Помпей Велики

Гражданска война и убийство

В началото Помпей казвал, че може да победи Цезар и да събере армии само като стъпи на италианска земя, но през пролетта на 49 г. пр.н.е. Цезар преминал Рубикон и легионите му се струпали на полуострова. Помпей изоставя Рим и повежда легионите си на юг към Брундизиум. Помпей възнамерява да изгради армията си и да започне война срещу Цезар на изток. Нито Помпей, нито Сенатът мислели да вземат със себе си огромната хазна, вероятно смятайки, че Цезар няма да посмее да я вземе за себе си. Тя била оставена в храма на Сатурн, когато Цезар и войските му влезли в Рим.

Едва успял да избяга от Цезар в Брундизий, Помпей преминава в Епир. Там, по време на испанската кампания на Цезар, Помпей е събрал големи сили в Македония, с девет легиона плюс контингенти от римските съюзници на изток. Флотът му контролираше Адриатическо море. Въпреки това Цезар успява да премине в Епир през ноември 49 г. пр. н. е. и превзема Аполония.

Помпей се сражава с Цезар в битката при Дирахиум (48 г. пр.н.е.), в която Цезар губи 1000 души, а Помпей - 2000. Тъй като не успява да преследва в момента на поражението на Цезар, Помпей изпуска възможността да унищожи много по-малката армия на Цезар. Както казва самият Цезар: "Днес врагът щеше да победи, ако имаше военачалник, който е победител" (Плутарх, 65).

Според Светоний в този момент Цезар казва, че "този човек (Помпей) не знае как да спечели война". С Цезар на гърба си консерваторите, водени от Помпей, избягали в Гърция. Цезар и Помпей се сблъскват окончателно в битката при Фарсал през 48 г. пр.н.е. Сраженията са ожесточени и за двете страни и въпреки че се очаква Помпей да победи, поради численото си предимство, блестящата тактика и превъзходните бойни способности на ветераните на Цезар водят до победа за Цезар. Помпей среща съпругата си Корнелия и сина си Секст Помпей на остров Митилена. След това той се замисля накъде да поеме по-нататък. Тръгва към Египет.

След като пристига в Египет, съдбата на Помпей е решена от съветниците на младия цар Птолемей XIII. Докато Помпей чакал в открито море, те обсъждали на каква цена да му предложат убежище при Цезар, който вече пътувал за Египет; победил евнухът на царя Потин. Според Плутарх Корнелия наблюдавала с тревога от триремата как Помпей напуска с малка лодка с няколко другари и се отправя към посрещането на египетския бряг. Когато Помпей слязъл от лодката, той бил прободен до смърт от мъже, изпълняващи заповедите на Потин.

Помпей умира един ден след 59-ия си рожден ден. Тялото му остава на брега, за да бъде кремирано от верния му свободен гражданин Филип върху изгнилите дъски на една рибарска лодка. Главата и печатът му били подарени на Цезар, който според Плутарх скърбял за тази обида към величието на бившия си съюзник. Цезар наказал убийците му и техните египетски съзаклятници, като осъдил на смърт и Ахил, и Потин. В крайна сметка прахът на Помпей е върнат на Корнелия, която го пренася в къщата си край Алба.

Касий Дион описва скептично реакциите на Цезар. Той смята, че причината за падението на Помпей е по-скоро неговата собствена политическа грешка, а не предателство. В разказа на Апиан за гражданската война Цезар нарежда отрязаната глава на Помпей да бъде погребана в Александрия, в земята, отредена за нов храм на богинята Немезида. Божествените функции на Немезида (~съдбата) включвали наказанието на хюбриса (гордостта). За Плиний унижението от края на Помпей контрастира с огромната му портретна глава, обсипана с перли и носена в процесия по време на най-големия му триумф.

Полетът на Помпей след Фарсал, Жан Фуке