Платея (479 пр.н.е.): решителна гръцка победа в гръко-персийските войни

Платея (479 пр.н.е.) — решителна гръцка победа, която прекрати персийското нашествие; подробен анализ на битката, тактиките, ключовите командири и последиците за антична Гърция.

Битката при Платея е последната голяма сухопътна битка по време на второто персийско нашествие в Гърция и носи решителна победа за гръцките съюзници. Тя се състои през 479 г. пр.н.е. край град Платея в Беотия и слага край на това мащабно настъпление на Персийската империя на Ксеркс I. В нея участват основно силите на гръцките градове-държави, предвождани от Спарта, Атина, Коринт и Мегара, срещу армията, командвана от персийския генерал Мардоний.

Предистория и обстановка

През предходната година персийската инвазия, водена лично от Ксеркс, печели битките при Термопилите и Артемизий и завладява значителни части от континентална Гърция — включително Тесалия, Беотия и Атика. В решителната морска среща при Саламин обаче гръцкият флот печели неочаквана победа, която прекъсва персийските намерения за пълно завладяване на Пелопонес. Ксеркс връща значителна част от войските си в Азия, оставяйки своя генерал Мардоний да продължи кампанията през следващата година.

През лятото на 479 г. пр.н.е. съюзните гърци събират голяма за онези времена сухопътна армия и излизат от Пелопонес. Персите се концентрират в Беотия и изграждат укрепен лагер при Платея. Дълъг период на разграничение и напрежение следва — съюзниците отказват да се сражават във вида открит и степенист терен, предпочитан от персийската кавалерия, което води до продължителен застой.

Командири и сили

• Гърци: водени от спартанския регент Паусаний (Pausanias), с важни отделни командири от Атине (например Арестид) и други полиси; сред участниците са спартанци, тегейци, атиняни, коринтяни и други съюзници.
• Перси: Мардоний като основен командир на континенталните сили; армията включва персийска пехота, наемни легиони и значителни кавалерийски сили.

Ход на сражението

В началото битката протича като продължително разместване на позиции и тактически маневри. Гърците държат сравнително компактна фаланга, предпочитайки бой в близък бой, където тежко въоръжената гръцка пехота има предимство пред персийската лека пехота и стрелци. Персите, от своя страна, очакват да използват кавалерията и по-голямата подвижност.

След около единадесет дни на застой снабдителните линии на гърците са застрашени и те започват частично оттегляне към по-сигурни позиции. Мардоний тълкува това като пълно отстъпление и дава нареждане своите сили да преследват. Гръцките контингенти — особено спартанците, тегейците и атиняните — обръщат редиците и организирано се хвърлят в решителна контратакa. В затворен бой на близка дистанция гръцката фаланга буквално смачква леко въоръжената персийска пехота; самият Мардоний е убит в сражението.

Едновременно с това голяма част от персийската армия, останала в лагера, е заобиколена и избита или пленена. Победата на сухопътните съюзни сили е пълна и катастрофална за персите.

Последствия и значение

• Унищожаването на персийската армия при Платея и остатъците от персийския флот (които, според източниците, са разгромени в битката при Микале) прекратяват непосредствената персийска заплаха за континентална Гърция и поставят началото на гръцка офанзива в Азия и крайбрежието на Мала Азия.
• Победата укрепва военната и политическа позиция на гръцките полиси и дава възможност за освобождаването на йонийските градове от персийска власт впоследствие.
• Въпреки решителния си характер, битката при Платея често остава в историческата памет по-малко известна от битките при Маратон и Термопилите, което се дължи както на различните политически и културни наративи в отделните полиси, така и на природата на изворите и популярната памет.

Значение за по-нататъшната история

След Платея и Микале съюзните гърци вече не са в отбранителна позиция — те поемат инициативата и започват действия отвъд територията на континентална Гърция. Това бележи прехода към следващия етап от Гръко-персийскитевойни, чиито резултати оформят политическата карта на Егейския свят за десетилетия напред.

Забележки относно източниците и числата

Античните източници, особено Херодот, дават подробни, но често противоречиви сведения за числеността и детайли от битката; модерните историци дискутират силите и точния ход на събитията. Поради това много от цифрите за участвали войски и загуби остават предмет на интерпретация.

Заключение: Битката при Платея е повратен момент в борбата между гръцките полиси и Персия — резултатът от нея осигурява дълготраен мир за Гърция и открива пътя за гръцката инициатива в следващите кампании срещу персийското влияние.

Наследство

Паметници на битката

В Делфи е издигната бронзова колона с формата на преплетени змии (Змийската колона), изработена от претопени персийски оръжия. В нея са отбелязани всички гръцки градове-държави, участвали в битката, като те са изброени на колоната и по този начин се потвърждават някои от твърденията на Херодот. По-голямата част от нея все още е запазена на хиподрума в Константинопол (днешен Истанбул), където е пренесена от Константин Велики по време на основаването на неговия град на гръцката колония Византия.

Змийската колона, посветена от победоносните гърци

Въпроси и отговори

В: Какво представлява битката при Платея?

Въпрос: Кога се е състояла?

В: Кои са участвали в тази битка?

В: Какво се случи преди тази битка?

Въпрос: Как е завършила?

Въпрос: Била ли е по-известна от други битки като Маратон или Термопилите?

Търсене по буква