Константин I | Римски император от 306 г

Ранен живот

Константин (на латински: Gaius Flavius Valerius Constantinus; на старогръцки: Κωνσταντῖνος, романизиран: Константин) е роден в Наисус (Ниш, Сърбия). Роден е на 27 февруари. В Календара на Филокала и в съчиненията на латинския писател Полемий Силвий се казва, че Константин е роден през 272 или 273 г. Същите сведения пише и латинският историк Евтропий. Гръцкият историк и епископ Евсевий Кесарийски обаче пише, че Константин е роден около 285 г.

Бащата на Константин е Констанций, който по-късно става римски император. Майката на Константин е Елена. Тя не била от благородническия род. Гръцкият историк Прокопий пише, че Елена произхождала от Дрепанон, град във Витиния. Латинският богослов Амвросий пише, че Елена е била stabularia, "момиче от конюшня". Възможно е Елена и Констанций да не са се оженили, а Елена да е била наложница на Констанций.

Константин е военен трибун в римската армия през 293 г., когато баща му става цезар (младши римски император) на 23 март.

Констанций и другият цезар Галерий стават августи (по-старши римски император) на 1 май 305 г. На този ден императорите Диоклециан и Максимиан се оттеглят. Максимин Даза и Валерий Север стават цезари.

Император

306-310

В Consularia Constantinopolitana се казва, че Констанций I умира на 25 юли 306 г. в Еборакум (Йорк, Англия). Там, на същия ден, армията на Констанций прави Константин август. (По-късно, около август 306 г., август Галерий се съгласява, че Константин е цезар, но не и че е август.) Римски Египет приема, че Константин е император.

През есента на 306 г. или в началото на следващата година Константин предприема военна кампания срещу франките. Константин казва, че за първи път е римски консул през 307 г. Римските провинции, които другите императори контролирали, обаче не приемали, че Константин е консул. Възможно е през 307 г. Константин отново да е бил в римска Британия.

Възможно е Максимиан и Константин да са се срещнали в Аугуста Треверорум (Трир, Германия) през 307 г., вероятно в края на лятото. Максимиан назначава Константин за август. Константин се жени за дъщерята на Максимиан - Фауста. (Това може да е станало в края на лятото, през септември или чак на 25 декември. Историците не са единодушни относно датата.) В началото на управлението му само земите, които Константин контролира, приемат Константин за август. След това земите, които синът на Максимиан - Максенций, контролирал, също приели, че Константин е август.

През 308 г. Константин води война срещу Бруктерите. През ноември 308 г. императорите Диоклециан, Максимиан и Галерий се срещат в Карнутум (Петронел-Карнунтум, Австрия) и се съгласяват, че Константин е цезар. Самият Константин продължава да твърди, че е август. Латинският писател Лактанций пише, че през 309 г. Константин получава титлата на латински: filius augustorum, букв."син на августите". Римските провинции, които Галерий контролирал, казвали, че Константин е римски консул за първи път през 309 г., но провинциите, които Константин и Максенций контролирали, не приемали това.

През 310 г., вероятно на 1 май, Галерий прави Максимин Даза август. От този момент нататък цялата империя започва да се съгласява, че Константин също е бил август. През лятото на 310 г. Константин отново води военна кампания срещу франките. Започва война между Константин и Максимиан. Максимиан бил в Масилия (Марсилия, Франция), когато Константин поел контрола над града, вероятно около юли 310 г. Тогава Максимиан умира, вероятно чрез самоубийство.

На 25 юли 310 г. се чества петата годишнина на Константин като император (quinquennalia). По това време Константин си дава името на латински: divi Claudi nepos, букв."потомък на бог Клавдий". Константин казва, че баща му Констанций е бил част от семейството на император Клавдий Готик. Това е измислица.

310-315

На 30 април 311 г. август Галерий издава указ. Едиктът от Сердика слага край на преследването на християнството в Римската империя. В началото на май Галерий умира. Константин е римски консул за втори път през 312 г.

