Годината на четиримата императори (69): гражданска война и възход на Веспасиан
Драматична 69 г.: Годината на четиримата императори — гражданска война в Рим, паденията на Галба, Ото, Вителий и възходът на Веспасиан.
Годината на четиримата императори е една от най-турбулентните в историята на Римската империя — 69 г. сл. Хр., когато в рамките на няколко месеца четирима различни претенденти поемат върховната власт. Тези императори са Галба, Ото, Вителий и Веспасиан.
Предистория
Самоубийството на император Нерон през юни 68 г. слага край на династията на юлиите-клавдиевците и отваря път за борба за власт между провинциалните армии, сената и преторианската гвардия. Това е първият голям вътрешен конфликт в империята от времето след Марк-Антониевата епоха — след смъртта на Марк Антоний и установяването на принципата на императора (през 30 г. пр.н.е.) държавният механизъм показва, че легионите и техните командири могат да детерминират съдбата на престола.
Хронология на основните събития
- Галба — Обявен за император от легионите в провинция Хиспания (Hispania Tarraconensis) през юни 68 г., Галба пристига в Рим, но бързо губи подкрепа поради суровите си мерки и назначението на непопулярен наследник. Накрая е убит в дворцов заговор на 15 януари 69 г.
- Ото — Бивш съюзник на Нерон и бивш управител на Лузитания, Ото използва невъзприемчивостта към Галба и подкрепата на преторианците, за да организира дързък преврат. Той става император, но престоят му е кратък: армията, лоялна на Вителий, наближава и при сражението при Бедриак (Първата битка при Бедриак/Кремона, април 69 г.) Ото е разгромен и предпочита самоубийството пред продължаване на гражданската криза (април 69 г.).
- Вителий — Провъзгласен за император от легионите по Рейн (германските провинции), Вителий встъпва във властта след победата над Ото. Неговото управление (през пролетта и лятото на 69 г.) се характеризира с разточителство и политическа неустойчивост, което дава възможност на друг център на власт — източните легиони — да намерят свой претендент.
- Веспасиан — През юли 69 г. легионите, воюващи в Юдея и Египет, провъзгласяват за император полковника Веспасиан поради водената от него кампания в рамките на Еврейската война. Подкрепян от влиятелни провинциални командири — сред които управителят на Сирия Лициний Муциан и военният водач Марк Антоний Прим (Marcus Antonius Primus) — Веспасиановите сили се насочват към Италия. След решителни победи на пътя (вкл. Втората битка при Бедриак) и влизане в Рим, Вителий е свален и убит, а сенатът накрая признава възкачване на Веспасиан в края на 69 г., с което се слага край на „годината на четиримата”.
Причини и характер на конфликта
Основните двигатели на кризата са:
- силната автономия на провинциалните армии и лоялността на легионите към своите командири;
- нерешителността и липсата на легитимна процедура за наследяване на императорската власт;
- влиянието на преторианската гвардия и вътрешните политически фракции в Рим.
Последици
Годината 69 г. има значими краткосрочни и дългосрочни последици за Римската империя:
- военната и административна анархия подпомага избухването на въстания — сред най-значимите е Батавското въстание, което прави Рейнския пояс нестабилен;
- Еврейското въстание продължава и ескалира — под командването на Веспасиан и след това на сина му Тит конфликтът завършва със свалянето и разрушаването на Йерусалим през 70 г.;
- Веспасиановото възкачване поставя началото на династията на Флавиите, която успява да възстанови реда и стабилизира управлението чрез военни, административни и финансови реформи; по-късно Флавиите започват и големи строителни програми (включително амфитеатрални проекти, довели до изграждането на Колизеума при Тит и Домициан).
Значение
„Годината на четиримата императори” е показателна за уязвимостта на имперската система, когато легионната лоялност замества институционалната легитимност. Въпреки краткия хаос, победата на Веспасиан и установяването на Флавиите довеждат до относителна стабилизация и реформи, които оформят облика на империята през следващите десетилетия.
