Военното изтегляне или отстъпление е вид военна операция. Обикновено означава изтегляне на силите, като се запазва контактът с врага. Съществуват няколко причини, поради които военните сили се оттеглят. Силите могат да се оттеглят, за да заемат терен, който е по-лесен за защита. Отстъплението може да се използва за привличане на врага в засада. Може да е оттегляне възможно най-бързо, за да се спаси армията от поражение. Изтеглянето или отстъплението може да бъде рисковано. То изисква дисциплина, за да се поддържат силите организирани и да не се превърне отстъплението в разгром. Трябва също така да се внимава отстъплението да не накърни морала на силите.

Отстъплението може да бъде разгледано в различни тактически и стратегически форми. Някои от основните разновидности са:

  • Организирано отстъпление (orderly withdrawal) – контролирано и предварително планирано, с ясни маршрути и задачи за задни гарди.
  • Бойно отстъпление (fighting retreat) – комбинира отстъпване с покривна стрелба и маневри, за да се забави врагът и да се запази боеспособността на частите.
  • Ретреграден маньовър – по-голямо преместване на целия театър на действията с цел преконфигуриране на бойните линии или съкращаване на логистичните линии.
  • Евакуация – организирано изтегляне по море, река или въздух при запазване на голяма част от личния състав и оборудването (например евакуацията при Дюнкерк през Втората световна война).

Причините за отстъпление включват:

  • Тактически – за заемане на по-обезопасен или по-изгоден терен;
  • Стратегически – за прегрупиране, съкращаване на линии за снабдяване или спестяване на силите за по-късна контраофанзива;
  • Логистични – липса на боеприпаси, гориво или продоволствие;
  • Политически/дипломатически – запазване на армията поради ограничения от страна на висшето ръководство;
  • За да се избегне обкръжаване или пълно унищожение.

Основните рискове при отстъпление:

  • Разгром и паника – загуба на дисциплина може да доведе до хаотично бягство и големи загуби.
  • Загуба на материали – изоставяне на оборудване, боеприпаси и техника при бързо оттегляне.
  • Експлоатация от противника – преследване и настъпване с цел пълно унищожение на оттеглящите се сили.
  • Нараняване на морала – продължително отстъпление може да подкопае вярата в успеха и волята за съпротива.
  • Нарушения в комуникациите и логистиката – загуба на връзка между подразделенията или прекъсване на доставките.

Как се минимизират рисковете и какво е необходимо за успешно отстъпление:

  • Планиране и подготовка – ясни маршрути, предварително подготвени позиции и алтернативни пътища за обратна връзка.
  • Задни гарди и забавящи елементи – отделни части, чиято задача е да забавят преследвача и да позволят основните сили да се изтеглят.
  • Комуникация и командване – постоянна свързаност между командири, използване на резерви и бързо адаптиране към промени.
  • Инженерни мерки – разрушаване на мостове, миниране на маршрути и организиране на безопасни пешеходни и транспортни коридори.
  • Стабилна евакуация на ранени и ценни материали – приоритетен износ на медицински случаи и чувствителна техника.
  • Поддържане на морала – комуникация към войниците за целта на отстъплението и осигуряване на лидерство на място.

В историческа перспектива има както успешни, така и катастрофални отстъпления. Успешните обикновено са добре планирани, с ефективно прикритие и организирана евакуация; провалите често са резултат от липса на дисциплина, лоша комуникация или нежелание да се признаят промени в обстановката. Оттеглянето не е просто „бягство“ — то е средство за запазване на сили и възможност за по-късни действия, когато е изпълнено с ред, дисциплина и ясни цели.