Гай Плиний Секунд (23 г. н.е. — 25 август 79 г.), по-известен като Плиний Старши, е римски писател, естествоизпитател и натурфилософ, морски и военен командир в ранната Римска империя и близък приятел на император Веспасиан. Роден е в Новум Комум (дн. Комо) и принадлежи към всреден римски социален кръг, комбиниращ военна служба с административни и научни занимания.
Биография и служба
Плиний провежда дълга военна и административна кариера — служи по границите на империята и заема командни постове в различни флоти и гарнизони. По време на службата си съчетава задълженията с изучаване на природата и събиране на сведения от различни източници. Като офицер и администратор придобива методическо отношение към събирането на сведения, което по-късно пренася в писмените си трудове. За известно време командва флота в Мизенум (classis Misenensis), от където предприема и последните действия по време на изригването на Везувий.
Естествена история
Прекарвайки голяма част от свободното си време в изучаване, писане и полеви наблюдения, Плиний създава своя енциклопедичен труд Естествена история (Naturalis Historia). Това е обширен сборник в 37 книги, обхващащ широк спектър от знания за природата — космология, география, антропология, зоология, ботаника, минералогия, металургия, медицина, изкуства и техники. Трудът е компилация от множество по-ранни автори (гръцки и римски), литературни и устни източници, собствени наблюдения и сведения от кореспонденция.
Плиний се стреми да организира и систематизира информацията: въвежда библиографски препратки към използваните автори и често цитира източниците си, макар методът му да не отговаря на модерните критерии за критична проверка. Въпреки това Естествена история запазва огромно количество сведения и цитати от по-стари, иначе загубени трудове, и става модел за по-късни енциклопедични текстове.
Смърт и наследство
Плиний Старши умира на 25 август 79 г., опитвайки се да спаси със съд приятели и семейство от изригването на Везувий. Изригването унищожава градовете Помпей и Херкулан, а подробен очерк за събитията и обстоятелствата около смъртта му оставя неговият племенник — Плиний Млади, в писмата си до историка Тацит. Според тези свидетелства Плиний е слизал на брега при Стабии, за да организира евакуация, но бил повален от задушливи вулканични газове и гъста пепел. На възраст около 56 години той загубва живота си в помощ на други.
Наследството на Плиний е главно неговият енциклопедичен труд, който през вековете служи като важен източник на знания за природата и технологиите на античността. Въпреки че част от съдържанието му включва непроверени сведения и митологични елементи, трудът остава безценен заради запазените фрагменти от по-стари автори и заради обхвата на темите. Средновековните и възрожденските учени широко го използват, а съвременните историци на науката го ценят като отражение на римската енциклопедична и натуралистична традиция.