поглед прости и директни по стил - до степен, в която Commentarii на Цезар обикновено се изучават от студентите от първи и втори курс по латински език - те всъщност са доста сложни и са предназначени за средностатистическата читателска аудитория от дребни аристократи в Рим, Италия и провинциите.

C. Julii Cæsaris quæ extant, 1678 г.

Епилепсия

Въз основа на забележките на Плутарх понякога се смята, че Цезар е страдал от епилепсия. Съвременната наука е разделена по този въпрос. По-сигурно е, че е бил измъчван от малария, особено по време на суланските забрани през 80-те години.

Цезар е имал четири документирани епизода, които може да са били комплексни парциални припадъци. Възможно е в младостта си да е имал и пристъпи на отсъствие (petit mal). Най-ранните сведения за тези припадъци са на биографа Светоний, който е роден след смъртта на Цезар. Сред някои медицински историци на твърдението за епилепсия се противопоставя твърдението за хипогликемия. Тя може да предизвика припадъци, които донякъде приличат на епилепсия.

През 2003 г. психиатърът Харбър Ф. Ходър публикува теорията за "комплекса на Цезар", в която твърди, че Цезар е страдал от епилепсия на темпоралния лоб и че симптомите са били фактор за решението на Цезар да се откаже от личната си безопасност в дните, предшестващи убийството му.

Свързани страници

• Август Цезар
• Alea iacta est