Битката при Маратон се провежда през септември 490 г. пр.н.е. на равнината на Маратон и противопоставя главно атиняните и персите. Атина е подкрепена от малък контингент от град Платея. Битката слага край на първия опит на Персия, ръководена от цар Дарий I, да завладее Гърция и е част от първата гръцко-персийска война.

Предистория

Персийското нашествие е отговор на гръцкото участие в Йонийското въстание. По време на въстанието Атина и Еретрия изпращат военна помощ в подкрепа на йонийските градове, които се опитват да се освободят от персийско владичество. Атиняните и еретрийците успяват да превземат и опожарят Сарди, но след това са принудени да се оттеглят с тежки загуби. В отговор на този набег Дарий се заклева да накаже Гърция и да унищожи градовете, които са му се противопоставили.

Сили и командване

Персийската експедиция е командвана на място от генерали като Датис и Артаферн, докато фактическата инициатива идва от цар Дарий I. Атинската армия е водена от няколко стратези; най-известен е Милтиад (Милтиад Младши), който поема водеща роля при вземането на решението да се нападне персийският лагер. В Атина също така действа полемархът Калимах, а подкрепа идва от платейците — малък, но решителен контингент.

Ход на битката и тактика

Персите разполагат с голям флот и значителни сили от леко въоръжен пехотинец и стрелци, които им дават предимство при боеве на открито. Атиняните разчитат на тежко въоръжени спартанския стил хоплити — плътни редици от войници с щитове и копия.

Ключовият момент е решението на Милтиад да стори внезапен щурм: атиняните намаляват дългата формация в центъра, за да удебелят фланговете, и извършват бърза атака срещу персийската линия. Тази маневра довежда до обгръщане на персийските централни сили — персите, лишени от ефективната работа на стрелците си заради близката дистанция, са изтласкани и претърпяват тежки загуби.

Загуби и източници

Най-известният древен източник за битката е Херодот, който дава конкретни числа: около 192 атиняни и 11 платейци загинали, срещу приблизително 6 400 персийски убити. Съвременните историци поставят тези цифри под въпрос и подчертават, че точните числа остават спорни, но посочват, че победата е ясна и убедителна.

Последствия и значение

Победата при Маратон има голямо морално и политическо значение. Тя предотвратява непосредствено персийско завладяване на Атика, укрепва самочувствието на Атина, подпомага възхода на атинската политическа и военна мощ през следващите десетилетия и насърчава по-широка гръцка съпротива срещу Персия, която ще продължи в следващите войни (напр. при Фермопилите и Саламин).

Археологическите находки и паметници в Маратон — като могилите (тумулите) за загиналите атиняни и паметниците в чест на победата — свидетелстват за дълготрайния ефект от тази битка върху колективната памет на гърците.

Легендата за Фидипид и наследството

Свързана с битката е и прочутата легенда за бегача, който съобщава новината за победата — Фидипид (или Филипид), чието бягане от равнината на Маратон до Атина вдъхновява името и формата на съвременния маратон, включен в първите модерни олимпийски игри през 1896 г. Историята е смес от факт и мит: древните разкази варират дали той е дошъл от Маратон в Атина или първо е бил изпратен до Спарта за помощ, а също и дали е умрял след съобщаването на победата. Независимо от точността, легендата е станала силен символ на саможертва и национална гордост.

Битката при Маратон остава важен епизод в античната история — пример за това как тактическо решение и решителност могат да преодолеят численото превъзходство, и отправна точка за възхода на притежаваща силен граждански дух Атина.