Фалангова формация
Фалангата е древногръцки термин за пехотна формация, наподобяваща блок. Гръцките хоплити (тежка пехота) са били въоръжени с копия, мечове или подобни оръжия. Масата от пехота е вървяла напред като едно цяло срещу противниците. Системата се използвала от градовете държави, които често воювали помежду си. Кавалерията е била рядкост, отчасти защото конете са били оскъден ресурс, а отчасти защото липсата на пространство по дъната на долините в Пелопонес е оставяла малко място за кавалерийски маневри. По-късно при завоеванията на Александър Велики македонската фаланга винаги е била подкрепяна от кавалерия.
Тактики
Ранните сражения с фалангата обикновено завършвали с подобни формации, които се притискали една към друга, докато някоя от тях не се пропукала. Потенциалът на фалангата да постигне повече е показан в битката при Маратон (490 г. пр. Хр.). Изправени пред огромната армия на Дарий I, атиняните изтъняват фалангата си и удължават фронта си, за да избегнат обход. Дори и намалената фаланга обаче се оказала неудържима за леко въоръжената персийска пехота. След като разгромиха персийските крила, хоплитите на атинските крила се завъртяха навътре, унищожавайки елитната войска в персийския център. Това е съкрушителна победа за Атина. По време на Гръко-персийските войни хоплитската фаланга продължава да побеждава персийската пехота (напр. битките при Термопилите и Платея).
Може би най-добрият пример за гъвкавостта на фалангата е косото настъпление, извършено в битката при Леуктра. В нея тебанският генерал Епаминондас изтънява десния фланг и центъра на фалангата си, а левият фланг се задълбочава до нечуваните 50 души. Това преобърна конвенцията, според която десният фланг на фалангата беше най-силен. Новата схема позволи на тебанците да нападнат със сила елитните спартански войски на десния фланг на противниковата фаланга. В същото време центърът и десният фланг на тебската линия били отдръпнати назад от противниковата фаланга, което предпазвало отслабените части на формацията от участие. След като спартанската десница беше разгромена от тебската левица, останалата част от спартанската линия също се разпадна. По този начин, насочвайки се с мощното крило, Епаминонд успява да победи врага, който преди това е смятан за непобедим.
Филип II Македонски прекарва няколко години в Тива като заложник и обръща внимание на нововъведенията на Епаминонд. Когато се прибира у дома, той създава нова революционна пехотна сила, която променя облика на гръцкия свят. Фалангите на Филип са първата сила от професионални войници в Древна Гърция (освен Спарта). Те били въоръжени с много по-дълги копия и били обучавани по-задълбочено в по-сложни тактики и маневри. По-важното обаче е, че фалангата на Филип е била част от многостранна, комбинирана сила, която е включвала различни ариергарди и кавалерия, най-вече прочутата му спътническа кавалерия.
Сега македонската фаланга е използвана за притискане на центъра на вражеската линия, докато конницата и по-мобилната пехота нанасят удари по фланговете на противника. Превъзходството ѝ над по-статичните армии на гръцките градове-държави е доказано в битката при Хаеронея, където армията на Филип II разбива съюзените тевански и атински фаланги.
Отгоре: опростена схема на традиционния боен ред и настъпление на хоплитите (елитните войски са в червено). Долу: диагоналната фаланга, използвана от тебаните при Епаминонд. Силното ляво крило напредва, докато слабото дясно крило отстъпва или остава неподвижно
Разположение по време на битката при Леуктра, 371 г. пр.н.е.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява образуването на фаланги?
О: Формацията фаланга е древногръцки термин за пехотна формация, наподобяваща блок.
В: Кои са били хоплитите?
О: Хоплитите са били тежка пехота в Древна Гърция.
В: Какви оръжия са използвали хоплитите?
О: Хоплитите са били въоръжени с копия, мечове и други подобни оръжия.
Въпрос: Как се е движела масата пехота по време на битките, при които се е използвала формацията на фалангата?
О: Масата пехота се придвижвала напред като едно цяло срещу противниците, използващи формацията на фалангата.
В: Защо в Древна Гърция кавалерията е била рядкост?
О: Кавалерията е рядкост в Древна Гърция, отчасти защото конете са били оскъден ресурс, и отчасти защото липсата на пространство по дъната на долините в Пелопонес е оставяла малко място за маневри на кавалерията.
Въпрос: Поддържала ли се е македонската фаланга от кавалерия?
О: Да, македонската фаланга винаги е била подкрепяна от кавалерия при завоеванията на Александър Велики.
В: Кой е използвал формацията на фалангата в Древна Гърция?
О: Системата е била използвана от градовете държави, които често са воювали помежду си.
