Матео Алеман и де Ено (Севиля, Испания, 1547 - 1615? в Мексико) е испански писател.
Завършва университета в Севиля през 1564 г., а по‑късно учи в Саламанка и Алкала. От 1571 г. до 1588 г. заема длъжност в държавната хазна. Произхожда от евреи, които след 1492 г. са принудени да приемат католицизма. Един от предците му е бил изгорен от Инквизицията за това, че тайно е продължил да практикува юдаизъм. През 1599 г. той публикува първата част на "Гусман де Алфараче". Книгата се радва на голям интерес и е отпечатана в поне шестнадесет издания за пет години.
През 1571 г. се жени за Каталина де Еспиноса. Бракът му не е щастлив. Постоянно изпитва парични затруднения и в края на 1602 г. е затворен за дългове в Севиля.
През 1608 г. Алеман се премества в Америка. Твърди се, че е работил като печатар в Мексико. Неговата Ortografía castellana (1609 г.), публикувана в Мексико, съдържа идеи за реформа на испанския правопис. Нищо не е известно за Алеман след 1609 г., но понякога се смята, че през 1617 г. той все още е жив.
Живот и обществена позиция
Матео Алеман принадлежи към семейството на конвертити — евреите, принудени да преминат към католицизма след 1492 г. Това наследство оставя траен отпечатък върху личния и обществен живот на Алеман и често се отразява в темите на неговите произведения: въпроси за честта, социалното положение, лицемерието и хищническите условия на обществото. В службата си в държавната хазна придобива административен опит, но животът му е белязан от финансови проблеми и кратки периоди в ареста поради дългове.
Основни произведения и публикуване
Най-известното му дело е Гусман де Алфараче — романс в пикаресков стил, публикуван на две части (първа част 1599 г., втора част 1604 г.). Произведението представя живота на пъклен, остроумен и амбициозен пикаро (книжният „гусман“), който чрез свои преживявания и разсъждения излага социалните несправедливости и нравствените пороци на епохата. Романът смесва разказ, първо лице автобиографични елементи и дълги морализиращи отклонения, което го приближава едновременно до криминална хроника и до моралнодидактично произведение.
Първата част има огромен успех — многократно преиздавана, превеждана на други европейски езици и оказва влияние върху развитието на пикаресковия жанр. Втората част затвърждава стила на Алеман, като продължава съдбата на героя и увеличава нравоучителния и рефлексивния тон.
Ortografía castellana и езиковите идеи
През 1609 г. в Мексико Алеман публикува Ortografía castellana, в която излага предложения за реформа на испанския правопис. Текстът не е широко внедрен като реформа, но показва интереса на автора към езиковите въпроси и към опростяване на писменото съответствие с говоримия език. Тези идеи съвпадат с по-широките стремежи в ранномодерна Европа към стандартизиране на нормите за писане и говорене.
Стил, теми и влияние
Стилът на Алеман съчетава жив разказ, ирония, социологическо наблюдение и християнско‑морални поуки. Неговият пикаресков герой е едновременно „антигерой“ и инструмент за критика на обществото: чрез приключенията на гусмана авторът разкрива лицемерието на висшите слоеве, корупцията, неправдите и трудностите на бедните.
Литературното влияние на Гусман де Алфараче е значително — романът се смята за едно от важните произведения на Златния век на испанската литература и остава предмет на изучаване заради своя жанров принос и социална критика.
Наследство и съвременни изследвания
Алеман остава в паметта на литературата преди всичко чрез своя пикаресков роман. Изследователите продължават да обсъждат въпросите за автобиографичните елементи в произведението, влиянието на конвертито му произход върху темите и отношението му към социалната и религиозна среда на епохата. Непълната и противоречива информация за последните години от живота му — различни дати и места на смъртта — също продължава да подхранва биографичните изследвания.
