Римски легион — структура, численост и роля в Древен Рим
Открийте структурата, числеността и ролята на римския легион в Древен Рим — организация, кохорти, помощни части и военна мощ, която формира империята.
Римският легион е основната военна единица на древноримската армия в периода на късната Римска република и Римската империя. Той е приблизително еквивалентен на съвременната понятие за дивизия, макар точните размери и функции да се променят през вековете. В множествено число, легионите, често се използва и като метоним за цялата римска армия.
Обща численост и промени във времето
Размерът и съставът на легиона варират значително през историята. В общи линии могат да се отбележат следните фази:
- Републикански период (предменски и манипуларен строй) — типичният легион тогава наброявал около 4 200 легионери (пехота) плюс кавалерийски контингенти, които понякога достигали няколкостотин души.
- След реформите на Гай Марий (ок. 107 г. пр.н.е.) — започва постепенното превръщане в по-професионална и постоянна армия; рекрутите стават платени редовни войници с продължителност на службата и обещания за награди или земя при демобилизация.
- Императорски период — стандартният легион обикновено се описва като около 5 000–5 500 души, организирани в 10 кохорти; първата кохорта е с по-голям състав (т.нар. двойна сила, около 800 души), а останалите кохорти са по-малки. Освен това към легиона е прикачен малък кавалерийски елемент и технически/логистичен персонал.
По време на империята обикновено на границите са държани около 25–35 постоянни легиона, като към тях винаги функционират множество помощни (auxilia) единици, които увеличават общата бойна мощ.
Структура и командване
Класическата организационна схема на легиона включваше няколко нива:
- Легат (legatus legionis) — върховният командир на легиона, назначаван от императора или сената.
- Трибуни — няколко офицера (включително и младши аристократи), които подпомагат управлението и логистиката.
- Центурии и центуриони — основните бойни подразделения. Центурионите са ключовите полеви офицери, а старшият сред тях е primus pilus (първи копие) — командващият първата центурия/кохорта.
- Контуберниум — най-малката основна единица от 8 войници, които споделят палатка и оборудване.
Освен това в легиона има специални длъжности: aquilifer (носител на орела — aquila, символ на легиона), praefectus castrorum (отговарящ за военния лагер и инженерните работи), инструктори, лекари, занаячии, интенданти и др.
Екипировка и обучение
- Основно въоръжение на легионера: гладиус (къс меч), пилум (метателно копие), голям щит (scutum), шлем и броня (варираща от плочи — lorica segmentata, до верижна броня — lorica hamata).
- Интензивно обучение в маневри, стройове и дисциплина — римският легион е известен с организацията и координацията си на полето.
- Военни инженери и занаятчии — легионът сам строи лагерите си (castra), пътища, мостове и обсадни съоръжения.
Помощни части и кавалерия
Легионът рядко действал напълно самостоятелно. Към него обикновено са прикачени помощни части, съставени от некатонични римски граждани или от нелегионни съюзни контингенти. Те осигуряват:
- кавалерия и конни стрелци;
- стрелкови и леко въоръжени войски (елиминиране на врага на разстояние, разузнаване);
- специализирани единици — например прабългари, поддръжка на обсади, инженерни отряди.
В текста по-горе тези помощни елементи са споменати като част от състава и ролята на легиона и кавалерия в подкрепа на тежката пехота. Оригиналният параграф отбелязва и че към легиона са прикачвани не-римски единици, които допълвали тежката пехота.
Роли и задачи
Римските легиони изпълнявали широк спектър от задачи, не само чисто бойни:
- участие в сражения и кампании при завоевания и отбранителни действия;
- поддържане на ред и контрол в завладените провинции;
- строителство на пътища, мостове, укрепления и лагерни съоръжения;
- участие в големи държавни или политически операции (например репресии, преврати, провеждане на колонизации);
- адаптиране към различни тактики в зависимост от противника — легионите се отличавали с тактически гъвкавости.
Дисциплина, награди и демобилизация
Дисциплината в легионите била строга — наказания за неподчинение и бягство можели да бъдат сурови (включително и декимация в изключителни случаи). В същото време редовната служба давала права и привилегии: след завършване на службата легионерите често получавали земя, парично обезщетение или гражданство (особено ако са служили в auxilia и впоследствие получили граждански права).
