Гней Помпей Магнус (106–48 пр.н.е.) — римски пълководец и държавник

Гней Помпей Магнус — Помпей Велики: животът на римски пълководец и държавник, войните и Първи триумвират, конфликтът с Цезар, поражението при Фарсал и трагичният край в Египет.

Гней Помпей Магнус (29 септември 106 г. пр.н.е. - 28 септември 48 г. пр.н.е.), известен още като Помпей (/ˈpɒmpiː/) или Помпей Велики, е важен военен и политически лидер на късната Римска република.

Произхождащ от италианска провинциална фамилия, той си осигурява място в редиците на римската аристокрация и получава прозвището Магнус ("Великият") от Луций Корнелий Сула заради военните си успехи и лоялността към Сулата.

Помпей е съперник на Марк Лициний Крас и съюзник на Гай Юлий Цезар. Заедно тримата политици ще доминират в късноримската република чрез политически съюз, наречен Първи триумвират. След смъртта на Юлий и Крас (54 г. пр.н.е.) споровете между Помпей и Цезар за ръководството на Римската република водят до гражданска война. Помпей е категорично победен от Цезар в битката при Фарсал през 48 г. пр.н.е., след което бяга в Египет, където е убит.

Роден в семейството на Гней Помпей Страбон, Помпей бързо натрупва военна слава още в ранна възраст. По време на гражданските войни от 80-те години пр.н.е. той застава на страната на Сула и участва в кампании в Италия, Сицилия и Африка. За отличните си постижения и за да укрепи своята власт, Сула му присъжда почетното прозвище Магнус — „Великият“.

През следващите десетилетия Помпей се утвърждава като един от най-успешните римски пълководци. Някои от най-значимите му военни и административни постижения включват:

• Командването срещу пиратите в Средиземно море (67 г. пр.н.е.) по закон, известен като закон за извънредни пълномощия — операция, която решително прочиства морските пътища и възстановява търговията.
• Кампанията в Изтока (66–62 пр.н.е.), завършила с окончателното преодоляване на последните остатъци от съпротивата на Митридат VI Евпатор и с голяма реорганизация на източните провинции и клиентските царства.
• Въвличането му в политиката в Рим: помежду другото той влиза в съюз с Крас и Цезар (Първи триумвират), което му осигурява значителна политическа тежест и влияние при разпределението на заеманите длъжности и територии.

Помпей печели популярност не само сред сенаторите, но и сред войниците заради способността си да организира и да награди ветераните с колонии и земи. Той съчетава военните успехи с умела дипломация — често уреждаше източните владетели като клиенти на Рим, вместо да анексира веднага територии, което му донесе огромно богатство и влияние.

Политическата му кариера обаче не е свободна от конфликти и противоречия. Връзката с Цезар първоначално е съюзна (подсилена с брака му с дъщерята на Цезар, Юлия), но след смъртта на Юлия и на Крас отношенията се влошават. На фона на растящото напрежение Помпей заема ръководна позиция в сената срещу амбициите на Цезар, което в крайна сметка довежда до въоръжен сблъсък.

След поражението при Фарсал Помпей избягва в Египет, където е убит при пристигането си на 28 септември 48 г. пр.н.е. Смъртта му предизвиква широк отзвук в Рим и чужбина; тялото му е обезчестено, а главата му е представена на Цезар. Съдбата на Помпей остава символ на края на епохата на републиканските традиции и на възхода на личните армии и политическата доминация на отделни личности.

Наследство: Помпей оставя след себе си значимо военно и политическо наследство. Той е считан за един от най-големите римски полководци поради бързината и решителността на своите кампании, умението да управлява големи армии и да реорганизира завладените територии. В същото време неговото натрупване на извънредни пълномощия и ролята му в разрушаването на републиканските механизми допринасят за процесите, които водят към края на Римската република и възникването на принципата на императорската власт.

Личен живот и потомци: Помпей има няколко брака, които отразяват както личните, така и политическите му интереси. От брака си той оставя наследници, сред които най-известни са синовете му Гней Помпей Младши и Секст Помпей. След смъртта на баща им те продължават съпротивата срещу новите власти; Секст по-късно играе важна роля в продължаващите конфликти през епохата на гражданските войни след убиването на Цезар.

