Лутеранство: история, учение и ключови вярвания

Открийте историята, учението и ключовите вярвания на лутеранството — от Мартин Лутер и Аугсбургската изповед до литургия, Евхаристия и спасение чрез вяра.

Лутеранството е деноминация в рамките на християнската религия.

Мартин Лутер е съименникът на лутераните, който повежда протеста им срещу Римокатолическата църква. Той започва този протест срещу Католическата църква през 16 век. Лутер е германски свещеник, богослов и университетски преподавател във Витенберг. Той работи за подобряване на теологията и практиките на Римокатолическата църква, най-вече за индулгенциите и злоупотребите с власт от страна на римския епископ. Това цялостно движение е известно като Протестантска реформация.

Лутеранството възниква, когато Мартин Лутер и неговите последователи са отлъчени от Римокатолическата църква. Идеите на Лутер спомагат за началото на Протестантската реформация. Други лидери на Реформацията, които се отделят от Римокатолическата църква, се съгласяват с Лутер за някои неща, но го критикуват, че не се е отделил достатъчно далеч от римокатолическата доктрина (вж. Джон Калвин и Улрих Цвингли).

Лутераните вярват, че Библията е първият и единствен авторитетен източник за християнската вяра и учение. Подобно на другите християни, те вярват в Троицата, в това, че Исус Христос е бил едновременно Бог и човек, че всички хора са грешни още от Адам и Ева (вж. първородния грях) и че хората са спасени чрез кръстната смърт на Исус. Лутераните вярват, че централната идея на всички техни вярвания е, че хората са спасени единствено по благодат чрез вяра единствено заради Исус Христос (вж. Оправдание(теология)). Основните положения на лютеранското богословие са обобщени през 1530 г. от Филип Меланхтон в съчинението, наречено Аугсбургска изповед.

Сходствата с римокатолическата вяра включват (но не се ограничават само до тях) литургията, доктрината за реалното присъствие на Евхаристията, кръщението и първородния грях. За разлика от римокатолицизма лютеранските пастори и епископи имат право да сключват брак, не се молят за застъпничество пред светците (включително Мария), отхвърлят изповедта като тайнство, отхвърлят авторитета (и непогрешимостта) на папата или на Магистериума и др.

Основните американски деноминации включват Евангелската лутеранска църква на Америка (ELCA), Лутеранската църква-Мисури Синод (LCMS), Евангелския лутерански синод на Уисконсин (WELS) и Северноамериканската лутеранска конференция (NALC).

Исторически контекст и развитие

Реформацията, започната от Мартин Лутер през 1517 г., се развива в течение на XVI век и поражда множество последователи в Германия, скандинавските страни и части от Централна и Източна Европа. Освен Аугсбургската изповед (1530) важна роля за систематизирането на лютеранското учение играят по-късните конфесионални сборници, събрани в т.нар. Книга на съгласието (Book of Concord, 1580). Лутеранството се разпространява и чрез преводите на Библията и литургични текстове на национални езици, чрез университети и реформаторски школи.

Основни богословски принципи

• Sola Scriptura — вярата, че Библията е върховният и окончателен авторитет по въпросите на учението и нравствеността.
• Оправдание чрез вяра — спасението е дар от благодат, получаван чрез вяра, а не чрез човешки дела (централен лутерански принцип).
• Троичността и Христологията — вяра в Троицата, в това, че Христос е едновременно Бог и човек, и че спасителното дело се осъществява чрез Неговата смърт и възкресение.
• Реално присъствие в Евхаристията — лутеранската доктрина обикновено учи за реално присъствие на Тялото и Кръвта на Христос в Св. Причастие (понякога формулирано като “сакраментално единение”), което се различава както от римокатолическата формулировка на трансубстанциацията, така и от символичните тълкувания на някои реформатски течения.
• Сакраменти — основно се признават Кръщение и Причастие като действителни сакраменти, макар че някои лутерански традиции придават специално значение и на покаянието/изповедта като средство на благодат.

Църковно богослужение, литургия и духовен живот

Лутеранското богослужение често е литургично и запазва много от структурите на западноевропейската литургична традиция — включително четене на Писанието, проповед, обща молитва, с песни и хорове. Музиката и християнският химнопение (Лутер е автор на известни химни, напр. “Ein feste Burg”) са важна част от духовния живот. Евхаристията заема централно място в богослужението, а редът и формите могат да варират от по-формални (high church) до по-прости (low church) в зависимост от конкретната лутеранска общност.

Църковна организация и свещенство

Лутеранските църкви имат различни организационни модели — от епископални структури до синодални и конгрегационални форми на управление. Както бе посочено, лютеранските пастори и епископи обикновено имат право да сключват брак. Въпросът за рукополагане на жени, честото използване на изповед и отношението към светските власти или социалните въпроси варира по между деноминациите и регионите.

Основни деноминации и международни структури

Най-големите международни формации включват Лутеранската световна федерация (Lutheran World Federation) и Конференцията на лутеранските синоди в различни държави. В Съединените щати, както е отбелязано, сред водещите тела са ELCA, LCMS, WELS и NALC — всяка със свои богословски акценти и практики. В Европа големи лутерански традиции има в Германия, Швеция, Норвегия, Дания, Финландия и балтийските страни.

Социално и културно влияние, съвременни въпроси

Лутеранството е имало значимо влияние върху образованието (университети, училища), социалната помощ и културата в скандинавските и немскоезичните страни. Днес лутеранските църкви се сблъскват с предизвикателства като секуларизация, спад на посещаемостта в някои региони и вътрешни дебати по въпроси като рукополагане на жени, отношения към ЛГБТ общността и участието на църквата в обществения диалог. Разнообразието в отговорите на тези въпроси води до различни позиции между по-либерални и по-консервативни лутерански общности.

Ключови текстове и източници

За по-задълбочено познаване на лутеранското учение освен Библията важни източници са Аугсбургската изповед (Augsburg Confession), Книгата на съгласието (Book of Concord) и ранните трудове на Мартин Лутер и Филип Меланхтон.

В заключение, лутеранството е богата и разнообразна християнска традиция с дълбоки исторически корени, ясно изразено богословско ядро (спасение чрез вяра, централност на Писанието, значението на сакраментите) и значимо влияние върху религиозния и обществен живот в много страни. В същото време в рамките на традицията има широка палитра от практики и теологични нагласи, което я прави динамична и адаптивна спрямо съвременните предизвикателства.

Въпроси и отговори

В: Какво е лутеранството?

Въпрос: Кой е Мартин Лутер?

Въпрос: В какво вярват лутераните?

Въпрос: По какво лутеранството се различава от римокатолицизма?

В: Кои са някои от основните американски деноминации в рамките на лутеранството?

В: Кой е написал Аугсбургската изповед?

Търсене по буква