Легион

Организация

Гръцка фаланга

Развитието на ранния легион може да се разглежда като римска версия на гръцката формация на фалангите. До IV в. пр.н.е. масивната гръцка фаланга е начинът на водене на битката. По този начин римските войници са приличали много на гръцките хоплити. Тактиката не се е различавала от тази на ранните гърци, а битките са се водили в равнината. Копиеносците се разполагали в плътно подредени редици, за да образуват стена от щитове, а копията им сочели напред.

Република

Сега имаше три реда войници в боен строй. Римските войници трябвало сами да закупуват екипировката си.

В средата на Републиката легионите се състоят от следните части:

• Конници (кавалерия): Първоначално кавалерията е била най-престижната част, в която богатите млади римляни са показвали своите умения и доблест, полагайки основите на евентуална политическа кариера.
  При обща численост от около 3000 души (плюс велетите, които обикновено увеличавали числеността до около 4200 души) легионът разполагал само с около 300 конници, разделени на 10 единици (turmae) от по 30 души. Тези мъже били командвани от декуриони.
  В допълнение към тежката кавалерия имало и лека кавалерия. В битка те се използвали за разстройване и обхождане на вражески пехотни формации и за отблъскване на вражеската конница. При последния вид бой те често (макар и не винаги) сваляли част или всички конници, за да водят стационарна битка пеша - необичайна тактика за онова време, която обаче предлагала значителни предимства по отношение на стабилността и ловкостта във времето преди появата на стремената.

• Велити (лека пехота): Велетите са предимно по-бедни граждани, които не могат да си позволят да се екипират добре. Тяхната основна функция е била да действат като скитници - хвърлячи на копия, които се включват в ранните атаки на врага, за да го тормозят или да прикриват движението на войските зад тях.

• Тежка пехота: Това е основната част на легиона. Тежката пехота е съставена от граждани легионери, които могат да си позволят екипировка, състояща се от железен шлем, щит, броня и пилум - тежко копие с обсег около 30 метра.
  След 387 г. пр.н.е. предпочитаното оръжие е гладиусът - къс меч. Сандалите им, покрити с хобита, също били ефективно оръжие срещу паднал враг. Тежката пехота се разделяла според опита си на три отделни линии войски:
• Хастатите (ед. ч. hastatus) се състояли от сурови или неопитни войници, които се считали за по-малко надеждни от легионерите с няколкогодишна служба.
• Principes (в мн.ч. princeps) са мъже в разцвета на силите си (от края на двадесетте до началото на тридесетте години).
• Триариите (в мн.ч. триарии) са войници ветерани, които се използват в битка само в екстремни ситуации; те почиват с едно коляно надолу, когато не участват в сражение. Триариите служели предимно като резерви или бариерни отряди, които да подкрепят хастатите и принцепсите. Те имали дълги хасти (копия), а не пилум и гладиус. Така въоръжени, те се сражавали във фалангов строй. Гледката на настъпваща бронирана формация от легионери триарии често обезкуражавала ликуващите врагове, които преследвали отстъпващите войски на хастатите и принцепсите. Да се нападне триария е римски идиом, който означава да се използва последното средство.

Всяка от тези три линии беше разделена на манипули, всяка от които се състоеше от две центурии от по 60 души, командвани от старшия от двамата центуриони. По това време центуриите обикновено са били по 60 войници в хастари и принципи (вече не по 100 души). Средният републикански легион имал номинална численост от около 4500 души.

По-късно легионите се състоят от 80 силни столетия. Всеки век имал свой стандарт и се състоял от десет единици от по осем войници, които ползвали обща палатка, воденичен камък, муле и тенджера за готвене (в зависимост от продължителността на обиколката).

Късна република

По време на Късната република в Рим легионите играят важна политическа роля. През I в. пр.н.е. заплахата от легионите под ръководството на демагог е осъзната. На римските губернатори не е било позволено да напускат провинциите си заедно с легионите си. Когато Юлий Цезар нарушава това правило, напускайки провинция Галия и преминавайки Рубикон в Италия, той предизвиква конституционна криза. Тази криза и последвалите я граждански войни слагат край на Републиката и водят до създаването на Империята при Август през 27 г. пр. н. е.

Ранна империя (30 г. пр. Хр. - 284 г. сл. Хр.)

При положение че всеки легион имал 5120 легионери и същия брой помощни войски, общата численост на силите, с които разполагал един командир на легион по време на Pax Romana, вероятно е варирала от 11 000 души надолу. По-престижните легиони са били разположени на враждебни граници или в размирни провинции и са имали повече помощни войски. Възможно е някои легиони да са били подсилени с части, което прави силата им близо 15 000-16 000 души или приблизително колкото една съвременна дивизия.

Легионът се командва от легат. На възраст около тридесет години, той обикновено е сенатор с тригодишен мандат. Непосредствено подчинени на легата са били шестима назначени военни трибуни. Петима от тях са щабни офицери, а останалият е благородник, който оглавява Сената - първоначално този трибун командва легиона. Ще има и група офицери за медицинския персонал, инженерите, архиварите, praefectus castrorum (командир на лагера) и други специалисти като свещеници и музиканти.

По-късно

Въпреки редица реформи легионерската система оцелява след падането на Западната римска империя и продължава да съществува в Източната римска империя до около VII в. Източните римски/византийски армии продължават да бъдат повлияни от по-ранните римски легиони и се поддържат със сходно ниво на дисциплина, стратегически умения и организация.

Реенактор като римски центурион ~70 г. пр.н.е.


Реенактор, показващ римски легионер, II в. сл.Хр.

Центуриони

Центурионите са лепилото, което държи римския легион заедно. Те са професионалните офицери на пълно работно време в римската армия. Основният центурион е командвал (обикновено) 83 души, а не 100. Те се издигали в ранг, като командвали все по-важни центурии.

Най-добрите центуриони са повишени в центуриони на Първата кохорта, наречена Primi Ordines, като командват един от десетте центурия и поемат ролята на щаб. Най-старшият центурион на легиона бил Примус Пилус, който командвал първия центурий. Само осем офицери в пълния легион го превъзхождали. Това бяха:

• Петима трибуни
• Префектът на лагера
• старшия трибун (заместник-командир)
• Легатът (командир)

Свързани страници

• Римската империя
• Римската република