Културни и символни елементи
Важен символ на всеки легион бил орелът (aquila), чиято загуба била тежко позоряща и рядко поносимо за римското командване. Легиите имали свои номера, прозвища и почетни титли, които отразявали подвизите им и привързаността към императора или сената.
Обобщение
Римският легион е много повече от просто бойна единица: това е организирана, дисциплинирана и технически умела структура, която съчетава пехота, подкрепления, инженери и логистика. Променящата се численост и организация през републиканската и имперската епоха отразяват адаптацията на Рим към нуждите на завоеванията, охраната на границите и управлението на огромна империя.
SPQR е съкращение от Senatus Populusque Romanus - "Сенатът и народът на Рим".
Организация
Гръцка фаланга
Развитието на ранния легион може да се разглежда като римска версия на гръцката формация на фалангите. До IV в. пр.н.е. масивната гръцка фаланга е начинът на водене на битката. По този начин римските войници са приличали много на гръцките хоплити. Тактиката не се е различавала от тази на ранните гърци, а битките са се водили в равнината. Копиеносците се разполагали в плътно подредени редици, за да образуват стена от щитове, а копията им сочели напред.
Република
Сега имаше три реда войници в боен строй. Римските войници трябвало сами да закупуват екипировката си.
В средата на Републиката легионите се състоят от следните части:
- Конници (кавалерия): Първоначално кавалерията е била най-престижната част, в която богатите млади римляни са показвали своите умения и доблест, полагайки основите на евентуална политическа кариера.
При обща численост от около 3000 души (плюс велетите, които обикновено увеличавали числеността до около 4200 души) легионът разполагал само с около 300 конници, разделени на 10 единици (turmae) от по 30 души. Тези мъже били командвани от декуриони.
В допълнение към тежката кавалерия имало и лека кавалерия. В битка те се използвали за разстройване и обхождане на вражески пехотни формации и за отблъскване на вражеската конница. При последния вид бой те често (макар и не винаги) сваляли част или всички конници, за да водят стационарна битка пеша - необичайна тактика за онова време, която обаче предлагала значителни предимства по отношение на стабилността и ловкостта във времето преди появата на стремената.
- Велити (лека пехота): Велетите са предимно по-бедни граждани, които не могат да си позволят да се екипират добре. Тяхната основна функция е била да действат като скитници - хвърлячи на копия, които се включват в ранните атаки на врага, за да го тормозят или да прикриват движението на войските зад тях.
- Тежка пехота: Това е основната част на легиона. Тежката пехота е съставена от граждани легионери, които могат да си позволят екипировка, състояща се от железен шлем, щит, броня и пилум - тежко копие с обсег около 30 метра.
След 387 г. пр.н.е. предпочитаното оръжие е гладиусът - къс меч. Сандалите им, покрити с хобита, също били ефективно оръжие срещу паднал враг. Тежката пехота се разделяла според опита си на три отделни линии войски: - Хастатите (ед. ч. hastatus) се състояли от сурови или неопитни войници, които се считали за по-малко надеждни от легионерите с няколкогодишна служба.
- Principes (в мн.ч. princeps) са мъже в разцвета на силите си (от края на двадесетте до началото на тридесетте години).
- Триариите (в мн.ч. триарии) са войници ветерани, които се използват в битка само в екстремни ситуации; те почиват с едно коляно надолу, когато не участват в сражение. Триариите служели предимно като резерви или бариерни отряди, които да подкрепят хастатите и принцепсите. Те имали дълги хасти (копия), а не пилум и гладиус. Така въоръжени, те се сражавали във фалангов строй. Гледката на настъпваща бронирана формация от легионери триарии често обезкуражавала ликуващите врагове, които преследвали отстъпващите войски на хастатите и принцепсите. Да се нападне триария е римски идиом, който означава да се използва последното средство.
Всяка от тези три линии беше разделена на манипули, всяка от които се състоеше от две центурии от по 60 души, командвани от старшия от двамата центуриони. По това време центуриите обикновено са били по 60 войници в хастари и принципи (вече не по 100 души). Средният републикански легион имал номинална численост от около 4500 души.
