Веспасиан — римски император и основател на династията Флавии
Веспасиан — римски император и основател на династията Флавии: военачалник, реформатор и строител на Колизеума, чието управление възстановява реда и икономиката на Рим.
Веспасиан (Тит Флавий Веспасиан, 17 ноември 9 г. – 23 юни 79 г.) е римски император от 69 до 79 г., основател на династията на Флавиите. Роден е в скромно, но възходящо по социален статус семейство от италийската провинция (провинция Сабиния), син на Тит Флавий Сабин и Веспазия Пола. Семейството принадлежи към всъщност към ешелона на еквитетите, но по-късно достига високи държавни позиции благодарение на военната и административна кариера на Веспасиан и синовете му.
Ранна кариера и военни заслуги
Веспасиан заема консулския пост (суфектен консула) през 51 г. от н.е., но широката му известност се дължи на военните му успехи. Той участва в римското нашествие вБритания през 43 г. сл. н. е.,стр. 16 а по-късно води войски в отделни завоевателни и охранителни кампании по границите на империята. Най-значим остава приносът му като главнокомандващ в Яудея по време на юдейското въстание от 66 г. сл. н. е., където започва организирането на обсадата и потушаването на бунта — задача, която продължава и завършва при участието на неговия син Тит през 70 г.
Възкачване на престола — „Година на четиримата императори“
Докато Веспасиан се подготвя да обсади Йерусалим по време на последната кампания, император Нерон се самоубива и потапя империята в година на гражданска война, известна като Годината на четиримата императори. След бързата смяна на властта — и смъртта на императорите Галба и Ото — Вителий става император през април 69 г.
В отговор армиите в Египет и Юдея обявяват Веспасиан за император на 1 юли.p43 В В стремежа си към императорска власт Веспасиан обединява сили с Муциан, управител на Сирия, и Прим, генерал в Панония. Примус и Муциан повеждат флавийските сили срещу Вителий, докато Веспасиан получава контрол над Египет. На 20 декември Вителий е победен, а на следващия ден Веспасиан е обявен за император от римския сенат.
Вътрешна политика и финансови реформи
Управлението на Веспасиан се отличава с прагматичен подход към възстановяване на държавата след гражданската война. Малко фактическа информация е запазена за всеки детайл от десетте години на неговото управление, но са известни няколко ключови направления:
- Финанси и данъци: Веспасиан възстановява и укрепва държавните финанси чрез реформи в приходната система, преследване на корупцията и налагане на нови — понякога непопулярни — данъци и такси. Оттук произлиза и известният прагматичен анекдот, приписван на него: "Pecunia non olet" („парите не миришат“), казан в отговор на възражения срещу приходите от данък върху събирането на урина за промишлени цели.
- Администрация: Веспасиан опира повече на екип от екетити и професионални администратори, с което намалява влиянието на някои корумпирани сенатски клики и възстановява ред и дисциплина в управлението.
- Връзка със Сената: Той поддържа прагматични отношения със сената — запазва неговото формално значение, но същевременно консолидира императорската власт и въвежда мерки за по-ефикасно управление на имперските приходи и провинции.
Военни действия и потушаване на въстанието в Юдея
Най-важният военен успех по време на Веспасиановото управление е потушаването на юдейското въстание. Кампанията срещу бунта довежда до обсадата и разрушението на Йерусалим през 70 г., като загубите и разрушенията оставят дълбока следа в региона и в историята. Веспасиан организира и ръководи операциите на високо ниво, а решителните действия и обсадите са изпълнени от неговия син Тит и други генерали.
Строителни проекти и културно наследство
Веспасиан и династията на Флавиите стартират амбициозна строителна програма, насочена към възстановяване и украса на столицата след бурните години:
- Колизеума (Флавиевият амфитеатър) — започнат при Веспасиан и завършен при сина му Тит, става символ на Флавиевата епоха и на градската публична архитектура.
- Форум на мира (Храм на мира), бани и други обществени сгради — всички тези проекти целят демонстрация на стабилност и благосъстояние след гражданската война.
Личност, смърт и наследство
Веспасиан е известен като прагматичен, умерен и практичен владетел — мъж със здрав разум, чувство за ред и финансова дисциплина. Смъртта му настъпва на 23 юни 79 г. при курортните минерални извори (Aquae Cutiliae) — вероятно от естествена болест. На трона го наследява най-големият му син Тит, който управява кратко (79–81 г.), а след това властта преминава при другия му син, Домитиан, което затваря рамките на Флавиевата династия, управлявала империята почти три десетилетия (Веспасиан, Тит, Домитиан — 69–96 г.).
Оценката за Веспасиан в историческите извори (Тацит, Сутоний, Дион Касий, както и еврейският историк Йосиф Флавий) е предимно положителна: той се смята за стабилизатор на римската държава след криза, предприел необходимите мерки за възстановяване на реда и финанси, оставяйки дълготрайно архитектурно и институционално наследство.
Въпроси и отговори
В: Кой е Веспасиан?
О: Веспасиан (Тит Флавий Веспасиан, 17 ноември 9 г. сл. н. е. - 23 юни 79 г.) е римски император от 69 г. до 79 г. Основава династията на Флавиите, която управлява империята в продължение на 27 години.
В: В какви военни кампании участва Веспасиан?
О: Веспасиан участва в римското нахлуване в Британия през 43 г. и в юдейското въстание през 66 г.
В: Как самоубийството на Нерон довежда до това Веспасиан да стане император?
О: След като Нерон се самоубива и потапя империята в година на гражданска война, известна като Годината на четиримата императори, армиите в Египет и Юдея обявяват Веспасиан за император на 1 юли. Той обединява сили с Муциан, управител на Сирия, и Прим, генерал в Панония, за да получи контрол над императорската власт. На 20 декември Вителий е победен и на 21 декември Веспасиан е обявен за император от римския сенат.
Въпрос: Кои са някои от постиженията, които се приписват на неговото управление?
О: По време на управлението си като император в периода 69-79 г. от н.е. той е известен с финансовите реформи, успешната кампания срещу Юдея и няколко амбициозни строителни проекта като Колизеума.
В: Кога става консул?
О: Въпреки че заема консулския пост през 51 г. сл.
В: Кой го наследява след смъртта му?
О: След смъртта му през 79 г. от н.е. го наследява най-големият му син Тит.
обискирам