Римската империя, 69. След смъртта на император Нерон четиримата най-влиятелни генерали в империята последователно се борят за императорската власт.
Наследяването
Нерон до Галба
През юни 68 г. сенатът поема инициативата да се отърве от Нерон, като го обявява за обществен враг, а Галба - за император. Преторианската гвардия е подкупена, за да предаде Нерон, и Нерон се самоубива. Галба е признат за император и е посрещнат в града начело на легионите си
Галба не остава популярен за дълго. По време на похода си към Рим той разрушава или взема огромни глоби от градовете, които не го приемат веднага. В Рим Галба отменя всички реформи на Нерон, включително привилегиите за много важни личности. Армията също не била доволна. След благополучното си пристигане в Рим Галба отказал да изплати обещаните награди на войниците, които го подкрепили. Римската хазна наистина била в лошо състояние след екстравагантните постъпки на Нерон, но Галба не се справил добре със ситуацията.
Подобно на Нерон, Галба се страхува от заговорници и екзекутира много сенатори и конници без съд и присъда. Нещо повече, в началото на гражданската 69 г. на 1 януари легионите на Germania Inferior отказват да се закълнат във вярност и подчинение на новия император. На следващия ден легионите провъзгласяват Вителий, своя управител, за император.
Марк Салвий Отон подкупва на своя страна преторианската гвардия, която вече е много недоволна от императора. Когато Галба научава за държавния преврат, той излиза на улицата в опит да нормализира положението. Това се оказало грешка, защото не успял да привлече никакви поддръжници. Малко след това преторианската гвардия го убива на Форума.
Отон до Вителий
Отон е признат за император от сената още същия ден. Новият император е посрещнат с облекчение. Макар че е амбициозен и алчен, Ото не се е отличавал с тирания или жестокост и от него се е очаквало да бъде справедлив император. Въпреки това от Германия към Италия настъпваха проблеми в лицето на Вителий.
Вителий имал зад гърба си най-добрите елитни легиони на империята, съставени от ветерани от германските войни. Те ще се окажат най-добрият му аргумент за спечелване на властта. Отон не желае да започва нова гражданска война и изпраща пратеници, които да предложат мир и да поканят Вителий за негов зет. Беше твърде късно да се разсъждава; генералите на Вителий бяха насочили половината от армията му към Италия. След поредица от малки победи Отон е победен в битката при Бедриакум. Вместо да избяга и да се опита да контраатакува, Отон решава да сложи край на анархията и се самоубива. Той е бил император малко повече от три месеца.
Вителий до Веспасиан
След новината за самоубийството на Отон сенатът признава Вителий за император. След като получава това признание, Вителий заминава за Рим. Той се сблъсква с проблеми още в началото на управлението си. Градът останал много скептично настроен, когато Вителий избрал ден с лошо предзнаменование (според римското суеверие), за да приеме длъжността Pontifex Maximus.
Събитията привидно ще докажат правотата им. След като тронът е здраво закрепен, Вителий се впуска в поредица от пиршества, банкети и триумфални паради, които довеждат императорската хазна до почти пълен фалит. Бързо се натрупват дългове и заемодателите започват да изискват изплащането им.
Вителий проявил жестоката си природа, като заповядал да изтезават и екзекутират онези, които се осмелили да отправят подобни искания. Вителий предприема стъпка да убива гражданите, които го посочват за свой наследник, често заедно с всички сънаследници. Освен това той преследва всички възможни съперници, като ги кани в двореца с обещания за власт само за да ги убие.