По-късно легионите се състоят от 80 силни столетия. Всеки век имал свой стандарт и се състоял от десет единици от по осем войници, които ползвали обща палатка, воденичен камък, муле и тенджера за готвене (в зависимост от продължителността на обиколката).
Късна република
По време на Късната република в Рим легионите играят важна политическа роля. През I в. пр.н.е. заплахата от легионите под ръководството на демагог е осъзната. На римските губернатори не е било позволено да напускат провинциите си заедно с легионите си. Когато Юлий Цезар нарушава това правило, напускайки провинция Галия и преминавайки Рубикон в Италия, той предизвиква конституционна криза. Тази криза и последвалите я граждански войни слагат край на Републиката и водят до създаването на Империята при Август през 27 г. пр. н. е.
Ранна империя (30 г. пр. Хр. - 284 г. сл. Хр.)
При положение че всеки легион имал 5120 легионери и същия брой помощни войски, общата численост на силите, с които разполагал един командир на легион по време на Pax Romana, вероятно е варирала от 11 000 души надолу. По-престижните легиони са били разположени на враждебни граници или в размирни провинции и са имали повече помощни войски. Възможно е някои легиони да са били подсилени с части, което прави силата им близо 15 000-16 000 души или приблизително колкото една съвременна дивизия.
Легионът се командва от легат. На възраст около тридесет години, той обикновено е сенатор с тригодишен мандат. Непосредствено подчинени на легата са били шестима назначени военни трибуни. Петима от тях са щабни офицери, а останалият е благородник, който оглавява Сената - първоначално този трибун командва легиона. Ще има и група офицери за медицинския персонал, инженерите, архиварите, praefectus castrorum (командир на лагера) и други специалисти като свещеници и музиканти.
По-късно
Въпреки редица реформи легионерската система оцелява след падането на Западната римска империя и продължава да съществува в Източната римска империя до около VII в. Източните римски/византийски армии продължават да бъдат повлияни от по-ранните римски легиони и се поддържат със сходно ниво на дисциплина, стратегически умения и организация.
Реенактор като римски центурион ~70 г. пр.н.е.
Реенактор, показващ римски легионер, II в. сл.Хр.
Центуриони
Центурионите са лепилото, което държи римския легион заедно. Те са професионалните офицери на пълно работно време в римската армия. Основният центурион е командвал (обикновено) 83 души, а не 100. Те се издигали в ранг, като командвали все по-важни центурии.
Най-добрите центуриони са повишени в центуриони на Първата кохорта, наречена Primi Ordines, като командват един от десетте центурия и поемат ролята на щаб. Най-старшият центурион на легиона бил Примус Пилус, който командвал първия центурий. Само осем офицери в пълния легион го превъзхождали. Това бяха:
- Петима трибуни
- Префектът на лагера
- старшия трибун (заместник-командир)
- Легатът (командир)
Свързани страници
- Римската империя
- Римската република
Въпроси и отговори
Въпрос: Каква е била основната военна единица на древната римска армия?
О: Основната военна единица на древноримската армия е легионът.
В: Колко мъже обикновено е имал един легион?
О: Легионът обикновено е имал около 5000 души.
В: От какво са били съставени кохортите в легиона?
О: Кохортите в легиона са били съставени от тежка пехота или легионери.
В: Какво осигуряваха помощните сили в легиона?
О: Спомагателните части на легиона осигуряват кавалерия, стрелкови войски и стрелци, които допълват тежката пехота на легиона.
В: Как се е променял размерът на типичния легион по време на историята на Рим?
О: Размерът на типичния легион се е променял през историята на Рим, като през републиканския период той е бил съставен от 4200 легионери, а през императорския период - от 5500 души, разделени на 10 кохорти.
Въпрос: Кога в Рим е имало постоянна армия?
О: Рим няма постоянна армия до реформите на Гай Марий около 107 г. пр.
Въпрос: Колко постоянни легиона обикновено е имало в ранната Римска империя?
О: По времето на ранната Римска империя обикновено е имало около 25-35 постоянни легиона плюс техните помощни части, като при нужда са били увеличавани.
обискирам