Константин е консул за трети път през 313 г. Константин води гражданска война с Максенций. В календара на Филокал се казва, че битката при Милвийския мост е станала на 28 октомври 313 г. В тази битка армията на Константин побеждава армията на Максенций. Максенций загива в битката. Латинският писател Лактанций пише за тези събития. След битката Константин преминава през река Тибър и поема контрола над самия Рим. В календара на Филокал се казва, че Константин влязъл в града на 29 октомври и че там имало празник в продължение на два дни.

След 18 януари 313 г. Константин се намира в Медиоланум (Милано, Италия). Там Константин се среща със своя съимператор Лициний през януари или февруари. Или през есента на 313 г., или през първата половина на 314 г. Константин пътува до Британия. На 1 август 314 г. в град Арелат (Арл, Франция) започва Арлският събор (среща на епископите. През 315 г. Константин е консул за четвърти път. През първата половина на 315 г. Константин вероятно има успех във военната кампания, която води срещу готите и сарматите.

В календара на Филокал се казва, че Константин отново пристигнал в Рим през юли 315 г. Когато Константин пристигнал в града, имало церемония (adventus). В календара се казва, че е имало празник в продължение на два дни. Константин получил латинските титли: maximus Augustus, triumphator ominum gentium, resitutor libertas, restitutor totius orbis, букв."Най-голям август, триумфатор над всички народи, възстановител на свободата, възстановител на цялата земя". На 25 юли 315 г. се навършват десет години от встъпването на Константин в длъжност като император (неговата decennalia).

315-320

На 27 септември 315 г. Константин си тръгва от Рим. Когато Константин излиза от града, има друга церемония (profectio). По някое време Константин водил гражданска война със своя съимператор Лициний. В календара на Филокал се казва, че армията на Константин е победила армията на Лициний в битката при Кибала на 8 октомври 314 г., но историците не са единодушни за датата. Възможно е това да е станало през 316 г. След тази гражданска война Константин и Лициний сключват мир. Това става или в края на 314 г., или през януари 317 г. Като част от споразумението Константин получава от Лициний римските провинции до река Дунав. (Лициний обаче запазва Тракия.)

В Consularia Constantinopolitana и Chronicon Paschale се казва, че Константин и Лициний избират съимператори на 1 март 317 г. Константин и неговият съимператор направили тримата си сина свои младши съимператори (caesares). Крисп и Константин II (синовете на Константин) и Лициний II (синът на Лициний) са направени по един цезар в Сердика (София, България). Константин е римски консул за пети път през 319 г. През 320 г. той е консул за шести път. На 25 юли 320 г. се навършват петнадесет години от избирането на Константин за император (неговата quindecennalia).

320-325

През 321 г. се навършват пет години от встъпването на Крисп, Константин II и Лициний II в длъжност като императори (quinquennalia на всеки цезар). През лятото на 322 г. Константин печели военна победа срещу сарматите. В началото на 323 г. Константин води война срещу готите.

През 324 г. Константин и Крисп водят нова война срещу своя съимператор Лициний. В "Consularia Constantinopolitana" се казва, че армията на Константин побеждава армията на Лициний в битка край Адрианопол (Одрин, Европейска Турция) на 3 юли 324 г. Армиите на Константин отново побеждават войниците на Лициний в битката при Хрисополис. В Consularia Constantinopolitana се казва, че тази битка е била на 18 септември 324 г. Лициний и Лициний II се оттеглят от поста си на императори. На 8 ноември същата година Константин прави сина си Констанций II цезар. По това време всички съимператори на Константин са били собствените му деца (цезарите Крисп, Константин II и Констанций II).

На 20 май 324 г. в Никея (Изник, Турция) започва Никейският събор. Тази среща на епископите завършва на 19 юли 325 г. Гръцкият историк Сократ Схоластик пише за тези събития. В хрониката на латинския богослов Йероним и в Chronicon Paschale се казва, че на 25 юли 325 г. в Никомедия (İzmit, Турция) е бил празникът по случай двадесетата годишнина на Константин като император (неговото викентийство).

