Мартин Лутер — бащата на Реформацията и основател на лутеранството

Живот

Лутер учи философия в университета в Ерфурт. През 1505 г. постъпва в Августинския орден като монах. Лутер изучава теология и древни езици в Ерфурт. През 1512 г. става доктор по теология във Витенберг и започва да чете лекции върху Псалмите и Писмата на апостол Павел.

През октомври 1517 г. Лутер написва своите 95 тезиса. Много хора смятат, че той ги е поставил на вратата на църквата във Витенберг, но това не се знае със сигурност. Вместо това той публикува копие от тях. Той ги представя на църковните служители в катедралата във Вормс. Лутер ги нарекъл "Диспут на доктор Мартин Лутер за силата и действието на индулгенциите" (The Disputation of Doctor Martin Luther on the Power and Efficacy of Indulgences). В него се поставя под въпрос учението на Западната църква и нейните идеи за покаянието, властта на папата и полезността на "индулгенциите". По онова време Католическата църква продава индулгенции, за да се измъкнем от чистилището и да отидем направо в рая след смъртта. Те са продавали индулгенции срещу пари за мъртвите, за да могат да отидат по-бързо в Рая. Ако това беше вярно, това би означавало, че бедните хора нямаше да могат да отидат толкова бързо в Рая, но свещениците в църквата щяха да забогатеят от продажбата на тези неща. Лутер смята, че всичко това е погрешно и противоречи на Библията.

След като изучава Павловите писма, особено Писмото до римляните, Лутер стига до идеята, наречена "sola fide". Това означава, че вярата е единственият начин, по който хората могат да получат спасение от Бога. Според sola fide това би означавало, че много църковни обичаи са безполезни и трябва да бъдат отхвърлени.

Първо, Лутер вярва, че може да реформира (промени) Римската църква отвътре (докато все още е част от Църквата) със своите тезиси, но Папството приема отношението му като ерес и го отлъчва на 15 юни 1520 г. с документ, в който се казва, че той няма тяхното разрешение да отиде на небето. През октомври Лутер изгаря публично хартията и показва, че няма да се подчинява на Църквата, ако не приемат думите му.

На 22 януари 1521 г. император Карл V открива имперския парламент във Вормс, за да разгледа делото. За Лутер това е последният шанс да каже, че е сгрешил. Но той не променя мнението си. Диетата обявява Лутер за извън закона.

С помощта на свой приятел Лутер се укрива в замъка Вартбург, близо до Ерфурт. В замъка той превежда Библията. Първоначално написва Новия завет на немски език вместо на гръцки в оригинал. По-късно превежда и Стария завет на немски език. Дотогава месата и Библията са били на латински. Много малко хора са го разбирали. Повечето хора ходеха на месата и не разбираха какво казва свещеникът, защото не говореха латински. Лутер превежда Библията, за да могат повече хора да я четат и разбират. Така те вече не зависели от свещеника да им казва какво пише в Библията, а можели да я четат сами.

Лутер основава своя собствена църква, наречена Лутеранска църква, заедно с приятеля си Филип Меланхтон.

Лутер твърдо вярва, че каузата му е справедлива. Той пише остри критики срещу враговете си, особено срещу католиците и евреите, които според него са лъжепророци на дявола. Той отхвърля еврейските вярвания за Стария завет и обвинява еврейските лидери в лъжа. Той съветвал владетелите да се справят жестоко с евреите в своите области. Тези аргументи правят Мартин Лутер противоречив. Лутер умира през 1546 г.

Семейство

От Библията Лутер си изгражда твърда представа за семейството. Лутер знаел, че това, което детето научава вкъщи, оказва голямо влияние върху живота му. В "Разговори на маса" той казва: "Проповедите много малко назидават децата, които малко научават от тях; по-необходимо е те да бъдат обучавани и добре инструктирани в училищата и у дома, както и да бъдат учени и изпитвани какво са научили; така се печели много; това е много уморително, но много необходимо". Лутер също така проповядва срещу изискванията на Католическата църква свещениците да не могат да се женят. След като чуват проповедите му, много монахини му пишат, за да го помолят да им помогне да избягат от манастирите си. Лутер помага на девет монахини да избягат от манастир. На 4 април 1524 г. Лутер помолил свой приятел да помогне на монахините да се промъкнат през стената, а след това ги скрил във варели на един вагон, докато не се измъкнали от града. Една от тези монахини е Катерина фон Бора.

След като намира съпрузи на монахините, чиито семейства не ги приемат, Лутер трябва да намери съпруг на Катерина фон Бора. Катерина обаче не само отхвърля сгодяването, което Лутер ѝ урежда, но и заявява, че ще приеме за съпруг само Лутер или друг пастор на име Амсдорф.

Отначало Лутер не харесва Катрин и смята, че "тя е горда и надменна". Чувствата му обаче се променят и те се женят на 13 юни 1525 г. По-късно Лутер казва: "И слава Богу, че се получи добре; защото имам благочестива (свята, боголюбива) и вярна съпруга, на която човек може спокойно да повери (отдаде) сърцето си".

Те имат шест деца. На 6 юни 1526 г. Лутер пише: "Аз съм щастлив съпруг... защото от най-скъпоценната жена, моята най-добра съпруга, получих с Божията благословия малък син, Йоан Лутер, и по чудната Божия благодат станах баща."

Първородният син е Джон Лутер. Следващото дете е дъщеря Елизабет, но тя умира, когато е едва на осем месеца, и Лутер пише в едно писмо: "Малката ми дъщеря Елизабет ми е отнета и ме остави с кървящо и почти женско сърце, толкова съм тъжен заради нея. Никога не съм мислил, че сърцето на един баща е толкова нежно към децата му. Молете се на Господ за мен." Третото дете, Магдалена, също умира младо. След Магдалена се появява Мартин, след това Пол и накрая Маргарет. Именно за децата си Лутер написва Малкия катехизис - книга, показваща основите на лютеранските вярвания.

Филми

От времето на нямото кино са създадени 28 филма за Мартин Лутер. Най-новият филм е озаглавен "Лутер" и излиза през 2003 г.

Свързани страници

• Джон Калвин
• Ян Хус
• Хулдрих Цвингли