Инквизиция
Инквизицията е юридическият орган на Католическата църква за борба с ереста през Средновековието. Тя се занимава с две основни неща. Първо, тя издава списък (Индекс) на публикуваните книги, забранени поради това, че съдържат ерес. На вярващите било забранено да четат такива книги. Второ, тя преследвала лица, които се считали за виновни за ерес.
По-късните версии на инквизицията са имали правото да използват изтезания или заплаха от изтезания, за да изтръгнат признания и религиозни обръщания. Тя е имала право да издава заповеди за екзекуции. Стандартният метод е бил да се изгарят живи еретици или да се гаротират публично. Фактическото действие се извършваше от гражданските власти.
Пълното име на Инквизицията е Свещената конгрегация за разпространение на вярата (на латински: Sacra Congregatio de Propaganda Fide) на Католическата църква. Тя се развива на етапи. Първата постоянна инквизиция е създадена през 1229 г. Тя е ръководена от доминиканците в Рим. През 1478 г. Фердинанд II Арагонски и кралица Изабела I Кастилска създават Испанската инквизиция.
През 1542 г. папа Павел III създава Конгрегацията на Светата служба на инквизицията като трибунал, в който работят кардинали и други служители. Тази версия контролирала местните инквизиции в други страни, а също така разследвала важни случаи от Италия. Най-известното дело, което тя разглежда, е това на Галилео Галилей през 1633 г.
Думата "инквизиция" идва от латинското quaerere. Това означава да се обърнеш, да зададеш въпрос.
Педро Берругете, "Свети Доминик присъства на Auto da Fe" (ок. 1495 г.) (на португалски "Акт на вярата").
На тази картина Франсиско де Гоя си представя Инквизицията. Рисувана е от 1812 до 1819 г.
Свързани страници
- Джордано Бруно
- Галилео Галилей
- Index Librorum Prohibitorum
- Испанската инквизиция
Въпроси и отговори
В: Какво представлява инквизицията?
О: Инквизицията е юридическият агент на Католическата църква за борба с ересите през Средновековието. Тя издавала списък (Индекс) на публикуваните книги, забранени поради това, че съдържат ерес, и преследвала лица, смятани за виновни в ерес. По-късните версии са имали правото да използват изтезания или заплаха от изтезания, за да изтръгнат признания и обръщане в религията, както и да издават заповеди за екзекуции.
В: Какво е правил?
О: Инквизицията издаваше списък (Индекс) на публикуваните книги, забранени поради това, че съдържат ерес, и преследваше лица, смятани за виновни за ерес. По-късните версии са имали право да използват изтезания или заплаха от изтезания, за да изтръгнат признания и обръщане в религията, както и да нареждат екзекуции.
Въпрос: Кога е създадена?
О: Първата постоянна инквизиция е създадена през 1229 г. от доминиканците в Рим. През 1478 г. Фердинанд II Арагонски и кралица Изабела I Кастилска създават Испанската инквизиция, а през 1542 г. папа Павел III учредява Конгрегацията на Светата служба на инквизицията като трибунал, в който работят кардинали и други служители.
В: Какво е пълното ѝ име?
О: Пълното име на тази версия е Свещена конгрегация за разпространение на вярата (на латински: Sacra Congregatio de Propaganda Fide).
В: Как е наказвала еретиците?
О: Обикновено еретиците са били наказвани чрез изгаряне живи или удушаване на публично място; тези действия обаче са били извършвани от гражданските власти, а не от членове, пряко свързани със самата инквизиция.
В: Кой е разглеждал делото на Галилео Галилей?
О: Делото на Галилео Галилей е разгледано от членове на Конгрегацията на Светата инквизиционна служба, създадена от папа Павел III през 1542 г.
В:Какво означава "инквизиция"?
О:Думата "инквизиция" идва от латинското quaerere, което означава "обръщам се" или "задавам въпрос".
