Битката при Маратон
Битката при Маратон се провежда през септември 490 г. пр.н.е. на равнината на Маратон. Сражава се между атиняните и персите. Атина е подкрепена от малки сили от град Платея. Битката е краят на първия опит на Персия, ръководена от цар Дарий I, да завладее Гърция. Тя е част от първата гръцко-персийска война.
Персийското нашествие е отговор на гръцкото участие в Йонийското въстание. Тогава Атина и Еретрия изпращат войска в подкрепа на йонийските градове, които се опитват да свалят персийското управление. Атиняните и еретрийците успяват да превземат и опожарят Сарди, но са принудени да се оттеглят с тежки загуби. В отговор на този набег Дарий се заклева да изгори Атина и Еретрия до основи.
Типичен хоплит
Персийско нашествие
След като йонийското въстание е потушено от персийската победа в битката при Ладе, Дарий започва да планира да завладее Гърция. През 490 г. пр.н.е. той изпраща военноморска оперативна група под командването на Датис и Артаферн през Егейско море, за да подчини Цикладите - групата гръцки острови в Егейско море. Следващата стъпка е да се нападнат Атина и Еретрия. След успешна кампания в Егейско море персите побеждават, превземат и опожаряват Еретрия. "/
След това персийската войска отплава за Атика. Те се приземяват на плажа Скиния в източния край на Маратонския залив. Широкото поле, наречено Маратонска равнина, беше плоско, равно и идеално за битка. Атиняните, към които се присъединиха малки сили от Платея, тръгнаха към Маратон и блокираха двата изхода от Маратонската равнина. В продължение на пет дни се стига до застой. След това, по неясни причини, атиняните решават да нападнат персите. Въпреки численото предимство на персите гръцките хоплити се оказват много ефективни срещу по-леко въоръжената персийска пехота. Те разгромяват персийските крила, след което се насочват към центъра на персийската линия.
Последици
Поражението при Маратон е решителна победа, която бележи края на първото персийско нашествие в Гърция. Персийските сили се оттеглят в Азия. След това Дарий започнал да събира нова огромна армия, с която възнамерявал да подчини напълно Гърция. През 486 г. пр.н.е. обаче египетските му поданици се разбунтували, което отложило всяка гръцка експедиция. След като Дарий умира, синът му Ксеркс I подновява подготовката за второ нахлуване в Гърция, което най-накрая започва през 480 г. пр. н. е.
Битката при Маратон е повратна точка в гръцко-персийските войни, която показва на гърците, че персите могат да бъдат победени. Окончателният гръцки триумф в тези войни започва при Маратон. През следващите двеста години се издига класическата гръцка цивилизация, която оказва такова влияние върху западното общество. Ето защо битката при Маратон често се разглежда като ключов момент в европейската история.
Джон Стюарт Мил смята, че "битката при Маратон, дори като събитие в британската история, е по-важна от битката при Хейстингс". Битката при Маратон може би днес е по-известна като вдъхновение за състезанието Маратон. Въпреки че е исторически неточна, легендата за гръцкия пратеник, който тича към Атина с новината за победата, става вдъхновение за това атлетическо събитие, въведено на Олимпийските игри в Атина през 1896 г. и първоначално провеждано между Маратон и Атина.
Битка
Според един от източниците, когато атинската линия била готова, Милтиад дал сигнал за настъпление: "Към тях".p191 Най-вероятно те са марширували, докато достигнат границата на ефективността на стрелците, "зоната на поразяване", (приблизително 200 метра), след което са се впуснали в бягство към врага.p66 Херодот предполага, че за пръв път гръцка армия е бягала в битка по този начин; вероятно това е така, защото за пръв път гръцка армия се е сблъсквала с враг, съставен предимно от ракетни войски (стрелци с лък, копиехвъргачи).
Всичко това очевидно изненада персите. Преминавайки през градушката от стрели, защитени в по-голямата си част от бронята си, гръцката линия най-накрая се сблъска с вражеската армия. Холанд дава изразително описание:
"Врагът, който се намираше непосредствено на пътя им... с ужас разбра, че [атиняните] далеч не са лесна плячка за стрелците си, както си бяха представяли в началото, а че няма да бъдат спрени... Ударът беше опустошителен. Атиняните бяха усъвършенствали стила си на водене на битки с други фаланги - дървени щитове се блъскаха в дървени щитове, железни върхове на копия се блъскаха в бронзови нагръдници... В първите ужасни секунди на сблъсъка нямаше нищо друго освен пулверизиращ трясък на метал в плът и кости; после атинският прилив се стовари върху мъже, облечени най-много в ватирани джеркени за защита и въоръжени може би само с лъкове или прашки. Пепелявите копия на хоплитите, вместо да треперят... можеха вместо това да бодат и отново да бодат, а онези от врага, които избягваха страховитите им удари, можеха лесно да бъдат смазани до смърт под огромната тежест на настъпващите бронзови мъже."194–197
Атинските крила бързо разгромяват по-слабите персийски войски по фланговете, след което се обръщат навътре, за да обкръжат персийския център, който се справя по-успешно с тънкия гръцки център. Битката приключва, когато персийският център се втурва панически към корабите си, преследван от гърците. Някои от тях, непознавайки местния терен, побягнаха към блатата, където неизвестен брой хора се удавиха.p71 Атиняните преследват персите обратно до корабите им и успяват да пленят седем кораба, въпреки че повечето от тях успяват да се спуснат на вода.
Херодот пише, че на бойното поле са преброени 6400 персийски тела. Не е известно колко още са загинали в блатата. Атиняните губят 192 мъже, а платиняните - 11.
Първа фаза на битката.
Втора фаза на битката.
Въпроси и отговори
В: Кога се провежда битката при Маратон?
О: Битката при Маратон се състоя през септември 490 г. пр. н. е.
В: Кой се е сражавал в битката при Маратон?
О: Битката при Маратон се води между атиняните и персите.
В: Кой подкрепя Атина в битката при Маратон?
О: Атина е подкрепена от малка войска от град Платея.
В: Какво е значението на битката при Маратон?
О: Битката при Маратон бележи края на първия опит на Персия, ръководена от цар Дарий I, да завладее Гърция.
В: Защо Персия нахлува в Гърция?
О: Персия нахлува в Гърция в отговор на гръцкото участие в Йонийското въстание.
В: Какво се опитват да направят Атина и Еретрия по време на Йонийското въстание?
О: Атина и Еретрия изпращат войска в подкрепа на йонийските градове, които се опитват да свалят персийското управление.
В: Защо Дарий се заклева да изгори Атина и Еретрия до основи?
О: Дарий се заклева да изгори Атина и Еретрия до основи в отговор на набега, извършен от атиняните и еретрийците, които са успели да превземат и опожарят Сарди, но са били принудени да отстъпят с големи загуби.