Оценката за Помпей в историческата традиция е смесена: той е възхваляван като блестящ полководец и реформатор, но и критикуван като политик, чиято амбиция и използване на личната армия подпомагат ерозията на републиканските институции.

Гражданска война и убийство

В началото Помпей казвал, че може да победи Цезар и да събере армии само като стъпи на италианска земя, но през пролетта на 49 г. пр.н.е. Цезар преминал Рубикон и легионите му се струпали на полуострова. Помпей изоставя Рим и повежда легионите си на юг към Брундизиум. Помпей възнамерява да изгради армията си и да започне война срещу Цезар на изток. Нито Помпей, нито Сенатът мислели да вземат със себе си огромната хазна, вероятно смятайки, че Цезар няма да посмее да я вземе за себе си. Тя била оставена в храма на Сатурн, когато Цезар и войските му влезли в Рим.

Едва успял да избяга от Цезар в Брундизий, Помпей преминава в Епир. Там, по време на испанската кампания на Цезар, Помпей е събрал големи сили в Македония, с девет легиона плюс контингенти от римските съюзници на изток. Флотът му контролираше Адриатическо море. Въпреки това Цезар успява да премине в Епир през ноември 49 г. пр. н. е. и превзема Аполония.

Помпей се сражава с Цезар в битката при Дирахиум (48 г. пр.н.е.), в която Цезар губи 1000 души, а Помпей - 2000. Тъй като не успява да преследва в момента на поражението на Цезар, Помпей изпуска възможността да унищожи много по-малката армия на Цезар. Както казва самият Цезар: "Днес врагът щеше да победи, ако имаше военачалник, който е победител" (Плутарх, 65).

Според Светоний в този момент Цезар казва, че "този човек (Помпей) не знае как да спечели война". С Цезар на гърба си консерваторите, водени от Помпей, избягали в Гърция. Цезар и Помпей се сблъскват окончателно в битката при Фарсал през 48 г. пр.н.е. Сраженията са ожесточени и за двете страни и въпреки че се очаква Помпей да победи, поради численото си предимство, блестящата тактика и превъзходните бойни способности на ветераните на Цезар водят до победа за Цезар. Помпей среща съпругата си Корнелия и сина си Секст Помпей на остров Митилена. След това той се замисля накъде да поеме по-нататък. Тръгва към Египет.

След като пристига в Египет, съдбата на Помпей е решена от съветниците на младия цар Птолемей XIII. Докато Помпей чакал в открито море, те обсъждали на каква цена да му предложат убежище при Цезар, който вече пътувал за Египет; победил евнухът на царя Потин. Според Плутарх Корнелия наблюдавала с тревога от триремата как Помпей напуска с малка лодка с няколко другари и се отправя към посрещането на египетския бряг. Когато Помпей слязъл от лодката, той бил прободен до смърт от мъже, изпълняващи заповедите на Потин.

Помпей умира един ден след 59-ия си рожден ден. Тялото му остава на брега, за да бъде кремирано от верния му свободен гражданин Филип върху изгнилите дъски на една рибарска лодка. Главата и печатът му били подарени на Цезар, който според Плутарх скърбял за тази обида към величието на бившия си съюзник. Цезар наказал убийците му и техните египетски съзаклятници, като осъдил на смърт и Ахил, и Потин. В крайна сметка прахът на Помпей е върнат на Корнелия, която го пренася в къщата си край Алба.

Касий Дион описва скептично реакциите на Цезар. Той смята, че причината за падението на Помпей е по-скоро неговата собствена политическа грешка, а не предателство. В разказа на Апиан за гражданската война Цезар нарежда отрязаната глава на Помпей да бъде погребана в Александрия, в земята, отредена за нов храм на богинята Немезида. Божествените функции на Немезида (~съдбата) включвали наказанието на хюбриса (гордостта). За Плиний унижението от края на Помпей контрастира с огромната му портретна глава, обсипана с перли и носена в процесия по време на най-големия му триумф.

Полетът на Помпей след Фарсал, Жан Фуке

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Гней Помпей Магнус?

В: Как Помпей си осигурява място в редиците на римската аристокрация?

Въпрос: Кои са били съперниците и съюзниците на Помпей?

Въпрос: Какво предизвиква споровете между Помпей и Цезар?

В: Кога и къде Помпей е победен решително от Цезар?

В: Къде бяга Помпей след поражението си в битката при Фарсал?

В: Как умира Помпей?

Търсене по буква