Фаланга: древногръцка пехотна формация, тактика и история

Открийте историята и тактиката на фаланга: древногръцка пехотна формация, хоплити, бойни техники и ролята ѝ при Александър Велики.

Фалангата е древногръцки термин за пехотна формация, наподобяваща блок. Гръцките хоплити (тежка пехота) са били въоръжени с копия, мечове или подобни оръжия. Масата от пехота е вървяла напред като едно цяло срещу противниците. Системата се използвала от градовете държави, които често воювали помежду си. Кавалерията е била рядкост, отчасти защото конете са били оскъден ресурс, а отчасти защото липсата на пространство по дъната на долините в Пелопонес е оставяла малко място за кавалерийски маневри. По-късно при завоеванията на Александър Велики македонската фаланга винаги е била подкрепяна от кавалерия.

Оръжие и екипировка

• Щит: основният елемент на хоплитската екипировка е кръглият щит (аспис или хоплон), с който войникът прикрива себе си и частично своя съсед, създавайки защитен стенен ред.
• Копие: класическото хоплитско копие (doru) е било с дължина приблизително 2–3 м и служело за пробиване през първите редове на противника. По-късно македонската фаланга използва дълги сариси с дължина около 4–6 м.
• Меч и друго допълнително оръжие: след първоначалния сблъсък войникът можел да използва меч (xiphos) или кинжал при сблъсък на близко разстояние.
• Брони: налични са бронзови или платнени (линоторакс) торсове, шлемове (често коринтски тип) и понякога бронзови прасци и наколенници.

Тактика и организация

Фалангата е строена в редици и колони, като отделните редове се поддържат чрез плътно подреждане и взаимно покриване със щитовете. Ключови елементи на тактиката:

• Единен напор: целта е да се запази сплотен фронт и да се пробие или да се смаже противниковият отряд чрез масов и едновременно натиск.
• Гъстота и дълбочина: класическите формации са били около 8 реда дълбоки (в някои случаи повече), а македонците утвърдиха много по-голяма дълбочина за използване на сарисите.
• Подкрепа от други родове войски: особено при македонците, фалангата се комбинира с кавалерия, леко въоръжени прашковци и пехота, за да се осигури маневреност и защита на фланговете.
• Маневри: традиционната гръцка фаланга е била сравнително бавна и неподвижна — добра за открити равнини, но уязвима на обиколки и атаки в фланг или тил.

Силни и слаби страни

• Силни страни: голяма ударна сила на фронта, солидна защита при лице в лице, сравнително лесна организация (за граждански ополчения) и психологически ефект върху противника.
• Слаби страни: ограничена подвижност и маневреност, уязвимост на неравен терен, трудност да реагира при разкъсване на линиите и лесна експлоатация на фланговете от подвижни сили като кавалерията или леката пехота.

Историческо развитие и известни сблъсъци

Фалангата просъществува като доминираща тактика през архаичния и класическия период на важни гръцки градове-държави. Примери за сражения, в които фалангата играе решаваща роля, са битките при Маратон и Термопилите (гръцки хоплити срещу персийския натиск). По-късно, през IV в. пр. Хр., тактическите иновации на политици и пълководци като Епаминод (примерно при битката при Левктра) показват, че фалангата може да бъде модифицирана — например чрез прилагане на несиметричен строеж и усилване на едно крило.

Реформите на Филип II и Александър Велики създават македонската фаланга с дълги сариси, стриктно обучение и интеграция с кавалерията — комбинация, която доказва своята ефективност при кампаниите на Александър като битката при Гавгамела, където фалангата работи в синхрон с конница и леко въоръжени сили.

Наследство

Фалангата остава едно от най-разпознаваемите военни явления на античността и оказва влияние върху организационните и тактическите практики в последващи армии. Въпреки това римската манипуларна система и други по-гъвкави боеви формации постепенно надминават класическата фаланга в условия на променливи терени и при тактики, изискващи по-голяма маневреност.

Бележка: термините и имената в статията са използвани с цел общо представяне; за детайлни исторически и технически данни при определени битки и усилвания е полезно да се консултират специализирани източници и археологически проучвания.

Тактики

Ранните сражения с фалангата обикновено завършвали с подобни формации, които се притискали една към друга, докато някоя от тях не се пропукала. Потенциалът на фалангата да постигне повече е показан в битката при Маратон (490 г. пр. Хр.). Изправени пред огромната армия на Дарий I, атиняните изтъняват фалангата си и удължават фронта си, за да избегнат обход. Дори и намалената фаланга обаче се оказала неудържима за леко въоръжената персийска пехота. След като разгромиха персийските крила, хоплитите на атинските крила се завъртяха навътре, унищожавайки елитната войска в персийския център. Това е съкрушителна победа за Атина. По време на Гръко-персийските войни хоплитската фаланга продължава да побеждава персийската пехота (напр. битките при Термопилите и Платея).

Може би най-добрият пример за гъвкавостта на фалангата е косото настъпление, извършено в битката при Леуктра. В нея тебанският генерал Епаминондас изтънява десния фланг и центъра на фалангата си, а левият фланг се задълбочава до нечуваните 50 души. Това преобърна конвенцията, според която десният фланг на фалангата беше най-силен. Новата схема позволи на тебанците да нападнат със сила елитните спартански войски на десния фланг на противниковата фаланга. В същото време центърът и десният фланг на тебската линия били отдръпнати назад от противниковата фаланга, което предпазвало отслабените части на формацията от участие. След като спартанската десница беше разгромена от тебската левица, останалата част от спартанската линия също се разпадна. По този начин, насочвайки се с мощното крило, Епаминонд успява да победи врага, който преди това е смятан за непобедим.

Филип II Македонски прекарва няколко години в Тива като заложник и обръща внимание на нововъведенията на Епаминонд. Когато се прибира у дома, той създава нова революционна пехотна сила, която променя облика на гръцкия свят. Фалангите на Филип са първата сила от професионални войници в Древна Гърция (освен Спарта). Те били въоръжени с много по-дълги копия и били обучавани по-задълбочено в по-сложни тактики и маневри. По-важното обаче е, че фалангата на Филип е била част от многостранна, комбинирана сила, която е включвала различни ариергарди и кавалерия, най-вече прочутата му спътническа кавалерия.

Сега македонската фаланга е използвана за притискане на центъра на вражеската линия, докато конницата и по-мобилната пехота нанасят удари по фланговете на противника. Превъзходството ѝ над по-статичните армии на гръцките градове-държави е доказано в битката при Хаеронея, където армията на Филип II разбива съюзените тевански и атински фаланги.

Отгоре: опростена схема на традиционния боен ред и настъпление на хоплитите (елитните войски са в червено). Долу: диагоналната фаланга, използвана от тебаните при Епаминонд. Силното ляво крило напредва, докато слабото дясно крило отстъпва или остава неподвижно


Разположение по време на битката при Леуктра, 371 г. пр.н.е.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява образуването на фаланги?

В: Кои са били хоплитите?

В: Какви оръжия са използвали хоплитите?

Въпрос: Как се е движела масата пехота по време на битките, при които се е използвала формацията на фалангата?

В: Защо в Древна Гърция кавалерията е била рядкост?

Въпрос: Поддържала ли се е македонската фаланга от кавалерия?

В: Кой е използвал формацията на фалангата в Древна Гърция?

Търсене по буква