325-330

Константин е римски консул за седми път през 326 г. В Consularia Constantinopolitana се казва, че около март 326 г. Константин екзекутира най-големия си син, цезаря Крисп. В Календара на Филокала се казва, че на 18 юли 326 г. (или на 21 юли) Константин отново идва в Рим. Когато дошъл в града, имало още една церемония adventus. Йероним пише, че на 25 юли 326 г. е бил двадесетият юбилеен празник на Константин като император (неговата vicennalia) в Рим. (326 г. е втората година, в която Константин има празник за същата двадесета годишнина). В Хрониката на Йероним и в Chronicon Paschale се казва, че Константин е основал град Еленопол на 7 януари 327 г. През 329 г. Константин е консул за осми път. През тази година Константин е бил консул за последен път. В Consularia Constantinopolitana се казва, че на 11 май 330 г. Константин е бил във Византия. На този ден Константин отново освещава града. After that, Byzantium had the name Constantinople (Latin: Constantinopolis; Ancient Greek: Κωνσταντινούπολις, романизиран: Kōnstantinoúpolis, букв."град на Константин").

330-335

В "Consularia Constantinopolitana" се казва, че на 25 декември 333 г. Константин направил най-малкия си син Констанс свой кесар. Вероятно тогава те са били в Константинопол. През 333 г. или 334 г. Калокарий започва въстание в Кипър. В Consularia Constantinopolitana се казва, че през 334 г. римляните принуждават сарматите да напуснат областта Банат около Дунав.

Около 335 г. армиите на Шапур II нападат Армения в рамките на римско-персийските войни. Сасанидската империя на Шапур изпраща Нарсес да нахлуе в Армения, но нападението няма успех и Нарсес умира. В Consularia Constantinopolitana и в Chronicon Paschale се казва, че на 25 юли 335 г. в Константинопол е празникът по случай тридесетата годишнина от рождението на Константин като император (неговата tricennalia). Евсевий Кесарийски произнася реч по време на празника.

335-337

На 18 септември 335 г. Константин назначава Далмаций за цезар. Вероятно на същия ден Константин прави Ханибалий "цар на царете и на понтийския народ" (на латински: rex regum et Ponticarum gentium). В "Животът на Константин" на Евсевий Кесарийски се казва, че персийско посолство от Сасанидската империя пристига при Константин в Константинопол малко след празника Великден. Константин е бил в Константинопол на Великден (3 април 337 г.).

Смърт

В "Житието на Константин" на Евсевий Кесарийски се казва, че Константин умира в Ансирона, близо до Никомедия (Измит, Турция). Той умира на 22 май 337 г.

Религия

Константин е първият християнски римски император. Неговото управление променя значително християнската църква. През февруари 313 г. Константин се среща с Лициний в Милано, където сключват Миланския едикт. В едикта се казвало, че християните могат да вярват в каквото искат. Това спирало хората да наказват християните, които често били измъчвани или убивани заради вярата си. Освен това им е върната собствеността, която им е била отнета. През 311 г. Галерий издава подобен едикт, но не им връща никаква собственост. Преди това в езическия Рим изповядването на християнството е било противозаконно и християните често са били измъчвани или убивани. Константин ги е защитил. Той организира цялата християнска църква на Първия Никейски събор, въпреки че самият той се покръства едва в края на живота си.

Константин не подкрепя само християнството. След като печели битката при Милвийския мост, той построява Арката на Константин) в чест на победата, но арката е украсена с изображения на жертвоприношения на богове като Аполон, Диана или Херкулес. В нея нямало християнска символика. През 321 г. Константин заявява, че всички християни и нехристияни трябва да се присъединят към "деня на слънцето" (източното поклонение на слънцето, което Аврелиан му помага да въведе). На монетите му също има символи на слънчевия култ до 324 г. Дори след като езическите богове изчезват от монетите, символите на християните също никога не се появяват на монетите. Дори когато Константин посвещава новия град Константинопол, той носи Аполоновата слънчева диадема.