През 67 г. Нерон възлага на Веспасиан специално командване в Юдея със задачата да потуши Голямото еврейско въстание. Той получава подкрепата на управителя на Сирия Гай Лициний Муциан. Силна войска, съставена от юдейски и сирийски легиони, потегля към Рим под командването на Муциан. Самият Веспасиан заминава за Александрия, където на 1 юли е провъзгласен за император, като по този начин получава контрол над жизненоважните доставки на зърно от Египет. Синът на Веспасиан Тит остава в Юдея, за да се справи с юдейското въстание. Преди източните легиони да стигнат до Рим, дунавските легиони от провинциите Раеция и Моезия също провъзгласяват Веспасиан за император през август и водени от Марк Антоний Прим нахлуват в Италия. През октомври войските, водени от Прим, печелят съкрушителна победа над армията на Вителий във втората битка при Бедриакум.
Заобиколен от врагове, Вителий прави последен опит да спечели града на своя страна, като раздава подкупи и обещания за власт, където е необходимо. Дунавската армия вече е съвсем близо до Рим. Вителий се укрива и се готви да избяга, но решава да направи последно посещение в двореца. Там той бил хванат от хората на Веспасиан и убит. При превземането на столицата те опожаряват храма на Юпитер.
На следващия ден сенатът признава Веспасиан за император. Беше 21 декември 69 г., годината, която бе започнала с Галба на трона.
Неро
Galba
Ото
Vitellius
Веспасиан
Хронология
68
- април - Сервий Сулпиций Галба, управител на Hispania Tarraconensis, и Виндекс, управител на Gallia Lugdunensis, се бунтуват срещу Нерон
- май - Рейнските легиони побеждават и убиват Виндекс в Галия
- Юни - Нерон е обявен от сената за обществен враг (hostis) (8 юни) и се самоубива (9 юни); Галба е признат за император.
- ноември - Вителий е назначен за управител на Germania Inferior
69
- 1 януари - Рейнските легиони отказват да се закълнат във вярност на Галба
- 2 януари - Вителий е провъзгласен за император край Рейн
- 15 януари - Галба е убит от преторианската гвардия; в същия ден сенатът признава Отон за император.
- 14 април - Вителий побеждава Отон
- 16 април - Отон се самоубива; Вителий е признат за император
- 1 юли - Веспасиан, командир на римската армия в Юдея, е провъзгласен за император от легионите на Египет под командването на Тиберий Юлий Александър.
- август - Дунавските легиони обявяват подкрепата си за Веспасиан (в Сирия) и нахлуват в Италия през септември от негово име
- октомври - Дунавската армия побеждава Вителий, а Веспасиан окупира Египет
- 20 декември - Вителий е убит от войници в императорския дворец
- 21 декември - Веспасиан е признат за император.
Свързани страници
- Тацит, Истории
- Годината на петимата императори (193)
- Година на шестимата императори (238)
Въпроси и отговори
Въпрос: Коя е годината на четиримата императори?
О: Годината на четиримата императори е година на забележителни промени, в която през 69 г. от н.е. управляват четирима римски императори.
В: Кои са били четиримата императори през Годината на четиримата императори?
О: Четиримата императори през Годината на четиримата императори са Галба, Отон, Вителий и Веспасиан.
Въпрос: Кога се е случила първата римска гражданска война преди Годината на четиримата императори?
О: Първата римска гражданска война след смъртта на Марк Антоний през 30 г. пр.н.е. се случва между юни 68 г. и декември 69 г.
В: Как завършва Годината на четиримата императори?
О: Годината на четиримата императори завършва с възкачването на Веспасиан, първият владетел от династията на Флавиите.
В: Какви са последиците от военната и политическата анархия, създадена от Годината на четиримата императори?
О: Последиците от военната и политическата анархия, създадена от Годината на четиримата императори, включват избухването на Батавското въстание и продължаващото еврейско въстание.
Въпрос: Кога възниква еврейското въстание?
О: Еврейското въстание вече е в ход през Годината на четиримата императори.
В: С какво годината на четиримата императори допринася за политическите смущения в историята на Римската империя?
О: Годината на четиримата императори е пример за политическите сътресения в историята на Римската империя, тъй като е година на забележителна смяна на властта и гражданска война, която има сериозни последици.
обискирам